Определение № 4239 от 17.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3850/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Б. Я. М. против определение № 1362 от 23.07.2021 г. по ч. гр.д.№ 7722/2021 г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане от 17.12.2020 г. по гр.д.№ 9431/2015 г. на СРС. С последното са върнати въззивна жалба № 5103779 от 04.07.2017 г. против решение от 03.11.2016 г. и молба вх. № 5100757 от 14.06.2018 г. с характер на въззивна жалба и двете подадени от частният жалбоподател. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон – чл. 26, т.5 ЗПрП и процесуалните правила предвид приетото, че подадената молба от М. е просрочена, защото не е в срока за обжалване. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1 т.3 и ал.2 пр.3 ГПК. Формулирани са три въпроса: 1.Спазен ли е срокът за подаване на въззивната жалба, ако първоначално такава е подадена от процесуалният представител или адвокат, назначен за осъществяване на правна помощ, а след това страната е подала молба, с която едновременно оттегля пълномощията от процесуалният си представител, развила е доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение и е заявила, че не подържа подадената от процесуалният си представител въззивна жалба? 2.Започва ли да тече срока за подаване на въззивна жалба ако препис от решението е връчен на страната чрез процесуален представител или адвокат, назначен за осъществяване на правна помощ, въпреки, че след постановяване на решението на съда, страната е подала молба, с която оттегля пълномощията от процесуалният си представител или адвокат, назначен за осъществяване на правна помощ? 3.От кога започва да тече срока за подаване на въззивна жалба, ако препис от решението е връчен както лично на страната, така и на процесуалният й представител или адвокат, назначен за осъществяване на правна помощ, при условие, че след постановяване на решението на съда, страната е подала молба, с която е оттеглила пълномощията от този процесуален представител или адвокат, назначен за осъществяване на правна помощ? Твърди се и очевидна неправилност на извода, че когато страната има пълномощник, независимо дали представителната му власт произтича от договор за правна помощ или е назначен по ЗПРП, връчването се извършва на пълномощника и се счита за лично връчване. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: По предявен иск по чл. 76 ЗС от Б. Я. М. против М. Г. Д. е постановено съдебно решение на 03.11.2016 г., с което иска е отхвърлен. Решението е съобщено на Б. М. на 21.11.2016 г. и съобразно това, срока за обжалване е следвало да изтече на 05.12.2016 г., но на 02.12.2016 г. той е оттеглил пълномощията си от адвокат Г.А. и е поискал назначаване на правна помощ. Това е довело до прекъсване течението на срока за обжалване, съгласно чл. 259, ал.2 ГПК. Допусната е такава и с определение от 12.04.2017 г. е назначена за служебен защитник адвокат Ю. Н.. На нея е връчен препис от решението на 28.04.2017 г. и тя е подала в срок въззивна жалба на 12.05.2017 г. На 27.06.2017 г. Б. М. е подъл също въззивна жалба вх. № 5103779/04.07.2017 г. Съдът е приел, че подадената от служебния пълномощник въззивна жалба е редовна и подлежи на разглеждане, а въззивната жалба, подадена лично от ищеца е просрочена, като подадена почти месец след изтичане на срока и правилно е върната. Съдът се е позовал на съдебната практика, според която когато страната има пълномощник, независимо дали представителната власт е учредена с договор или е назначен по ЗПрП, решението и съдебните книжа следва да се връчват на пълномощника. Прието е, че подадената от страната лично въззивна жалба не е уточнение на първата, а ако е допълнение „втора част“ към нея е следвало да се подаде в срока за обжалване, тъй като съдържа нови доводи за неправилност и доказателствени искания, а въззивната инстанция разглежда спора само на наведените оплаквания. Извън срока за обжалване не могат да се навеждат нови оплаквания. Тъй като такива са направени от частният жалбоподател в подадената от него възивна жалба след изтичане на срока за обжалване, съдът е приел, че правилно тази въззивна жалба е върната като просрочена. Ищецът е поискал допълване на решението на РС като съдът се произнесе и против другия ответник. На 31.01.2018 г. с молба и в съдебно заседание ищецът е заявил, че иска замяна на назначеният му служебен пълномощник, тъй като имал труден контакт с него. Съдът е приел, че няма основание за замяна на служебния защитник. На 25.04.2018 г. е постановено допълнително решение, като е отхвърлен иска и против посочения втори ответник. На 08.05.2018 г. решението е съобщено на назначения служебен пълномощник, който на 11.05.2018 г. подал въззивна жалба № 5079522 и против допълнителното решение. Срокът за обжалване на това решение е изтекъл на 22.05.2018 г. Решението е съобщено и на ищеца на 01.06.2018 г. и на 14.06.2018 г. ищецът М. е подал две молби – № 5100761 за тълкуване на допълнителното решение и № 5100757, в която освен, че е заявено оттегляне пълномощията от назначеният служебен пълномощник, са развити и доводи за неправилност на решението. На 29.12.2018 г. делото е изпратено на СГС, но е преценено, че въззивните жалби не са администрирани, делото е прекратено и е върнато на СРС. В молба вх. № 5100757, с която заявил, че назначеният служебен пълномощник бил с оттеглени пълномощия. М. е заявил, че поддържа въззивната жалба, подадена от адвокат Н., но и подадената от него с молба от 14.06.2018 г. с характер на въззивна жалба против допълнителното решение. Съдът е приел, че подадената на 14.06.2018 г. молба от М., която той подържа като подадена от него въззивна жалба е просрочена и правилно върната, тъй като връчване се дължи само на назначеният служебен пълномощник, а срокът за обжалване при няколко връчвания на съдебния акт се брои от най-ранното връчване. Искането на страната да й бъде определен друг служебен пълномощник не спира течението на срока за обжалване. Такова действие има само искането за назначаване на правна помощ и трае до допускането й, но в случая такава е била допусната в хода на производството. Отделно от това е прието, че молбата за оттегляне на пълномощията от назначеният служебен пълномощник от 14.06.2018 г. е подадена след изтичане на срока за обжалване на 22.05.2018 г. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по трите формулирани въпроси. Това основание е налице когато за разрешаване на правният спор, предмет на касационно обжалване е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са непълни или неясни, няма съдебна практика и се налага да бъдат тълкувани за изясняване на точният смисъл, вложен в тях или когато по тях има съдебна практика, но тя е остаряла и неадекватна или е противоречива и се налага обобщаване на практиката и уеднаквяването й. Налице е установена практика на Върховния касационен съд по прилагането на чл. 39, ал. 1 ГПК, с която се е съобразил въззивният съд. С нея се приема, че правилото, уредено в чл. 45 ГПК изисква съобщението да се връчва лично на адресата. Приравнено на това връчване обаче е връчването на процесуален представител. За да обезпечи правото на защита, в чл. 39, ал. 1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната има съдебен адресат или процесуален представител по делото, съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез тези лица. /В този смисъл решение № 292 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2938/2014 г., IV г. о., ГК, определение № 157 от 3.04.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1059/2015 г., I г. о., ГК, определение № 368 от 12.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3830/2017 г., III г. о., ГК, решение № 156, от 18.10.2019 г. по гр. д. № 3811/2018 г. ) Формирана е съдебна практика и относно това, че ако съобщението е връчено на посочения от страната адрес съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1 ГПК и е получено от нея лично, независимо че има пълномощник по делото, то връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 и чл. 39, ал. 1 ГПК /в този смисъл са определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч. гр. д. № 503/2017 г., ВКС, III г. о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч. т. д. № 1991/2016 г., ВКС, II т. о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч. т. д. № 1354/2016 г., ВКС, I т. о. /. Ако съобщение е било връчено, както на страната-лично, така и чрез нейния пълномощник по делото или чрез посочен от нея съдебен адресат, страната се счита за уведомена за извършените от противната страна или от съда процесуални действия или за процесуалните действия, които предстоят от момента, в който най-рано й е било връчено адресираното до нея съобщение по посочените способи. /Определение № 46 от 6.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 566/2011 г., II г. о./ Процесуалните срокове за обжалване текат от момента на връчване на съобщението на процесуалният представител на страната, ако към този момент по делото няма доказателства за оттегляне на пълномощията на адвоката по реда на чл. 35 ГПК или за отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК /Определение № 520 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3610/2015 г., IV г. о./ Предвид наличието на тази съдебна практика е изяснено, че от момента на връчване на съобщението на пълномощника на страната, срокът за обжалване започва да тече. Ако препис от съдебният акт е връчването и на страната, срокът за обжалване започва да тече от най-рано връченото съобщение. Той може да бъде прекъснат само при заявено искане за правна помощ в този срок. С оттегляне на пълномощно в срока за обжалване той не може да се продължи, защото е преклузивен и ГПК е уредил процедура за продължаване на срока, но тази процедура е неприложима за срока за обжалване./чл. 63, ал.3 ГПК/ Подаването на молба от страната за оттегляне на пълномощията от подалият въззивна жалба адвокат не води до възстановяване на срока за обжалване, защото и за това е уредена процедура и предпоставки в ГПК, но тази хипотеза не се вмества в тях. Предвид изложеното не е налице нито неяснота за закона нито непълнота, които да налагат допускане до касационно обжалване по трите въпроса. Отговорът им следва от закона и изложената по-горе непротиворечива съдебна практика по чл. 39, ал.1 ГПК. Затова по тези въпроси не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Формираният извод на съда, съответстващ на съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 39, ал.1 ГПК сочи на липса и на основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК. Основанието „очевидна неправилност“ е налице когато съдебният акт е неправилен в особено тежка степен в една от трите форми на този порок – противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост и това е видно от мотивите му без да се извършва проверка по касационните основания. Както вече се посочи нормите на процесуалния закон са приложени точно, и не се констатира нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи равенството между страните, обезпечаване правото на защита, определението е мотивирано. Съдът не констатира порок на обжалваният съдебен акт, сочещ на очевидна неправилност. Затова и на това основание не се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение