Определение № 157 от 11.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1579/2013 г.

Производството е по чл.43, т.1 от НПК, образувано по искане на районен съд-Шумен за промяна в местната подсъдност на образувано по описа на съда НЧХД № 944/2013 г. Писменото становище на прокурор от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на направеното искане. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното дело като НЧХД № 944/2013 г. е образувано пред районен съд-Шумен по тъжба на А. Ф. И. срещу Н. Ф. Н. и Ф. Н. Ф., двамата от [населено място], област Шумен, за престъпления по чл.206 ал.1 от НК. Съдията-докладчик е преценил, че едното деяние е извършено в района на районен съд-Шумен, а второто – този на районен съд-Нови пазар, където е посочен адресът на двамата подсъдими, а и е предположил – този на потенциалните свидетели по делото (макар в тази му част съдебният акт да е доста объркан), поради което производството по делото е прекратено и е изпратено на ВКС за промяна на местната му подсъдност на основание чл.43, т.1 от НПК, с доводи по целесъобразност. ВКС намира, че искането е неоснователно. И това е така не само защото не са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за пренасяне на делото в посочения от съдията-докладчик съд, а защото той не е изпълнил задълженията си по чл.248, ал.1, т.2 от НПК във връзка с правомощието му по чл.250, ал.1, т.2 от НПК, а именно: дали обстоятелствата, описани в тъжбата, сочат на престъпление (което, като деяние, следва да бъде отграничено по време, място и начин на извършване, обстоятелства, от които да се извлекат изводи за изискуемата се форма на вина у обвиненото с тъжбата лице), а с оглед времето на осъществяване на инкриминираните деяния и „качеството” на подсъдимите - първият като „бивш съпруг”, а вторият - като „роднина по съребрена линия до втора степен” (или по сватовство?) въобще позволяват срещу единия и/или двамата разглеждане на делото по посочения в чл.218в, т.2 от НПК и извън преклузивния по чл.81, ал.3 от НПК ред и срок. Обстоятелството, че прокуратурата е изразила някакво становище относно провеждането на наказателно производство по общия ред не ангажира съда, особено когато описаните в тъжбата обстоятелства сочат на спор между страните, разрешим по гражданскоправен ред. Всичко това са въпроси, които не могат да бъдат разисквани в настоящето производство, но ВКС намира, че съдията-докладчик твърде фриволно е приел да ангажира касационната инстанция за разрешаване на проблемите по делото, които очевидно не е забелязал. По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение