Определение № 50262 от 18.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1175/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Росбул транс“ ЕООД, [населено място], против решение №18 от 28.02.2022г. по т.д. №295/21г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Я. К. Д., чрез пълномощника си – адв. Г. Н. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е интерпретирал накратко решението на въззивния съд. Заявил е, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса – „ Отразяванията на търговеца в собственото му счетоводство – регистри, оборотни ведомости, баланси без съставени първични счетоводни документи за предаването му установява ли постъпване на сумите в патримониума на предприятието". Разгледани са три решения на ВКС, от които е извадена кратка част от мотивите, като е направен извод, че в противоречие с приетото в тези актове, въззивният съд приел, че „ може да се доказва със записвания в счетоводните книги, които не са водени редовно“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора, който следва да го изведе от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. т.1 ТР ОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставения въпрос е фактически, а не правен, като свързан с разбирането на страната по доказването по спора, а не с решаващите изводи на въззивния съд. Този извод се налага и от това, че касаторът е пояснил въпроса си със заключението на вещото лице, което е интерпретирал непълно, тъй като е извадил от него, категоричния извод на експерта- приел за несъмнено, че изтеглените от ищцата в брой суми от банковата сметка на дружеството са били внасяни в касата му в същия размер и ден. Съдът е възприел това заключение, като е отчел и факта, че регистрите и оборотните ведомости носят подписа на управителя на ответното дружество и съответно отразяват неизгодни за него факти. Доколкото липсват други доказателства опровергаващи това категорично заключение, съдът е мотивирал и решаващ извод, спрямо който не е поставен правен въпрос. Но дори и въпросът, формулиран от касатора да бъде възприет като релевантен, то страната не обосновава допълнителен критерий, а именно - отклоняване от практиката цитирана от него, тъй като тя изрично съдържа- като правен извод задължението на съда да извърши преценка на счетоводните книги и вписванията в тях, съобразно всички събрани по делото доказателства. Конкретното доказване по различни правни спорове не може да обоснове различие в правен извод, а и страната е съпоставяла решения / с различна фактическа обстановка при различно доказване/ а не отклонение на състава от приетото в тези решения на ВКС по поставения от нея въпрос. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответника по касация-Я. Д., следва да бъдат присъдени надлежно поисканите и установени разноски в размер на 2000лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение