Определение № 70 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1463/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Т. Д. Н.-З. против определение № 1736 от 28.05.2019 г., поправено с определение № 12096 от 17.12.2020 г. и двете по ч. гр.д.№ 2519/2019 на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 11362//10.05.2019 г. по ч. гр.д.№ 6147/2019 г. на СГС и вместо това е допуснато обезпечение на бъдещ отрицателен установителен иск, който ще предяви Я. П. С. против частната жалбоподателка да се признае за установено, че последната не е придобила собствеността на апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица]-... на основание постановление за възлагане от 23.07.2014 г. на ЧСИ Н. М. по изп.д.№ 12272/2012 г. чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на въвода във владение на купувача от публична продан по посоченото изп.д.“ при условие, че молителката внесе парична гаранция в размер на 9 000 лв. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила за обезпечението предвид приетото от въззивната инстанция, че по принцип обезпечителната нужда се предполага, че съдът е променил бъдещия иск, който молителката е посочила, че възнамерява да предяви и че съдът е разширил обхвата на искането, като е приел, че молбата е основателна независимо, че датата, на която е бил насрочен въвода е отминала. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частната жалбоподателка твърди противоречие със съдебната практика – определение № 407 от 24.06.3014 г. по ч.т.д. № 1770/2014 г. на ВКС, ІІ гр.о. и опр. № 20/21.01.2015 г. по гр.д.№ 2486/2014 г. на ВКС, ІІ гр.о. и т. 3 и т.4 от ТР № 6/2013 г. на ОСГК по въпроса предполага ли се обезпечителната нужда при допускане обезпечение на бъдещ иск. На второ място се твърди противоречие на въззивното определение със съдебната практика, според която не може да се преминала от ревандикационен в отрицателен установителен иск – ТР №4/2014 г. и на ОСГК и ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно допустимостта на отрицателен установителен иск. Наведено е и основанието очевидна неправилност относно преценката на въззивния съд за допустимостта и вероятната основателност на бъдещия иск. Ответницата по частната касационна жалба Я. П. С. оспорва допустимостта на частната жалба, като я счита просрочена и основателността й, като се позовава на това, че е отпаднало основанието за принудително изпълнение по отношение на нея. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е на 20.01.2021 г., а съобщението за наложеното обезпечение е връчено на частната жалбоподателка на 13.01.2021 г. Неоснователно се подържа от ответницата по частната жалба, че Т. Н.-З. е узнала за наложеното обезпечение още когато не се е осъществил въвода. ГПК указва от кога започва да тече срока за обжалване на наложеното обезпечение за ответника по молбата – чл. 396 ГПК и няма основание за друго тълкуване на тази норма, при което биха се ограничили права, а това е недопустимо. Затова съдът приема, че частната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което е допустима От данните по делото се констатира следното: Апартаментът, предмет на публичната продан е съпружеска имуществена общност на Я. и Й. С.. Изп.д.№ 12272/2012 г. е образувано по молба на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД за задължения по договор за кредит от 26.09.2005 г. на Я. С.. Апартамента е бил ипотекиран. На основание чл. 417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание на които е образувано изпълнителното дело с длъжници – двамата съпрузи и е насочено изпълнението върху апартамента, описан по-горе. Съпругът Й. С. е представляван чрез особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК. С постановление от 23.07.2014 г. апартамента е възложен на обявената за купувач Т. Д. Н.-З. при цена 89 100 лв. Спорно е между страните кога постановлението е влязло в сила предвид обжалването му и спиране на изпълнението. Тъй като Я. С. е възразила срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, банката-кредитор е предявила иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането. Искът на банката е отхвърлен с влязло в сила решение от 21.11.2016 г. по гр.д.№ 8555/2012 г. на СГС, потвърдено с решение от 13.11.2017 г. по гр.д.№ 372/2017 г. на САС. С постановление от 14.02.2018 г. на ЧСИ Н.М. е прекратено изпълнителното производство по отношение на Я. С. на основание чл. 422, ал.3 ГПК. Частната жалбоподателка Т. Н.-З. се позовава на нормата на чл. 433, ал.5 ГПК. Я. С. се позовава на това, че постановлението за възлагане не е влязло в сила, тъй като изпълнителното производство било спряно по друго дело и следва да се съобрази съдебната практика /Р № 56/24.04.2018 г. по гр.д.№ 2339/2017 г. на ВКС, ІІ гр.о./, според която в този период не са текли сроковете за обжалване. В молбата за обезпечение, подадена пред СГС, молителката С. макар да е посочила, че бъдещия иск ще е по чл. 108 ЗС, словесно е описала, че ще предяви бъдещ иск, с който да се установи, че ответницата Т. Н.-З. не е придобила собствеността върху апартамента на основание постановлението за възлагане. Първата инстанция СГС е приела, че от молбата не е ясно какъв бъдещ иск ще предяви С., поради което не може да се прецени нито допустимостта му, нито вероятната му основателност. Затова молбата за допускане на обезпечение чрез спиране на въвода във владение на купувачката от публичната продан е оставена без уважение. По частна жалба на Я. С., възивната инстанция САС е приела, че ищцата като съпруга има правен интерес да предяви бъдещият отрицателен установителен иск. Съдът е приел, че обезпечителната нужда се предполага по принцип. По отношение на вероятната основателност, съдът е прел че няма достатъчно доказателства за вероятната основателност на иска – че постановлението за възлагане не е влязло в сила и че съпругът и Й. С. не е бил надлежно уведомен, но обезпечение следва да се допусне при внасяне на парична гаранция, която е определена на около 10 % от цената, на която жалбоподателката е била обявена за купувач. Като факт без значение е преценено това, че датата, на която е бил насрочен въвода във владение на купувача е отминала, тъй като няма данни да е осъществен на посочената дата. По първият въпрос относно това дали обезпечителната нужда се предполага, съдебната практика приема, че за да се направи извод, че обезпечителната нужда по смисъла на чл. 391, ал.1 ГПК съществува, е необходимо по делото да има достатъчно данни, че без допускане на обезпечението за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата му при благоприятен за него изход на спора. Обезпечителната нужда не се предполага, а се преценява от съда с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото. Уеднаквяване на съдебната практика чрез общи критерии е невъзможно. – определение № 407 от 24.06.3014 г. по ч.т.д. № 1770/2014 г. на ВКС, ІІ гр.о. и определение № 742 от 5.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2749/2017 г., II т. о. Приетото от въззивният съд, че обезпечителната нужда по принцип се предполага е в противоречие с тази съдебна практика. Затова следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Законът не въвежда подобна презумпция, а нормата на чл. 391, ал.1 ГПК определя като предпоставка за допускане на обезпечението това, че без него ще се затрудни изпълнението на решението. Дали тази предпоставка е налице, съдът преценява във всеки конкретен случай като съобразява какъв е иска, който се обезпечава, дали той е допустим и каква е поисканата обезпечителна мярка, дали тя ще обезпечи изпълнението на решението по обезпечения иск, респектиивно реализиране на правата по него. В конкретният случай искът по чл. 422 ГПК на банката – кредитор против Я. С. е отхвърляне с влязло в сила решение. На основание нормата на ал.3 от същия текст с постановление от 14.02.2018 г. на ЧСИ Н.М. е прекратено изпълнителното производство по отношение на Я. С.. По отношение на нея като длъжник не следва да се провежда и въвод във владение на купувача щом вече не е страна в изпълнителното производство. Въводът може да бъде извършен и срещу трето лице – чл. 498, ал.2 ГПК, но неговата защита е друга – само с иск за собственост, който може да бъде обезпечен с подходяща за него обезпечителна мярка. Отделно от това решението по отрицателният установителен иск, който молителката иска да обезпечи, дори да бъде уважен не подлежи на изпълнение. С такъв иск молителката не установява свои права, а отрича права на ответницата. В този смисъл не е налице изискването на закона - без допускане на обезпечение да се затрудни реализиране на права на молителката по решението по обезпечения иск с предмет отрицателен установителен иск. Следователно при конкретна преценка на искането в молбата за обезпечение и данните по делото, обезпечителната нужда не е доказана и молбата следва да се остави без уважение. Частната касационна жалба е основателна, а определението на въззивната инстанция, като неправилно следва да се отмени. По изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение