Определение № 3361 от 12.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1589/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, [населено място] против решение № 289/08.05.2024 г. по в.т.д. № 222/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е отменено решение № 38/ 12.10.2023 г. по т.д. № 14/2023 г. на Окръжен съд – Видин и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Национална агенция за приходите срещу „ТУРКОМФОРТ“ ЕООД /н./ искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на следните публични вземания, а именно:

• за сумата 102 487,30 лв., представляваща главница по ревизионен акт № Р22221717008076-091-001/15.06.2018 г. за дължим ДДС за периода 1.10.2016 – 3.10.2016 г.,

• за сумата 28,47 лв., представляваща законна лихва за забава върху главница за периода до 15.11.2016 г.,

• за сумата 53 440,01 лв., представляваща законната лихва за забава върху главницата от 102 487,30 лв. за периода 16.11.2021 – 5.01.2022 г.,

• за законната лихва върху главницата до окончателното погасяване.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Излагат се доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията „ТУРКОМФОРТ“ ЕООД /н./, [населено място], не е депозирал писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че предмет на искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ е установяване на съществуването на публични държавни вземания, предявени от НАП, но неприети от синдика и съда по несъстоятелността. Изложил е, че по принцип публични вземания не могат да бъдат предмет на гражданския исков процес, поради това се установяват по административен ред, но в производство по несъстоятелност могат да се събират както частни, така и публични вземания. Приел е, че единствената специфика на установителните искове по чл. 692 и 694, ал. 2 ТЗ е ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК. Счел е, че съдът не може да проверява материалноправното съществуване, основанието и размера на публичното вземане, ако то е установено чрез съответен акт, дори този акт да не е влязъл в сила. Изложил е аргументи, че наличието на такъв акт не е пречка в производството по чл. 694 ТЗ да се оспори правото на принудително изпълнение в конкретното производство по несъстоятелност поради неспазване на формалните условия за приемането му. Ако тези формални условия не са налице правото на принудително изпълнение на вземането в производството по несъстоятелност се отрича от съда с решението по същество. Аргументирал е, че с оглед на гореизложеното, ограничението по чл. 164, ал. 4 ДОПК не касае допустимостта, а основателността на установителния иск. Навел е доводи, че вземанията са предявени от НАП близо пет години след изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Приел е, че единственото изключение от чл. 685, ал. 1 ТЗ и 688, ал. 1 ТЗ е установено в разпоредбата на чл. 687 ТЗ, съгласно която само две групи вземания подлежат на служебно вписване от синдика и поради това не е нужно тяхното предявяване, а именно вземания на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение, и публични вземания, които са установени с влязъл в сила акт. Счел е, че тъй като гореизложените вземания са уредени като изключения следва да се тълкуват стриктно. Споделил е тълкуването на чл. 687, ал. 2 ТЗ, дадено в Решение № 4 от 21.07.2022 г. по т.д. № 2475/2020 г. на ВКС, І т.о. и Решение № 50181 от 03.02.2023 г. по т.д. № 1777/2021 г. на ВКС, І т.о., съгласно които публични вземания, възникнали до откриване производството по несъстоятелност, актът за установяване, на които е влязъл в сила след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, се предявяват от НАП в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, като се включват в списъка на приети вземания под условие. Съгласно чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ, след изтичането на срока по чл. 688, ал.1, изр. 1 ТЗ, тези вземания не могат да се предявяват, съответно удовлетворяват в производството по несъстоятелност. Приел е, че публичните вземания подлежат на предявяване от НАП и без такова предявяване не могат да бъдат приети служебно от синдика. Счел е, че самото връчване на акта за установяване се приравнява на предявяване на вземанията, независимо от влизането му в сила. Изложил е, че сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ са преклузивни. Посочил е, че чл. 687, ал. 2 ТЗ следва да се тълкува заедно със специалната уредба по ДОПК, поради което „служебно вписване на установеното с влязъл в сила акт публично вземане“ следва да се тълкува като задължение на синдика да не подлага на проверка по същество съществуването на подобно публично вземане, ако то е предявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ и са спазени другите формалности по предявяването. Отхвърлил е аргумента, че до влизането в сила на акта за установяване за НАП било неизвестно дали са налице и в какъв размер публични задължения. Съобразил е, че процесните вземания не са надлежно предявени в сроковете за това, тъй като уведомлението до НАП по чл. 78 ДОПК е било подадено в средата на 2015 г. - преди образуване на производството по чл. 625 ТЗ, а срокът за предявяване по чл. 688, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 16.02.2017 г., т.е. държавата е имала над година и половина, за да установи какви публични задължения има длъжника преди откриване на производството по несъстоятелност, както и че процесните публични вземания са били предявени едва на 24.01.2022 г., въпреки, че самият ревизионен акт е издаден три години и половина преди това – на 15.06.2018 г., което също е след срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Приел е, че не са надлежно предявени акцесорните вземания за лихви за периода 16.11.2021 г. – 05.01.2022 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ формулира следния правен въпрос: Следва ли публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производство по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ, да бъдат предявени от НАП в рамките на тези преклузивни срокове, респективно дали непредявяването на тези вземания в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 от ТЗ има за правна последица погасяване на възможността за тяхното удовлетворяване?

Касаторът се позовава на допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 179/18.03.2021 г. по т.д. № 15/2020 г. по описа на ВКС, II т.о. и решение № 43/20.06.2014 г. по т.д. № 2471 по описа за 2013 г. на ВКС, I т.о.

Настоящият състав на ВКС намира, че формулираният въпрос, макар и обуславящ правната воля на въззивния съд, не се явява разрешен в нарушение на практиката на ВКС. Въззивният съд е формирал изводите си в съответствие с приетото в решение № 4/ 21.07.2022 г. по т. д. № 2475/2020 г., І т.о. на ВКС, както и решение № 50181/ 03.02.2023 г. по т. д. № 1777/2021 г., І т.о. на ВКС /решение по т.д. № 15/2020 г. на ВКС,II т.о. е изолирано/, което се подкрепя и от настоящия съдебен състав. САС е тълкувал специалната разпоредба на чл. 164, ал. 3 ДОПК едновременно с общата чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Разрешението е в смисъл, че в чл. 164 ДОПК несъмнено е формирано задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не право, което не влече негативни правни последици. Законодателят е уредил сроковете за съставяне на списъци от синдика в чл. 685, ал. 1, 686, ал. 1 и 688 ТЗ и задължението му за служебно вписване на две групи вземания в чл. 687 ТЗ - на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника и установеното с влязъл в сила акт публично вземане, за да гарантира максимална защита на тези два вида вземания в обществен интерес, включвайки ги, като предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Това не води до извод, че вземането по чл. 687, ал. 2 ТЗ (установеното с влязъл в сила акт публично вземане) може да бъде предявено след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Тълкуване в обратния смисъл би превърнала в ненужна разпоредбата на чл. 164, ал. 5 ДОПК, която препраща към удовлетворяването по реда на чл. 725, ал. 1 ТЗ, т.е. включване публичното вземане, макар под условие, в първоначалното разпределение, каквито права не му гарантира служебно включване в списъци след срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Ако синдикът би имал задължението за служебно вписване на възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ публични вземания, каквито безспорно установява и ревизионният акт, то ненужно би било изобщо визирането на тези срокове в разпоредбата на чл. 125 ДОПК. Наред с това ДОПК урежда достатъчно гаранции за публичния взискател да установи и предяви своевременно публичните вземания – предварителното уведомяване на НАП при подаване на искане за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 78 ДОПК; възможността за предявяване на публични вземания, възникнали до отриване на производството по несъстоятелност, и въз основа на невлезни в сила актове за установяването им, съгласно чл. 125 ДОПК и чл. 164, ал. 5 ДОПК; възможността за предприемане на принудително изпълнение въз основа на невлезли в сила актове за публични вземания, както и обезпечаване на събирането им; принудителното изпълнение по ДОПК продължава и след образуване на производството по несъстоятелност, ако е предприето преди откриването му и при предходно наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК. Следователно чл. 164, ал. 3 ДОПК и чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ, водят до еднозначен извод за дължимо от НАП предявяване на публични вземания, включително под условие, освен възникналите до откриване производството по несъстоятелност и установени с влязъл в сила акт публични вземания, включвани служебно от синдика на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, за които единствено се отнася нормата.

Следва да се съобрази, че посоченото от касатора решение №43/20.06.2014 г. по т.д. № 2471/2013 г. на ВКС, II т.о. няма отношение към въпроса за сроковете за предявяване на вземания от НАП, а към проблема за задължителната сила на акта относно установеното с него публично вземане. Произнасянето на САС по последния е в изложения от състава на ВКС смисъл.

Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд