Определение № 50074 от 16.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 514/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. К. срещу решение №169 от 08.11.2021 г. по в.т.д.№606/2021 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №260245 от 03.06.2021 г. по т.д.№248/2020 г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от А. В. К. срещу Гаранционен фонд иск по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра му З. В. К., настъпила при ПТП от 16.12.2019 г., ведно със законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по множество въпроси, които се свеждат до следния уточнен от настоящия състав въпрос, за който се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: За предпоставките/критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС№4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. кръг на лицата с право на обезщетение. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски. Е. З. Ш. – трето лице помагач на страната на Гаранционен фонд, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е, дали и доколко ищецът, като брат на загиналата при катастрофата от 16.12.2019 г. З. В. К., има право на парично обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по предявения пряк иск по чл.557, ал. 1, т. 2, б.„а“ от КЗ. Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели е установил, че ищецът е бил подпомаган финансово от сестра си, която последните години работела в чужбина, както и че свидетелите са преразказали впечатления на други хора, за това, колко тежко се е отразила на ищеца вестта за неочакваната смърт на сестра му. Посочил е, че свидетелите не са виждали ищеца от почти три години, откакто на 26.07.2018 г. е започнал да изтърпява първата си присъда с наложено му наказание „лишаване от свобода“. Счел е, че също така се потвърждава голямата лична самостоятелност и на практика ежедневно несвързания с най-близките й роднини начин на живот на нелепо загиналата сестра на ищеца. При тези събрани в процеса доказателства и позовавайки се на дадените с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т.д.№1/2016 г., ОСНГТК разяснения, е достигнал до извод, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на сестра му - в процеса е била установена наистина близката връзка на ищеца с ненадейно загиналата му сестра, но традиционната близост и емоционална привързаност между брат и сестра нямат признаците на онова изключение от общото, само което – според задължителното за съда тълкувателно решение – би позволило присъждане на търсеното застрахователно обезщетение. Изразил е становище, че липсват и релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, които да са свързани със съществуването на особено близка привързаност между ищеца и ненадейно загиналата му сестра, при която нейната смърт да е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. При постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Отговор на формулираните от касатора, уточнени от настоящия състав въпроси, се съдържа в цитираното ТР №1/2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в разясненията, посочени в т.II от ППВС №4/1968 г. и в практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съществуването на които изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. В процесната хипотеза въззивният съд се е съобразил изцяло с дадените в ТР разяснения /което съобразяване изключва наличието на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, като въз основа на конкретните установени по делото факти е приел за недоказано наличието на трайна и дълбока, изключителна по своя характер емоционална връзка между починалата и нейния брат /още повече, че показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства, установяват липсата на каквито и да е било отношения между посочените лица в продължителен период от време, през който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив и в Затвора П., а сестра му е отсъствала от Република България, поради полагане на труд в чужбина/. Необходимо е да се отбележи също така, че доколкото конкретните житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, а решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти. Предвид липсата на представени доказателства за направени от ответника по касация разноски пред ВКС, такива не му се следват. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,