Определение № 49 от 08.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 18.07.2017г. по гр.д.№14563/2016г. на ГС София, с което са отхвърлени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – К. Р. К.,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.. Ответникът –Център „Фонд лечение на деца”, чрез процесуалния си представител, в писмено становицще поддържа, че не следва да се допуска касационно С определение от 07.03.2018г. ВКС е спрял производството по делото до примане на решение по ТД 4 /2017г. ОСГК на ВКС. Настоящият състав констатира, че по ТД4/2017г. ОСГК на ВКС е прието тълкувателно решение, поради което настоящето производството следва да се възобнови. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил като неоснователни предявените от К. Р. К. срещу Център „Фонд лечение на деца” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване уволнението на К.К., извършено със Заповед № 063/ 27.04.2016 г. на Директора на ЦФЛД за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност: „главен експерт", и за изплащането на обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 27.04.2016 г.- 27.10.2016 г. /шест месеца/ в размер на 11100 лева По делото не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че между ищцата К. Р. и ответника Център „Фонд лечение на деца” е съществувало валидно трудово право-отношение, възникнало по силата на сключен на 17.05.2011 г. трудов договор, по което първоначално ищцата заемала длъжността „експерт системен софтуер за база данни" в ЦФЛД, а съгласно сключено на 20.10.2014 г. допълнително споразумение- длъжността „главен експерт“. Това правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 063/ 27.04.2016 г. на Директора на Центъра „Фонд за лечение на деца“ на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ- „поради липса на необходимото образование”, считано от датата на връчване на заповедта, което- според направеното върху нея отбелязване е станало на същата дата- 27.04.2016 г., поради което и по правилата на чл.335, ал.2 КТ трудовоправната връзка между страните се счита прекратена на 27.04.2016г. Съдът е счел за неоснователно оплакването на ищцата-жалбоподател в настоящето производство, че процесната уволнителна заповед страда от порок - липса на мотиви, обосноваващ извод за нейната незаконност. Изложени са съображения за това, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ не се изисква издаването на мотивирана заповед от страна на работодателя, тъй като това основание е безвиновно и не се налага излагането на мотиви от работодателя за обосноваване на уволнението. Прието е, че в случая оспорваната от ищцата заповед има изискуемото от КТ съдържание, като е посочено- цифрово и словесно, приложеното от работодателя уволнително основание, и налице съответствие между правната квалификация- „чл.328, ал.1, т.6 КТ“, и мотивите на работодателя- „липса на необходимото образование“. Изложени са съображения за това, че приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата К.К.- „липса на необходимото образование за изпълняваната работа“ по чл.328, ал.1, т.6 КТ, представлява самостоятелно уволнително основание, при което работникът или служителят не отговаря на променените изисквания за изпълняваната работа относно притежаваното образование /по вид и степен/. Прието е, че законосъобразността на уволнението на посоченото основание, чието установяване е в доказателствената тежест на работодателя- ответник, изисква от работодателя да е въведено условие за притежаван образователен ценз, различен от този, при наличието на който е възникнало трудовото правоотношение, като според установената по приложението на това уволнително основание съдебна практика на ВКС новите изисквания за образование и квалификация /алтернативни основания/ следва да са въведени по времедействието на трудовото правоотношение /Решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 295 от 09.12.2014 г. по гр.д.№ 979/ 2014 г. на ВКС, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/, какъвто е настоящият случай. Прието е също така, че работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт /законов или подзаконов/, като промяната може да бъде извършена с промяна на длъжностната характеристика или щатното разписание и следва да предхожда издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на служителя на това основание. Взет е предвид факта, че в случая според първоначалната длъжностна характеристика за длъжността „главен експерт“ е било достатъчно служителят да има образователна степен „бакалавър“, а с новата длъжностна характеристика, утвърдена на 27.04.2016 г. от Директора на ЦФЛД, са въведени допълнителни изисквания за заеманата длъжност, според които служителят следва да притежава висше образование с образователно- квалификационна степен „бакалавър“ по медицинска професия по професионално направление „Здравни грижи“ или друга професия с подобна специалност в системата на здравеопазването и/или социалните дейности. Установено е, че ищцата К. Р. не отговаря на променените образователни изисквания на работодателя- ответник, тъй като притежаваната от нея диплома за висше образование от Технически университет- София е за образователно- квалификационна степен „бакалавър“, специалност „компютърни системи и технологии“ с професионална квалификация „компютърен инженер“, като има и образователно- квалификационна степен „магистър“ със специалност „национална сигурност и отбрана“, получена във Военна академия „Г. С. Раковски“, но няма диплома за „бакалавър“ по някоя от изискваните от ЦФЛД професии и специалности в областта на медицинските науки или социалните дейности. При тези данни съдът е приел за доказани елементите от приложимия фактически състав по чл.328, ал.1, т.6 КТ- от работодателя- като материално компетентен орган, по установения за това ред /чрез длъжностна характеристика, при липсата на установени в закон или в друг по- нисък по степен нормативен акт/ са въведени нови изисквания, свързани с необходимия за заемане на процесната длъжност професионален образователен ценз, на които ищцата не отговаря. Прието е, че наложената промяна в длъжностната характеристика, извършена в деня на процесното уволнение /предхождаща го- според приложените доказателства: утвърдена на 27.04.2016 г. длъжностна характеристика, протокол от 27.04.2016 г. и св. показания на св. Р. Ц./, е изцяло в правомощията на работодателя, като без значение са причините, наложили новите изисквания, включително за длъжност, продължително изпълнявана от ищцата, като съдът се е позовал на практика, развита в редица решения на състави на ВКС. /Решение № 2174/ 09.01.2007 г. по гр. дело № 834/ 2004 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 696/ 12.07.2001 г. по гр. дело № 1716/ 2000 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 241/ 2007 г. по гр. дело № 1212/ 2004 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 3/ 20.01.2011 г. по гр. дело № 621/ 2010 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 118 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 5696/ 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО/. Прието е, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквито са забраната за злоупотреба с право- чл.8, ал.1 КТ, както и забраната за осъществяване на пряка и непряка дискриминация /Решение № 321 от 31.10.2011 г. по гр.д.№ 13/ 2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 118 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 5696/ 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр.д.№ 674/ 2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/. При преценка на относимите към приложението на чл.8 КТ доказателства съдът е счел, че в случая не се установява недобро-съвестност при упражняването на права от страна на работодателя- ответник, тъй като изискването за образование с медицинска насоченост касае не само трудовото правоотношение на ищцата, но и на другите двама служители, заемали същата длъжност. Видно от представените по делото доказателства, включително длъжностни характеристики, новъведените изисквания са свързани с характера на работата при ответника и нейното по- добро изпълнение с оглед потребностите на децата, нуждаещи се от диагностика и лечение. Взет е предвид факта, че съгласно чл.2 от Постановление № 280 от 18 октомври 2004 г. за създаване на Център“Фонд лечение на деца“/в сила от 29.10.2004 г./ и същият осъществява дейности, свързани с организационно и финансово подпомагане на български граждани на възраст до 18 години, нуждаещи се от: диагностични и лечебни процедури извън Република България; лечение на редки заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; неразрешени за употреба в Р България лекарствени продукти, когато лечението на съответното заболяване е без алтернатива в Р България; медицински изделия, които не могат да бъдат осигурени в Р България или не се финансират от НЗОК; високоспециализирани медицински апарати и уреди за индивидуална употреба от пациента в случаите, когато тяхната липса е причина за невъзможността да се извършва адекватно лечение на пациента в Р България; трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки при малигнени хематологични заболявания, както и при някои тежко протичащи бенигнени заболявания и при утвърдени нехематологични заболявания в лечебни заведения на територията на държави- членки на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, когато тя не може да бъде извършена своевременно в Република България; лечение в страната, свързано със заболяването, налагащо съответната трансплантация, когато тя е разрешена по реда на постановлението; организира и финансира участието на чуждестранни медицински специалисти в диагностични и лечебни процедури и трансплантации на лицата по т.1 в Република България в случаите, когато няма български медицински специалисти в съответната област и/или това е необходимо за лечебния процес; и т.н., като за пълноценната реализация на горепосочените дейности целе-съобразността изисква участието на специалисти с медицинска професия по професионално направление „Здравни грижи“ или друга професия с подобна специалност в системата на здравеопазването и/или социалните дейности, като напр. „фармация“ и „обществено здраве“, в какъвто смисъл са нововъведените от работодателя- ответник изисквания. Изложени са съображения за това, че злоупотреба с работодателска власт, използвана не за законоустановени цели при изменение в изискванията за заемане на длъжността, съществува при въведена промяна, но не с оглед нуждите на работата като обективна необходимост, а при целенасоченост на промяната, с оглед единствено да бъде уволнен конкретен работник или служител и евентуално да бъде назначен друг на негово място. В случая обстоятелството, че едновременно с ищцата са уволнени и други двама служители, заемащи същата длъжност и непритежаващи необходимото според работодателя образование, не води до извод, че основна цел на уволнението е прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, а напротив- потвърждава тезата на ответника, че се цели подобряване на работата при осъществяване на специфичните дейности, с което е нормативно натоварен ЦФЛД. При тези аргументи, предвид установената по делото законност на извършеното от Директора на ЦФЛД уволнение, съдът е счел предявените от К.К. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за неоснователни и ги е отхвърлил. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е мотивите на заповедта за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, законосъобразно ли е уволнение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ при което актът за изменение на изискването на необходимото образование за заемане на длъжността и актът за прекратяване на трудовото правоотношение са издадени на една и съща дата и когато за установяване на точния момент на два юридически факта има издадени два писмени документа с една и съща дата необходимо ли е събирането на доказателства за точния момент на издаването им-дата час. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.,т.1 и 3 ГПК. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси на сочените основания. Същите са намерили своето разрешение в постановеното тълкувателно решение по ТД№4/2017г. ОСГК на ВКС-т.1а, в която е прието, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Посочва се, че в тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, тъй като с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че това не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, щепротиворечи на общия принцип, установен в чл.57, ал.2 от Конституциятана Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхнотоупражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”,поради което следва да бъде отречено. Приема се също така, че когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят след възникване на трудовото правоотношение може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание - с оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените. Анализирайки доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че работодателят след възникване на трудовото правоотношение, в рамките на своите правомощия, надлежно е изменил изискванията за заемане на длъжността “главен експерт“, не е злоупотребил с работодателска власт, както и че ищцата-жалбоподател в настоящето производство не отговаря на същите, поради което уволнението й на основание чл.328, ал.1,т.6 ГПК е законосъобразно. Този извод на съда е в пълно съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение по ТД№4/2017г. ОСТК на ВКС, поради което не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът