Определение № 414 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3261/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба против определение № 1804/13.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 2599/2020 г. от VІ-ти състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е приел, че подадената молба за поставяне под запрещение е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес и е потвърдил постановеното в този смисъл определение на СГС, за връщане на исковата молба. Съдът е приел, че за лица, извън посочените в разпоредбата на чл.336 ГПК, следва да е налице правен интерес от предявяването на молба за поставяне под запрещение, като изложените фактически твърдения, свързани с поведението на ответника спрямо ищците не обосновава наличието на правен интерес. В изложението на касационните основания са поставя правен въпрос, следва ли да се считат съседите на психично болно лице, при наличие на бездействие на роднините и органите на прокуратурата за заинтересовани лица по смисъла на чл.336 ГПК. По обуславящите изхода на делото процесуални въпроси относно кръга на лицата по чл. 336, ал. 1 ГПК е налице задължителна практика, установена с Постановление № 5/79 г. от 13.02.1980 г. на Пленум на Върховния съд на Република България. В съответствие с утвърдената практика, съдът е приел, че искане за поставяне под запрещение може да бъде поискано от съпруга, от близките роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, т. е. може да бъде поискано от съпруга и най-близките родственици (роднините по права линия и тези по съребрена линия до IV степен), за които законът презумира, че винаги е налице правен интерес; от прокурора като представител на държавата, когато другите легитимирани лица бездействуват или няма такива и от лицата, спрямо чието правно положение решението би оказало въздействие, както и от органа по настойничество или от настойника. В съответствие с установената практика, съдът е приел, че твърдяните обстоятелства не обуславят наличие на правен интерес от иск за поставяне запрещение, поради което липсва легитимация за иницииране на производството. Правния интерес е различен от изложените житейски мотиви и обстоятелства, изложени от касаторите. Наличието на задължителна съдебна практика относно кръга на лицата по чл. 336, ал. 1 ГПК от една страна и съобразяването й от съда от друга, води до липсата на соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложените обстоятелства в исковата молба, както и в изложението на касационните основания обуславят евентуално обществен интерес от предявяването на иска, като в този случай органите на прокуратурата следва да поискат поставянето под запрещение на лицето, при преценка от тези органи, но не обосновават наличието на правен интерес за физическите лица, ищци по настоящото производство и касатори по частната касационна жалба. По горните съображения не е налице и очевидна неправилност, доколкото изложените в тази насока съображения касаят отново приложението на разпоредбата на чл.336 ГПК, относно кръга на лицата, имащи право да поискат поставен под запрещение. Предвид изложеното, състав на ВКС