Решение № 7590 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2386/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „Стефи Експрес“ ЕООД, гр. Костинброд, област София против решение №70/16.01.2026 г. по адм. дело № 1101/2025 г. на Административен съд София-област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в неизследване на целия доказателствен материал и неизвършване на служебна проверка на основанията за незаконосъобразност – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, чрез юрисконсулт Ганчева изразява становище за неоснователност на същата. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение №70/16.01.2026 г. по адм. дело № 1101/2025 г. Административен съд София-област е отхвърлил жалбата на „Стефи Експрес“ ЕООД, гр. Костинброд срещу дадените с Протокол за извършена проверка № ПР2534615/03.09.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ задължителни предписания по чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 от Кодекса на труда. Решението е правилно. По делото е установено, че във връзка с упоменатите в оспорения пред съда акт случаи на работещи в търговското дружество лица са допуснати пропуски в начисляването на дължимо трудово възнаграждение срещу престирания от работниците труд. Процесните периоди са надлежно индивидуализирани по месеци или работни дни за всеки от правоимащите. Проверката е реализирана по документи, трудови договори, ведомости за заплати и таблици/форми за отчитане явяването и неявяването на работа, както и други вътрешни документи във връзка с ползвани от работниците отпуски. Първоинстанционният съд е направил точни изводи във връзка с прилагането на материалния закон. Съгласно чл.128, т.1 КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения за положения труд, а по чл. 128, т.2 КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Плащането се удостоверява по предвидения от закона ред (чл.270, ал.3 КТ). Обосновани са и изводите на съда, че контролните органи на инспекцията по труда вярно са установили несъответствие между отразеното във вътрешните документи на работодателя ползване на неплатен отпуск и данните за реална трудова активност на посочените лица, както и липса на начисляване и/или плащане на възнаграждение за конкретно посочени отработени дни и периоди. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 и т.12 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 КТ по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки като дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда; да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Обосновано съдът е приел, че предписанията инидвидуализират работниците/служителите, периодите и правното основание на задължението, а размерът на същите е определяем съобразно индивидуалните трудови договори, уговореното възнаграждение и конкретно отработени дни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. с чл. 143, ал.3 АПК и чл.37 от Закона за правната помощ съдът определя в размер на 105,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение