Определение № 681 от 17.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 309/2012 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на М. В. М. срещу определение №59 от 30.01.2012 г. по в. ч. гр.д. № 37/2012 г. на АС-Варна, с което е потвърдено определение №5465 на Варненски окръжен съд от 06.12.2011 г. по т.д. №347/2011г. за прекратяване на производството по иска на жалбоподателя срещу [фирма]-гр.В. с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решение на ОС на съдружниците в ответното дружество. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по жалбата изразява становище за нейната основателност. Допускането на касационното обжалване е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 74 ал.2 ТЗ, която предвижда 14 дневен преклузивен срок от датата на провеждане на ОС на съдружниците, при положение, че ищецът като такъв е участвал в същото или е бил редовно поканен. Съдът на база преценка на изслушаните свидетелски показания и приложената обратна разписка е направил извода, че ищецът е получил покана за ОС на 13.01.2011 г., ведно с предупреждение за изключване. Тези доказателства опровергават напълно твърденията на последния в исковата молба ,че не получил с писмото с приложената обратна разписка тези два документа, въпреки изричното отбелязване в самата разписка на съдържанието на писмото:тези два документа. Ето защо при предявяване на иска по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на ОС проведено на 28.01.2011 г.едва на 22.02.2011 г. ,т.е. след преклузивния 14 дневен законов срок, същият се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. От страна на на частния жалбоподател се поставят като обуславящи изхода на спора въпросите за това, дали когато самото спазване на срока по чл.74 ал.2 е предмет на искът по чл.74 от ТЗ, съдът не следва да приложи тримесечния срок от датата на провеждане на самото общо събрание, приложим за случаите, когато същият не е присъствал и не е бил надлежно поканен за участие в ОС,чиито решения оспорва. Твърди се, че по този правен въпрос е налице противоречива практика. Сочи и прилага копие от Р №1592 от 28.11.2003 на ВКС по гр.д. №612/2003 на ТК, постановено при действието на ГПК от 1952 г.-отм./. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че не е налице твърдяното основание за допускане до касация:противоречие на отговора на този въпрос с този в цитираното решение на ВКС. Това е така, доколкото в случая е развито производство по иска и са събрани по надлежен ред писмени и гласни доказателства по въпроса, дали ищецът е бил редовно поканен за участие в Общото събрание и е бил известен за неговия дневен ред и едва след като е прието, че тези факти са напълно доказани са приложени именно последиците на пропуснатия 14 дневен преклузивен срок и по този начин липсва неправомерно „презюмиране“ на пропускане на срока срещу което ищецът се брани със самият иск, което е отречено в посочената казуална практика на ВКС. Ето защо липсва основание за допускане до касация, наведено от жалбоподателя, съгласно чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение