Определение № 536 от 08.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6331/2013 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №146,постановено на 07.06.2013г. от тричленен състав на ВКС, І ГО по гр.д.№3189/2013г. са върнати касационна жалба вх.№4038 от 15.01.2013г.,подадена от Б. К. И.,А. Н. И.,В. Л. Д., П. Й. И.,А. С. Г.,А. Б. А. и Д. Б. А., касационна жалба вх.№4679 от 16.01.2013г.,подадена от Ю. Г. Г. и касационна жалба вх.№6132 от 21.01.2013г., подадена от Е. В. П., срещи решение №8123 от 06.12.2012г. по гр.д.№354 от 2012г. на Софийски градски съд,ІV-А отделение и производството по гр.д.№3189/2013г. на ВКС,І ГО е прекратено. Определението е обжалвано от Е. В. П. и Ю. Г. Г. със самостоятелни частни жалби,в които се поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поддържат,че с исковата молба се претендира да се признае за нищожна до размер на ½ ид.част сделка,извършена с н.а.№193,том І,н.д.7956/2005г., в който е посочено,че продажната цена е 257 760 евро,предвид на което считат,че постановеното от Софийски градски съд въззивно решение подлежи на касационно обжалване. В постъпило в срока по чл.276,ал.1 ГПК становище Г. С. Х., В. Г. П.,Е. Х. К.,С. Г. И. и С. Х. К. изразяват становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Частната жалба е допустима,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода,че подадените от Е. В. П. и Ю. Г. П. касационни жалби срещу въззивното решение на Софийски градски съд,постановено на 06.12.2012г. по гр.д.№354/2012г., следва да бъдат върнати,тричленният състав на І ГО на ВКС е приел,че в случая цената на иска е под 5000лв. с оглед приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка, което с оглед разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /изм.ДВ.бр.100/2010г.,в сила от 21.12.2010г./ обуславя недопустимостта на касационното обжалване. Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина,че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК/ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., каквато хипотеза в случая не е налице. Неоснователни са доводите на жалбоподателите,че при определяне цената на иска следва да бъде взета предвид стойността на договора. Действително разпоредбата на чл.69,ал.1,т.4 ГПК предвижда,че по искове за съществуване на договори размерът на цената на иска е равен на стойността на договора,но само ако договорът няма за предмет вещни права. Изрично е предвидено в същата разпоредба,че когато договорът има за предмет вещни права върху имот, размерът на цената на иска е посочения в чл.69,ал.1,т.2 ГПК или данъчната оценка на имота. В случая договорът има за предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, поради което напълно следва да бъде споделен изводът на тричленния състав на І ГО на ВКС,че цената на иска възлиза на 1263лв., какъвто е размерът на данъчната оценка на имота към 20.07.2007г. съгласно удостоверение за данъчна оценка, издадено от Столична община-Дирекция “ПАМДТ”,Отдел “Н./В.” /лист 26 от гр.д.№12571/2007г. по описа на Софийски районен съд,31 състав/. По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение