Определение № 1006 от 28.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 1737/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. М. Г., срещу решение № 75 от 09.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 65/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. В жалбата е посочено, че решението се обжалва в частта, с която е потвърдено решение № 1239 от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в частта за осъждане на дружеството - касатор да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на разликите над 100 000 лв. до присъдените по 200 000 лв., заедно с лихви и разноски. Касаторът ЗД „Бул Инс“ АД не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ са уважени до размер на сумите 130 000 лв. със съответните лихви и разноски, поради което в необжалваните части решението е влязло в сила. С оглед на това касационната жалба следва да се счита насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстнационния съд в частта относно присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 70 000 лв. за всеки ищец - разлика над сумите 130 000 лв. до сумите 200 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и в частта относно присъдените обезщетения за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумите 70 000 лв. за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г. В касационната жалба са наведени доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение в обжалваната част и е поискана неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите и доказателствата по делото и не е посочил конкретните обстоятелства, с оглед на които определя обезщетения в прекомерно завишен размер, несъобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и с възприетите в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС критерии. Излага оплаквания, че при определяне на обезщетенията съдът не е отчел възрастта на загиналия, общественото му положение, действителното съдържание на съществувалите между него и ищците конкретни житейски отношения, както и тежестта на понесените от ищците болки и страдания по повод загубата на сина им, което е довело до необосновано завишаване на обезщетенията до размери, които надхвърлят обичайно присъжданите от съдилищата в подобни случаи. В жалбата се съдържа и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е посочено бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Е. С. Ю. и И. И. Ю. - чрез адв. К. П., които оспорват касационната жалба като неоснователна и изразяват становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В отговора е направено искане за присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. С решение от 30.11.2023 г. по гр. д. № 1459/2023 г. Окръжен съд - Бургас е осъдил ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Е. С. Ю. и на И. И. Ю. обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. И. Ю., настъпила при ПТП на 25.09.2020 г., в размер на 200 000 лв. за всеки родител, ведно със законната лихва от предявяване на исковете на 17.08.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетения за забава в размер на по 19 520.33 лв. за периода 10.10.2022 г. - 16.08.2023 г., като е отхвърлил исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ до пълните предявени размери от 250 000 лв. За да определи размера на обезщетенията, дължими на родителите на починалото дете, съдът е взел предвид обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на детето, неговата възраст към момента на инцидента - 17 г., възрастта на родителите към същия момент - 39 г. и 37 г., установените от разпитаните по делото свидетели отношения между родителите и детето и тежестта на понесените по повод на неговата внезапна смърт морални болки и страдания. След съвкупна преценка на релевантните за размера на обезщетението факти и при съобразяване на обществено - икономическите условия в страната към м. септември 2020 г. съдът е направил извод, че справедливият размер на обезщетението, което има право да получи всеки от родителите, е 200 000 лв. Сезиран с въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, Апелативен съд - Бургас е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликите над 130 000 лв. до присъдените 200 000 лв., заедно със съответната част от лихвите за забава до датата на предявяване на исковете. Въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение и без да излага самостоятелни мотиви относно справедливия размер на обезщетенията е приел, че оплакванията на ответника за прекомерно завишаване на обезщетенията в нарушение на чл. 52 ЗЗД са неоснователни. Посочил е, че несъгласието на ответника с размера на обезщетенията е аргументирано с икономическите условия в страната към момента на смъртта на пострадалото дете, които нямат самостоятелно значение, а от съществено значение за размера на обезщетението е фактът, че ищците търпят вреди от необратимата и съкрушителна загуба на детето си, което е било едва на 17 години и чийто жизнен път е прекъснат нелепо. Като краен резултат въззивният съд е споделил решаващия извод на първоинстанционния съд, че размерът на обезщетение от 200 000 лв. е справедлив и адекватен на актуалната съдебна практика в сходни случаи. Настоящият състав на ВКС намира, че постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение следва да се допусне до касационен контрол в обжалваната от ЗД „Бул Инс“ АД част. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (инкорпорирано в касационната жалба) дружеството - касатор е обосновало общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване с няколко въпроса, които са формулирани непрецизно, но могат да бъдат уточнени от касационната инстанция в съответствие с разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Въпросите са включени в предмета на делото и са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, които се дължат на ищците по повод смъртта на сина им, настъпила при произшествието на 25.09.2020 г. Изложените от въззивния съд мотиви при разрешаване на спорния въпрос за справедливия размер на обезщетенията разкриват противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с формираната при действието на чл.290 ГПК последователна практика на ВКС относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт. Констатираното противоречие предпоставя допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по прецизирания от касационната инстанция правен въпрос от значение за изхода на делото: „Как следва да се прилага принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени от съда при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт“. Касаторът се е позовал бланкетно и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, но тъй като от мотивите към обжалваното решение не се установява нито явна необоснованост, нито тежко нарушение на закона при формиране на решаващите изводи на въззивния съд относно справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди, касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК не може да се допусне. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,