Определение № 489 от 15.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3187/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба,подадена от С. И. С. срещу определение № 251 от 14.04.15г. по ч.гр.дело № 1210/15г.на Върховен касационен съд,състав на ІV г.о.,с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу решение № 69 от 1.04.14г.на Върховния касационен съд,ІІІ г.о.по гр.дело № 3958/2013г. Жалбоподателката иска отмяна на определението,но в частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението на ВКС, поради което същите са неотносими и не следва да се обсъждат. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно тричленният състав на ІV г.о. на Върховния касационен съд е приел,че частната жалба,подадена против касационно решение на ВКС,е недопустима.С Гражданския процесуален кодекс исковото производство е уредено като триинстанционно.Касационният контрол на въззивните решения обаче е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му.Те се изследват в специалното производство по т.н.предварителна селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК,в което се проверява наличието на условията на чл.280 ГПК.В случая е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С постановяване на решението по чл.290 ГПК от Върховния касационен съд редът за инстанционен контрол е изчерпан. По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение – да бъде потвърдено. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.