Определение № 397 от 29.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 221/2012 г.

Производство по чл. 278, ал. 3, т.1 ГПК. С определение от 13.12.2011 г. по ч. гр.д. № 16991/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение на Софийски районен съд от 11.11.2011 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 16706/2011 г. по отношение на ответника Д. Т. Петров. Частна касационна жалба против определението на Софийски градски съд е постъпила от Е. И. Н. и Н. С. Визнович, двете от [населено място]. Поддържа се, че въпросът за лицата, попадащи в обхвата на чл. 3 ЗЗСДН е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима – определението, постановено от въззивен съд прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Жалбата е подадена в срок и редовна. При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса може ли да бъде търсена защита по реда на чл. 3 ЗЗСДН спрямо лице, което е във фактическо съжителство с низходящ на пострадалия. В обжалваното определение на Софийски градски съд е прието, че молителите са поискали издаване на заповед по реда на ЗЗДН за действия на домашно насилие, осъществени от И. В. Н. – дъщеря и внучка на молителите и от Д. Т. Петров, установил фактическо съпружество съжителство с И. Н., всички обитаващи едно жилище в [населено място]. Прието е, че ответникът Д. Петров не попада в кръга на лицата, изброени в чл. 3 ЗЗДН, че срещу действията му не може да се търси защита по реда на този закон, поради което производството се явява недопустимо. В определение от 13.05.2009 г. по гр.д. № 3175/2008 г. на ІV г.о., Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на въззивно решение по въпроса може ли да бъде търсена защита по реда на чл.3 ЗЗСДН спрямо лице, което е във фактическо съжителство с низходящ на пострадалия. В определение № 676 от 25.09.2009 г., постановено по гр.д. № 3175/2008 г. е прието, че изброяването в чл. 3 ЗЗСДН очертава кръга субекти, спрямо които може да се реализира спешна защита в съответствие с целите на закона, които цели са превенция по отношение на посегателства в рамките на семейството и дома; че в чл. 3 ЗЗСДН са обхванати основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие, включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения, основани на фактическо съжителство. Приравняването на хипотезите – съпрузи, бивши съпрузи или лица във фактическо съжителство и същевременно, включването в кръга на лицата по чл. 3 ЗЗСДН роднините по сватовство, сочи, че извършеното домашно насилие спрямо родител на лицето, с което нарушителя е във фактическо съжителство следва да бъде санкционирано по реда на ЗЗСДН. Прието е, че този извод следва както от съпоставянето на кръга субекти, включени в чл. 3 ЗЗСДН с оглед осъществяване целите на закона, така и от съдържанието на чл. 2 ЗЗДН, съгласно който текст домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище, т.е. когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН. Предвид изложеното, изводите на въззивния съд за недопустимост на производството по чл. 12 ЗЗСДН срещу ответника Д. Т. Петров са неправилни. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение