Определение № 1203 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1352/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от Й. Л. Т. частна жалба срещу определение № 1187 от 15.12.2022 г. по въззивно ч.гр.д.№ 1013 от 2022 г. на Благоевградския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено определение № 530 от 01.11.2022 г. на Районен съд- Гоце Делчев за прекратяване на гр.д.№ 613 от 2022 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставени са следните въпроси, посочени от касатора и доуточнени от настоящия състав на ВКС, които според касатора са в противоречие с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Допустимо ли е съдът да прекрати делото и да пресече възможността исковият процес да завърши с акт по съществото на материалноправния спор ?

2. Дължима ли е исканата от съда правна защита на правото на собственост, което е абсолютно право, за което няма давност ?

3. Обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация ?

4. Настъпила ли е придобивна давност при упражнявана от владелеца фактическа власт против волята на собственика ?

5. Има ли съответствие между нотариалното удостоверяване и действителното положение, касателно установяване на необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху имота ?

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ищецът е бил уведомен за определението на Благоевградския окръжен съд на 30.01.2023 г., а частната жалба е подадена по пощата на 06.02.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че след двукратното оставяне на исковата молба без движение, тя е останала нередовна- обстоятелствената част на исковата молба не съответствала на заявения петитум. В исковата молба и уточнителните си молби ищецът заявявал, че счита себе си за собственик на описаните в исковата молба имоти /респективно на ид.ч. от тях/ и че ответниците не биха могли да ги придобият по давност, тъй като не са налице предпоставките за това. Същевременно във всички уточнителни молби ищецът правел искане за признаване на недействителността /нищожността на нотариално удостоверение/ и признаване на недействителността /нищожността/ на издадени в полза на ответниците констативни нотариални актове. Съдът е посочил, че нищожност може да се признае само на сделка, но не и на нотариален акт, с който нотариус е признал едно лице за собственик на имот по давност. Взето е предвид и че във въззивната жалба ищецът е уточнил, че неговите искания от самото начало са за отмяна на издадените от ответниците три броя констативни нотариални актове. Във връзка с това въззивният съд е посочил, че последното може да стане само като последица от уважаване на собственически иск /чл.537, ал.2 ГПК/, какъвто в случая ищецът не предявява.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението по поставените въпроси:

По първият поставен въпрос /Допустимо ли е съдът да прекрати делото и да пресече възможността исковият процес да завърши с акт по съществото на материалноправния спор ?/ не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като по въпроса е налице ясна правна уредба и непротиворечива съдебна практика, на която обжалваното определение не противоречи. Тя е в смисъл, че е допустимо да бъде прекратено гражданско дело, образувано по нередовна искова молба, след неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовността й, както и гражданско дело, по което е предявен недопустим иск /при липсата на положителни или наличието на отрицателни предпоставки за съществуването или упражняването на правото на иск/.

Вторият поставен въпрос /Дължима ли е исканата от съда правна защита на правото на собственост, което е абсолютно право, за което няма давност ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. В него съдът е приел, че делото следва да бъде прекратено, не защото на ищеца не се дължи правна защита на правото му на собственост, а защото подадената от него искова молба е останала нередовна след неколкократните уточнения на същата.

Третият поставен въпрос /Обвързан ли е съдът от посочената от ищеца правна квалификация ?/ също не е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Съдът е прекратил делото не защото е приел, че е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а защото исковата молба е останала нередовна след неколкократното оставяне на делото без движение- не е отстранено противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.

Четвъртият и петият поставени въпроси /Настъпила ли е придобивна давност при упражнявана от владелеца фактическа власт против волята на собственика ? и Има ли съответствие между нотариалното удостоверяване и действителното положение, касателно установяване на необезпокоявано упражняване на фактическата власт върху имота ?/ също не са обусловили изводите на съда в обжалваното определение. В него съдът не само, че не се е произнесъл, но и не е дължал произнасяне по тези въпроси, тъй като те касаят съществото на материалноправния спор, докато с обжалваното определение делото е прекратено на процесуално основание, без съдът да се произнася по съществото на спора.

Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Благоевградския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение