Определение № 5604 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 46111/19.04.2024 г. на Д. А. М., [населено място], чрез адвокат Г., и касационна жалба вх. № 31467/18.03.2024 г. на П. Т. М., [населено място], чрез адвокат Р., срещу въззивно решение № 868/15.02.2024 г. по в. гр. д. № 10716/2023 г. на Софийски градски съд. В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Д. М. се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Възможно ли е отмяната на констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК да се постигне в рамките на исков процес, образуван от легимиращото се с констативния нотариален акт лице, при условие че такова искане е направено от ответника – собственик на имота и с решението си съдът отхвърли претенциите на легитимиращия се с нотариалния акт ищец, приемайки, че собственик на имота е именно ответникът? Явява ли се отмяната на констативния нотариален акт последица от отхвърлянето на иска, при условие че с решението си по делото съдът е приел, че собственик на имота е ответникът; 2. В производството по предявен иск по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът се е снабдил с констативен нотариален акт за съответния имот в хода на делото, възможна ли е отмяна на този констативен нотариален акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК? Защитава ли в тази хипотеза ищецът и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на П. М. се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли когато в исков процес, по който собственикът на недвижим имот е страна и със съдебно решение се отрекат правата на лице, което с констативен нотариален акт се легитимира като собственик на същия имот, издаденият в полза на това лице констативен нотариален акт да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК; 2. Когато предявен в защита на твърдяно право на собственост иск съдържа две искания към съда, следва ли съдът да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца; 3. Притежава ли вещноправен характер искът по чл. 38а ЗЖСК, когато член-кооператорът вече се е снабдил с нотариален акт за съответния имот, респ. в тази хипотеза ищецът защитава ли и правото си на собственост, или само членственото си правоотношение; 4. Нищожен поради липса на предписаната от закона форма ли е нотариален акт, при издаването на който нотариусът е нарушил някое от задълженията си, посочени в чл. 576 ГПК и в частност – ако нотариалният акт не е вписан в СВ в деня на издаването му. Ответникът по касация К. Г. А., [населено място], не изразява становище. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение от 04.01.2021 г. по гр. д. № 13772/2014 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 5073796/16.06.2020 г. на Д. А. М. с искане за допълване по реда чл. 250 ГПК на решение от 29.04.2020г. по гр. д. №13772/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Въззивният съд е възприел установената фактическа обстановка и правните изводи на първоинстанционния съд. Приел е, че с влязло в законна сила решение от 29.04.2020 г. по гр. д. №13772/2014 г. на СРС е отхвърлен предявеният от К. Г. А. срещу П. М. и Д. М. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за изваждане на ответниците от апартамент № 125, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от дневна, кухня, стая, баня-тоалетна, предверие и два балкона. С влязло в сила решение по гр. д. № 2881/2015 г. на Апелативен съд – София е признато за установено по отношение на ЖСК „Български художник“ и К. А., че собственици на процесния апартамент при условията на СИО са П. и Д. М.. Въззивният съд е посочил, че съобразно ТР № 178/30.06.1986 г., ОСГК на ВС, при уважаване на иск за собственост, дори и при липса на изрично искане, съдът следва да отмени издадения в полза на ответника нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка за същия имот. В ТР № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, е прието, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, като са изложени съображения, че лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков ред да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Отмяната на КНА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК винаги е последица от постановеното съдебно решение, с което се признават правата на третото лице. При предявен иск по чл. 38а ЗЖСК се защитава правото на владение на недвижим имот, отреден на член-кооператор в ЖСК с разпределителен протокол. Активно легитимирано лице да проведе защитата на правото си по този ред е само член-кооператорът. Въззивният съд е посочил още, че искът по чл. 38а ЗЖСК е отхвърлен, а ответникът по този иск Д. М. не е предявил насрещен иск по реда на чл. 211 ГПК в защита на оспореното си право на собственост. Не е изпълнено условието на чл. 537, ал. 2 ГПК, за да бъде отменен издаденият констативен нотариален акт в полза на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставените в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и към двете касационни жалби въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение в нито една от сочените хипотези на чл.280, ал.1 ГПК. По първите от тях следва да се посочи, че съгласно ТР №3/2012 г., ОСГК на ВКС, лице, което претендира правото на собственост, признато с констативен нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на трето лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на ищеца. Както се приема и в установената практика на ВКС по чл.290 ГПК /решение № 24/27.04.2020 г. по гр.д. № 1919/2019 г., I г.о./, чл.537, ал.2, изр.1 ГПК предоставя възможност на всяко лице, чиито вещни права се засягат от констативен нотариален акт, да предяви собственически иск пред съд срещу лицето, което се легитимира като собственик.Предмет на делото в този случай е засегнатото право на ищеца /ТР №178/1986, ОСГК, ВС/. Отмяната на нотариален акт, издаден в производство по чл. 537 ал. 2 ГПК, не може да се релевира със самостоятелен иск, тя винаги е последица от разрешаването на спор за собственост, с решението по който се отричат правата на титуляра на нотариалния акт – правата на ответника по иска. В този случай съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, независимо от това дали ищецът, предявявайки своите права, е поискал изрично той да бъде отменен респ. изменен. В случая с влязлото в сила решение по гр.д.№ №13772/2014 г. на СРС е отхвърлен предявеният от К. Г. А. срещу П. М. и Д. М. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за изваждане на ответниците от процесния апартамент. Ответниците по този иск не са предявили в производството насрещен иск за своето право на собственост, засегнато с посочения КНА, последица от уважаването на който иск да е и отмяната на същия. С решението не е разрешен спор за материално право по смисъла на чл. 537, ал. 2 ГПК. Ето защо в съответствие с цитираната практика на ВКС въззивният съд е приел, че не съществува правна възможност за отмяна на констативния нотариален акт, издаден в полза на ищеца, чийто иск по чл.38а ЗЖСК е отхвърлен. Изложеното от въззивния съд по въпросите /втори от изложението на касатора М. и трети от изложението на касатора М./, касаещи предмета на иска по чл. 38а ЗЖСК, не е в противоречие с практиката на ВКС. Според нея с този иск се защитава освен членственото правоотношение на член-кооператора, така и неговото правно очакване – да придобие правото на собственост върху обособения жилищен обект със снабдяване на нотариален акт. Съобразно постановките на т. 2 от ТР № 5/2014 г., ОСГК, ВКС по правило правното очакване, ако е от имуществен характер, се включва в имуществото на правния субект, но не може да се упражнява или защитава, докато не възникне като пълноценно право. В хипотезата на извършено разпределение, обаче, законът е предоставил правото да защитават разпределените им имоти на самите членове на ЖСК като бъдещи собственици. Съгласно чл. 38а ЗЖСК всеки член на жилищностроителна кооперация може да предяви иск за изваждането на всеки, който се намира без основание в определеното му с разпределителния протокол жилище. Правното очакване за придобиване на собственост се ползва със съдебна защита преди да е прераснало в право на собственост. В решение № 685/03.11.2010 г. по гр.д. № 1201/2009 г. на ВКС, III г.о. е прието, че нотариалният акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК се съставя в охранителното производство и представлява акт, с който се констатира вещно право на собственост за член-кооператора след проверка на материалните предпоставки за възникването му, което обуславя приложното поле на чл. 431 ал. 2 ГПК /отм./, респ. чл. 537, ал. 2 ГПК и всеки заинтересован с право на собственост, може да се защити срещу нотариалния акт по чл. 35 ал. 2 ЗЖСК, като предяви съответния иск за защита на своето право на собственост срещу член-кооператора, ползващ се от него. Както бе посочено по-горе обаче, по настоящото дело касаторите не са предявили иск за защита правото си на собственост и е неприложима последицата на чл.537, ал.2 ГПК. Положителен установителен иск за защита правото си на собственост те успешно са провели срещу К.А. по цитираното в обжалваното решение гр. д. № 2881/2015г. на Апелативен съд – София, приключило с влязло в сила решение. Останалите въпроси, поставени от касатора П. М., са неотносими. Основното решение на първоинстанционния съд /от 29.04.2020г. по гр.д.№ 13773/2014г./, с което е отхвърлен искът по чл. 38а ЗЖСК, предявен срещу настоящите касатори, е влязло в законна сила. Извън предмета на така инициираното от тях производство по чл.250 ГПК е въпросът с колко диспозитива съдът се произнася по този иск, респ. следва ли с отделен установителен диспозитив да се произнесе за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Следва да се има предвид, че касаторите са ответници по иска и спрямо тях той е отхвърлен, т.е. отречени са правата на ищеца да търси защита по реда на чл.38а ЗЖСК. Не е включен в предмета на производството по чл.250 ГПК и въпросът дали е нищожен поради липса на предписаната от закона форма нотариален акт, при издаването на който нотариусът е нарушил някое от задълженията си, посочени в чл. 576 ГПК, т.е. за установяване нищожност на нотариално удостоверяване. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Във въззивното решение не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационните жалби по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.