Определение № 336 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 135/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 73523/09.09.2020 г. на Ц. П. П., чрез адвокат Д. П., против въззивно решение № 1398/30.06.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 6167/2019 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 6080/14.08.2019 г. по гр. д. № 4487/2017 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен иска на жалбоподателя против В. Д. Я. (наследник по завещание на Весталка С. Р.) за заплащане на основание чл. 79, ал.1, предл.1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД на сумата 30 000 лв., представляваща невърната главница по договор за паричен заем от 18.12.2010 г., сключен от наследодателката на ответника. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) при направено доказателствено искане в съдебно заседание пред въззивната инстанция, съдът задължен ли е да изиска и изслуша обосновка за причините, поради които искането се прави едва на този етап, за да прецени дали е преклудирано; 2) при искане за отвод на вещо лице, задължен ли е съдът да изложи мотиви защо счита искането за неоснователно и длъжен ли е да посочи в кой списък с вещи лица се намира лицето специалист в дадена област, съответно да обоснове наличието на компетентност и специални знания на назначеното лице. Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответника по жалбата – В. Д. Я., представляван от адв.Б. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между ищеца Ц. П. П. и Весталка Р. С., чийто универсален наследник е ответникът В. Д. Я., не е сключван договор за заем за сумата от 30 000 лв., поради което връщането й не се дължи. Посочено е, че от събраните по делото доказателства, включително от приетите в двете инстанции заключения на единичната и тройната съдебно-почеркова експертиза, безспорно се установява, че подписите в писмен договор за паричен заем от 18.02.2010 г. и в разписка от същата дата, според които Весталка Р. е получила в заем сумата 30 000 лв. от ищеца Ц. П., не са положени от лицето посочено за заемополучател. Съдът е приел, че неавтентичността на оспорените частни документи е установена, а ищецът, който ги е представил и претендира благоприятните им правни последици, не е доказал обратното – че подписите принадлежат на лицето, посочено за техен автор. Направен е извод, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил по делото сключването на договор за заем с наследодателката на ответника за сумата 30 000 лв., респ. предаването на парите и получаването им от Р. със задължение да ги върне на заемодателя. Предвид изложеното, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. Поставените в изложението въпроси нямат претендираното от касатора значение и не обуславят селектирането на жалбата. Аргументацията на въпросите се свежда до евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК (вж. - т.1 от ТР№1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Развитите доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение са изцяло относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, имащи значение за правилността на решението, която се проверява в производството по чл. 290 от ГПК, а не във фазата по чл.288 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която следва да може да бъде установена от съдържанието на самото решение, без то да се подлага на допълнителна проверка, защото в производството по чл.288 ГПК е недопустимо да се навлиза по съществото на спора. В случая, жалбоподателят не сочи (извън аргументацията по формулираните въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи от самото него. След като и поставените въпроси са необуславящи, обжалваният акт не може да бъде разглеждан като очевидно неправилен. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение