Определение № 13280 от 19.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЧИРЛИДИНГ СЪЮЗ“ с ЕИК 177212067 със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от председателя на УС М. Д. К., чрез представител по пълномощие – адв. М. Добрев от Адвокатска колегия – Силистра против мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта по Заявление за издаване на спортен лиценз с вх. № 09-00-976 от 14.07.2025 год. Твърди се, че от името на сдружението е подадено до министъра на младежта и спорта заявление за издаване на спортен лиценз по чл. 21 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), като в указания в чл. 22, ал. 1 от ЗФВС четиримесечен срок, считано от 14.07.2025 год., административният орган не се е произнесъл по това заявление. В този смисъл, по мнение на оспорващия, в случая е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, като в жалбата са обективирани и конкретни доводи, относно неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. В съответствие с подробно развитите доводи е формулирано искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта по подаденото Заявление за издаване на спортен лиценз с вх. № 09-00-976 от 14.07.2025 год. и решаване на спора по същество с постановяване на съдебен акт, по силата на който да се разпореди издаване в полза на Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЧИРЛИДИНГ СЪЮЗ“ безсрочен спортен лиценз за вида спорт „батон туърлинг“. След извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение намира, че не е родово компетентен да се произнесе по оспорването. В настоящия случай, предмет на оспорване е мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта да издаде административен акт – мотивирана заповед по чл. 22, ал. 1 от ЗФВС по заявление за издаване на безсрочен спортен лиценз. Разпоредбата на чл. 132 от АПК определя родовата подсъдност като сочи кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на ВАС. Съгласно ал. 2, т. 2 от разпоредбата, на ВАС са подсъдни оспорванията срещу актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. От друга страна, в чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) е указано, че Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. С Решение № 8 от 23.04.2018 год. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 год. при тълкуване на чл. 125, ал. 2 от КРБ е прието, че разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предл. първо от Конституцията задължава ВАС да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавно управление. В мотивите на решението е посочено, че ВАС осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, които актове могат да засягат както публичния интерес, така също и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Анализът на така цитираната правна регламентация, разгледана в светлината на тълкуването, дадено от Конституционния съд на Република България, обосновава извод, съгласно който, на ВАС са подсъдни само определена категория актове, издавани от Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите като това са актовете по упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. По мнение на настоящия съдебен състав, при постановяване на административен акт по чл. 22, ал. 1 от ЗФВС, в т.ч. и мълчалив отказ за постановяване на такъв, министърът на младежта и спорта не упражнява свое конституционно право по ръководство, координиране и контрол в прилагане на държавна политика в областта на спорта, както и провеждане на държавна политика и осъществяване на държавно управление. Дейността по издаване на безсрочен спортен лиценз по чл. 22 от ЗФВС, не представлява осъществяване на държавно ръководство и държавно управление. В съответствие с тези мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд, Седмо отделение, намира, че депозираната от Сдружение „БЪЛГАРСКИ ЧИРЛИДИНГ СЪЮЗ“ жалба не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност, а компетентен да разгледа спора е административен съд. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от АПК указва, че ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд и извършените действия запазват силата си. С оглед на това и в съответствие с цитираната процесуална разпоредба, процесният мълчалив отказ подлежи на оспорване пред съответния административен съд, който съгласно правилата за местна подсъдност по чл. 133, ал. 1 от АПК и седалището на оспорващия се явява Административен съд – София-град. По изложените мотиви, настоящото производство следва да бъде прекратено, като делото се изпрати по подсъдност на Административен съд - София-град, който да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на подадената жалба. Мотивиран от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,