Определение № 356 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 444/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. П. Т. и П. С. Т., чрез пълномощника им адвокат Д. Г., против решение № 45 от 13.02.2012 г., постановено по гр.д. № 354 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е обезсилено решение № 8/1.05.2011 г. по гр.д. № 1040/2010 г. на Районен съд Кърджали в частта за разпределение ползването на дворно място ПИ с идентификатор * по отношение на П. С. Т.; същото решение е отменено в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост и е разпределено ползването на дворно място ПИ с идентификатор * съгласно схема-приложение 7 на вещото лице към вариант първи от заключението и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на * ид.ч. на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м. и на */* ид.ч. от обект с идентификатор * със застроена площ * кв.м. и за разпределяне ползването на дворното място в ПИ с идентификатор * между М. З. Д. и П. Т. Д. от една страна и М. П. Т. от друга страна, съгласно схема-приложение № 10 на вещото лице към вариант втори от заключението /лист 105 от делото/ като М. З. Д. и П. Т. Д. ще ползват частта, оцветена в жълто по схемата, а М. П. Т. ще ползва частта, оцветена в сила по схемата и същото решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. Т. и П. С. Т., че М. З. Д. и П. Т. Д. са собственици в режим на СИО на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * и че са собственици по давност в режим на СИО на обект с идентификатор * със застроена площ от * кв.м. Ответниците по касационната жалба М. З. Д. и П. Т. Д. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. Съдът е сезиран с предявени от М. З. Д. и П. Т. Д. против М. П. Т. и П. С. Т. установителни искове за собственост на */* ид.ч. от ПИ с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място]; на * ид.ч. от обект с идентификатор *, по предназначение еднофамилно жилище, построен в същия ПИ; на */* ид.ч. от обект с идентификатор * построен в същия имот и за собственост на обект с идентификатор * – гараж, построен в същия имот, които права придобили в режим на СИО и предявен против М. П. Т. иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение ползването на незастроената част от поземления имот. Ответниците са оспорили исковете с доводи, че жилищната сграда се състои от два обекта в режим на етажна собственост, а останалите сгради са незаконно построени, като в резултат на правни сделки М. Т. няма права в собствеността. П. Т. е навел възражение за придобивна давност на */* ид.ч. от поземления имот и че ползването е разпределено още с построяването на жилищната сграда, като ищците ползват правата си в пълен обем. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че жилищната сграда с идентификатор * е със застроена площ от * кв.м., построена въз основа на право на строеж, отстъпено на М. Д. и Р. Г. /праводател на М. Т./, като с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от 09.05.1966 г. М. З. Д. и Р. Т. Г., като собственици на една жилищна сграда с два самостоятелни входа, построена в парцел девети, кв.* по плана на [населено място] са поделили жилищната сграда по между си както следва: М. З. Д. получава в своя изключителна собственост и владение северозападната част от сградата състояща се от два етажа с описани във всеки от тях помещения и избените помещения намиращи се под първия етаж в северозападната част на сградата; Р. Т. Г. получава в своя изключителна собственост и владение югоизточната част от сградата състояща се от два етажа с описани във всеки от тях помещения и избените помещения намиращи се под първия етаж на югоизточната част на сградата. В. съд е счел, че сградата с посочения идентификатор представлява еднофамилно жилище и този факт се удостоверява от заснемането й в кадастралната карта на града като един обект, поради което не е кредитирал заключението на вещото лице за това, че в сградата били обособени две самостоятелни жилища – тези на страните, подробно описани в заключението. Приел е и, че тъй като представеният договор за доброволна делба от 9.05.1966 г. не е вписан, това препятствува транслативния ефект по отношение правото на собственост. Направен е извод, предвид изложените в исковата молба твърдения относно начина на изграждане на обекта въз основа на отстъпено право на строеж, които не са оспорени от ответниците, и с оглед доказателствата по делото, че са налице равни права на собственост между ищците от една страна в СИО, и ответницата Т. от друга страна. По отношение на поземления имот идентификатор * е прието, че въз основа на правни сделки /по НА № *, том *, дело №*/* г. по описа на Кърджалийски районен съдия и НА за продажба на недвижим имот чрез Общински народен съвет, №*, том.*, дело №*/* г. на нотариус при КРС/ е възникнала съсобственост върху поземления имот между ищците М. Д. и П. Д. от една страна, и ответницата М. Т., като наследник на П. В. Л. от друга страна, при квоти */* ид.ч. за ищците и */* ид.ч. за М. Т.. След одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2006 г. имотът е бил заснет с площ * кв.м., като редуцирани към настоящия момент квотите на съсобственост се индивидуализират по следния начин: */* ид.ч. за отвеницата М. Т.. и */* ид.ч. за ищците М. Д. и П. Д., поради което е уважил установителния иск по отношение на този обект, като е намерил за неоснователно възражението на ответника П. Т. за изтекла придобивна давност в негова полза по отношение на */* ид.ч. от имота, тъй като с предявяване на иска от двамата ищци по приобщеното като доказателство гр.д.№ 274/2007 г. по описа на КРС давността е била прекъсната. По отношение обекта с идентификатор *, представляващ масивната пристройка със застроена площ от * кв.м. са изложени съображения, че същата не съставлява самостоятелен обект на право на собственост, но доколкото съществува като приращение върху терена по смисъла на чл.92 от ЗС, като такова то следва правото на собственост на самия терен, поради което с оглед установените квоти на съсобственост върху поземления имот на ищците в СИО от една страна, и отв.Т. от друга и на осн.чл.92 от ЗС и този иск е умажен за претендираните квоти на съсобственост в този обект - */* ид.ч. за ответницата Т. и */* ид.ч. за ищците в СИО. По отношение обект с идентификатор * са възприети изводите на първоинстанционния съд, че обекта е построен въз основа на редовно разрешение за строеж от 1989 г., владян е от ищците от построяването през 1989 г. и е придобит от тях по давност. По отношение иска за разпределение на ползването съдът е изложил съображения, че целта е ползуването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, да не засяга извършените от тях подобрения, да се постигне най-целесъобразното ползуване с оглед фактическото положение към момента на разрешаването на спора и при наличието на построените към този момент жилищни, стопански и други постройки, поради което е намерил, че най-оптималният вариант се съдържа в приложение Схема №10 /л.105 от първоинстанционното дело/, доколкото в най-пълна степен отговаря на квотите на съсобственост от една страна, и което от друга страна не предоставя общо ползуване, предвид силно влошените отношения между страните. С оглед претенцията на ищците разпределението да бъде извършено между тях в режим на СИО от една страна, и ответницата М. Т. от друга е счетено, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл като е извършил разпределението и с участието на отв.Т., следва да бъде обезсилено, тъй като е налице произнасяне екс петитум. К. се позовават на основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. По въпроса „валидни ли са възникнали правоотношения между съделителите по невписан договор за доброволна делба, сключен в писмена форма, с извършена нотариална заверка на подписите от съдията по вписване при съответния РС" е удостоверено основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с въззивното решение е прието, че договорът за доброволна делба от 09.05.1966 г. не е произвел транслативен ефект, поради невписването му, което противоречи на тълкуването по решение № 631 от 23.11.2009 г. по гр.д. № 247/2009 г., ВКС, ІІ г.о. и решение № 1404 от 9.03.2009 г. по гр.д. № 6037/2007 г., ВКС, ІІ г.о. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса „по иск за разпределение ползване на съсобствен недвижим имот, следва ли съдът служебно да следи за конституирането на всички съсобственици и да предприема действия за обезпечаване участието в процеса на всеки необходим другар”. С решение № 265 от 27.06.2011 г. по гр.д. № 912/2010 г., ВКС, І г.о. е прието, че при иск по чл.32, ал.2 ЗС съсобствени5ците са необходими другари и съдът служебно следи за правилното конституиране на страните в случаите на необходимо другарство и сам предприема действия за обезпечаване на участието в процеса на всички необходими другари. В настоящия случай, макар П. Т. да претендира, че притежава права в съсобствеността, не са предприети действия за обезпечаване участието му по иска по чл.32, ал.2 ЗС, поради което въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Н. е въпросът: „бездействието на съда по осигуряване участие в процеса на всички необходими другари води ли до постановяване на недопустимо решение или същото е неправилно”, доколкото въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, а изводите му са, че против П. Т. не е предявен иска по чл.32, ал.2 ЗС. Не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 13 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 4452/2008 г., ІІІ г.о. по въпроса „следва ли да се вземе предвид площта, заета от сградата, притежавана само от единия съсобственик”, тъй като е разпределил ползването по схема 10 от заключението на вещото лице, видно от която при определяне площта, която ще ползва всеки съсобственик е отчетена и площта, заемана от сградите. По въпроса „допустимо ли е обективно съединяване на установителен иск за собственост, предявен срещу съсобственик по отношение на съсобствен недвижим имот с иск за разпределение на реално ползване по чл.32, ал.2 ЗС на същия недвижим имот” касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочената хипотеза за допускане на касационно обжалване не е налице, тъй като е налице съдебна практика /например решение № 514 от 18.06.2010 г. по гр.д. № 1413/2009 г., ВКС, І г.о./ според която в производство по чл.32, ал.2 ЗС не се разрешава спор за собственост, тъй като решението за разпределение на ползването на съсобствен имот няма сила на пресъдено нещо и по него съдът не изпълнява правораздавателни функции и не решава спор за права. При посоченото тълкуване следва, че при спор за собствеността, същия следва да бъде разрешен чрез предявяване на самостоятелен иск. Въпросът „може ли чрез владение на реална част от сграда, несъставляваща самостоятелно жилище, да се придобие съответната идеална част от нея” е неотносим към настоящия правен спор, тъй като по делото не е заявено възражение за придобиване по давност на права от сградата с идентификатор *. Не е удостоверена противоречива съдебна практика по въпросите „налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато не са изразени действия, които сериозно засягат правата на владеещия собственик” и „допустим ли е предявения установителен иск, когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен”, доколкото нито едно от приложените съдебни решения не дава тълкуване относно правния интерес при съединяване на иск за установяване правата в съсобствеността с иск за разпределение на ползването на съсобствения имот. Налице е противоречива съдебна практика по въпроса „как следва да бъдат разпределни разноските между страните по иск по чл.32, ал.2 ЗС и при уважаване на иска, следва ли същите да бъдат възложени само на ответника”, тъй като с определение № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о. е прието, че в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени, докато в настоящия случай съдът е възложил всички разноски за първоинстанционното и възивното производство в тежест на ответниците. В обобщение следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по посочените по-горе три правни въпроса. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение