Определение № 227 от 22.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 738/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, [населено място] обжалва определение № 244 от 26.02.2020 г. по ч.гр.д. 1112/2020 г., Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане от 04.12.2019 г. на РС – Стара Загора по гр.д. 6343/18 г. за връщане на въззивната му жалба срещу решението на Районен съд – [населено място] по посоченото дело. Излага съображения за неправилност, незаконосъборазност на определението. Неправилно било извършено тълкуване на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК. Моли да се отмени. Прилага изложение по чл. 284, ал. 3 от ГПК. Ответникът „Сатори груп“ ООД оспорва частната жалба. Излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението. А ако се допусне касационно обжалване на това определение, излага съображения, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 02.03.2020 г. в болницата на деловодител Д. А.. Частната жалба е подадена на 09.03.2020 г. Поради това е в срока по чл. 275 от ГПК. Върховният касационен съд констатира, че частната жалба е срещу определение на Окръжен съд – [населено място] от 26.02.2020 г. по гр.д. 1112/2020 г., с което е потвърдено разпореждане за връщане на въззивна жалба на УМБАЛ Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, [населено място] срещу решение по гр.д. 6343/18 по описа на РС – Стара Загора. Освен това констатира, че постановеното съдебно решение, което е било обжалвано с въззивна жалба е разгледало иска на „Сатори груп“ ООД срещу болницата на основание с правно основание чл. 422 от ГПК като е приел, че правата на ищеца произтичат от договор за цесия на основание чл. 99 от ЗЗД, прехвърлени му от „СМДЛ д-р Писанец“ ООД. „СМДЛ д-р Писанец“ ООД и болницата имали сключен договор за извършване на лабораторни изследвания. Лабораторията била извършила дейностите, издала фактури за тяхната стойност, които не били платени от болницата. Искането е за установяване вземане в размер на 5 510 лв главница, за което е издадена фактура № 8356/29.12.2017 г. В исковата молба са посочени и всички издадени от лабораторията фактури и техните стойности, като е посочено, че част е платена и има голяма част неплатена, изброена по фактури Но предмет на иска е само вземане по една от изброените фактури, чиято стойност е 5 510 лв. Настоящият съдебен състав намира, че спорът е между търговски дружества. Делото е търговско, когато има за предмет сделки по чл. 286 от ТЗ или спор, включен в хипотезата на чл. 365 от ГПК, както и всяко дело, включващо спор между търговци, свързано с техните отношения. В този смисъл е трайната практика на ВКС, изразена в: определение № 234 по ч.т.д. 1086/16 г. по описа на I ТО на ВКС, определение № 245 от 15.11.2019 г. по т.д. 2560/19 г. по описа на I ТО на ВКС, определение № 659/3.12.2018 г. по ч.т.д. 2690/18 г., II ТО на ВКС. Съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК от касационен контрол са изключени делата, чиято цена на иска е до 20 000 лв за търговски дела. Правилата на чл. 280, ал. 1 от ГПК се прилагат и за частните жалби, чието основание е чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая делото е търговско по своя характер, тъй като е образувано относно правоотношение по търговски сделки, спорът е между търговски дружества. От значение за определяне допустимостта на частната жалба по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК, е обстоятелството, че цената на иска е под 20 000 лв. Поради това и като взе предвид определената от законодателя допустимост на обжалване на актове на въззивните съдилища, ограничена с оглед цената на иска, разгледан от съдилищата в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай частната жалба е недопустима. Поради това и ще следва да се остави без разглеждане. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение