Определение № 4718 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4191/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. Г. К. срещу въззивно решение № 219 от 07.06.2023 год., постановено по в. т. дело № 199/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 3-ти граждански състав, с което е потвърдено решение № 12 от 11.01.2023 год., постановено по т. дело № 219/2022 год. по описа на ОС – Стара загора, в обжалваната му част, в която е отхвърлен предявения от Г. Г. К. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на К. Г. К. /брат на ищцата/, настъпила на 26.07.2021 год. в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/ от същата дата, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване ПТП – 26.07.2021 год. до окончателното изплащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че не е доказана активната материалноправна легитимация на ищцата за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния брат, доколкото не е била установена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и пострадалия и настъпили вследствие на смъртта му сериозни морални болки и страдания. Родителите на ищцата и брат й били починали рано, съпругът на ищцата също бил починал и тя била принудена да се грижи сама за трите си деца, като й помагал само нейния брат. Ищцата била понесла вреди, които надхвърляли по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за връзката между брат и сестра. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е формулиран следният правен въпрос: Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди пот причинена смърт на техен близък? Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, Решение № 92 от 17.11.2020 год. на ВКС по т. дело № 1275/2019 год., ІІ т. о., ТК, Решение № 372 от 14.01.2019 год. на ВКС по т. дело № 1199/2015 год., ІІ т. о., ТК и Решение № 310 от 06.02.2019 год. на ВКС по т. дело № 2429/2017 год., ІІ т. о., ТК. Ответникът по касационната жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е депозирал писмен отговор. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено въз основа на доказателства по делото настъпването на 26.07.2021 год. на пътнотранспортно произшествие /като реализирано застрахователно събитие/ на път ІІІ-663, км 2+100 в землището на [населено място] поради виновно и противоправно поведение на П. Т. Д. – водач на лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято отговорност била застрахована при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, в резултат на което е настъпила смъртта на К. Г.К. – брат на ищцата, както и че с постановление от 25.03.2022 год. на прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора е било прекратено досъдебно производство № 375 зм 183/2021 год. по описа на РУ – Чирпан /пр.пр. № 3227/2021 год. по описа на Окръжна прокуратура – Стара Загора/ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 НК, поради смъртта на установения деец П. Т. Д.. По отношение на активната легитимация на ищцата, като се е позовал на съдебната практика, обективирана в Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд и Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, въззивният съд е посочил, че за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени вреди от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг – родители, която връзка трябва да бъде доказана от претендиращия обезщетението, както освен това на доказване подлежат и настъпилите вреди – продължителни болки и страдания от загубата на близкия. Доколкото в случая претенцията е отправена от сестрата на починалия въззивният съд е изложил съображения, че е обичайно между брат и сестра да се изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и топлота и така създадената връзка да продължи да съществува и след като те пораснат, станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и изградят свои семейства. Тези обичайни отношения обаче не са достатъчни, за да се формира извода, че преживелите роднини имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, подлежащи на обезщетяване. В тази връзка въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А. Б. и Е. И. и въз основа на тях е формирал извода, че между ищцата и пострадалия са били налице близки отношения и дълбока привързаност, но връзката между тях нямала характера на изключителна, много по-силна от обичайната между брат и сестра – ищцата била идвала два пъти в България, където брат й си бил купил къща; ищцата организирала погребението на брат си и спазила всички погребални ритуали, като била много разстроена, тъжна, скръбна и много плачела; отношенията между брат и сестра били добри, между тях съществували обич и уважение, ищцата получавала помощ от брат си, не се карали, чували се непрекъснато по телефона, говорели и се смеели; децата на ищцата получавали подаръци от брат й, даже веднъж той изпратил златни накити; след смъртта на брат си ищцата изпаднала в депресия, затворила се в себе си, била разстроена и плачела; една година след смъртта на брат си ищцата поискала от свидетелката И. да й донесат в Армения пръст от гроба му, като при срещата им тогава отново говорела за брат си и плачела. Посочил е също така, че свидетелите нямат непосредствени впечатления от детството на ищцата и пострадалия, но заявяват, че от тях били научили, че са останали сираци от малки, което обаче противоречало на представените по делото удостовериния за право на наследство, от които било видно, че баща им бил починал през 1997 год. – когато ищцата била на 17 год., а брат й на 22 год, а майки им – през през 2003 год. – когато ищцата била на 23 год., а брат й на 28 год. Липсвали данни кога бил починал съпругът на ищцата, за възрастта на децата й, както и такива за живота на ищцата и пострадалия преди последният да си купи къща в България. В обобщение въззивният съд е приел, че ищцата действително е претърпяла болки и страдания – скръб, тъга, тревожност, свързани със загубата на своя брат, но те не подлежали на обезщетяване и релевираната претенция е неоснователна, доколкото по делото била установена единствено обичайна връзка между брат и сестра, основана на обич, грижа, подкрепа, помощ, но не и изключителна такава, която да може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение, а обстоятелствата, че ищцата и пострадалия били отрасли заедно и че последният приживе се е грижил за сестра си при отглеждането на децата й не предполагали създаване на близост по силна от обичайната за такива роднини, като реакцията на ищцата след смъртта на нейния брат също била нормална и естествена при загуба на роднина с такава степен на близост. С тези мотиви е потвърдено първоинстанционното решение /в обжалваната му част/, с което е отхвърлен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че не е осъществено поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулираният в изложението въпрос е относим към преценката за наличието на материалноправна легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената в резултат на процесното ПТП смърт на нейния брат и е обусловил правните изводи на въззивната инстанцията, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 288, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК. Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 год., при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите /деца/, съпруга и възходящите /родители/, и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. С ППВС № 5 от 24.11.1969 год. е допълнена т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 год. в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключил брак. Съобразно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 год. от 21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961 год. и ППВС № 5 от 24.11.1969 год., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което го претендира, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Трайната и дълбока емоционална връзка предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В Тълкувателното решение е разяснено също така, че особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4 от 25.05.1961 год. и ППВС № 5 от 24.11.1969 год., предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия. В практиката на ВКС е прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка могат да бъдат посочени изключително близки отношения между близнаци, съвместно съжителство между братя и сестри, които нямат отделни семейства, полагане на грижи за непълнолетни брат или сестра, когато по причина на заболяване, смърт или дезинтересиране, работа в чужбина, такива грижи не могат да бъдат предоставяни от родители, съпруг или лица и др. /Решение № 50012 от 24.07.2023 год. на ВКС по т. дело № 2383/2021 год., I т. о., ТК, Решение № 50166 от 15.08.2023 год. на ВКС по т. дело № 1389/2021 год., I т. о., ТК, Решение № 50042 от 13.07.2023 год. на ВКС по т. дело № 1010/2022 год., II т. о., ТК, Решение № 50123 от 17.01.2023 год. на ВКС по т. дело № 1220/2021 год., II т. о., ТК, Решение № 50064 от 4.07.2023 год. на ВКС по т. дело № 990/2022 год., I т. о., ТК, Решение № 49 от 11.04.2024 год. на ВКС по т. дело № 2536/2022 год., II т. о., ТК, цитираните от касатора и др./. В разглеждания случай въззивният съд е обсъдил в съвкупност събраните доказателства по делото относно наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия и брат, развил е подробни съображения относно доказателствената стойност на показанията на свидетелите /които отчасти не е кредитирал, тъй като са опровергани от останалия доказателствен материал/, обосновал е значението на конкретните обстоятелства, относими към установяване на материалноправната легитимация на ищцата и въз основа на тях е направил извод, че не е налице изключителност /по смисъла на тълкувателното решение/ на родствената връзка между ищцата и починалия, а се касае за обичайни за обществото взаимоотношения между брат и сестра, като претърпените морални болки и страдания не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Следователно въззивната инстанция в съответствието с горепосочената съдебна практика е изследвал конкретните житейски обстоятелства, имащи значение за установяване на степента на привързаност между починалото лице и претендиращата обезщетението и я е съпоставил с привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4 от 25.05.1961 год. и ППВС № 5 от 24.11.1969 год., за да обоснове заключение дали е била създадена по-голяма близаст от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка брат-сестра. Касаторът оспорва крайния извод на въззивната инстанция по отношение на естеството на установената връзка между нея и брат й, което оспорване сочи на доводи за наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Във фазата по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да преценява конкретните доказателства по делото и приетите за установени въз основа на тях факти. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд