Определение № 2191 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3742/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от съделителите С. М. И. и С. А. И., чрез пълномощника им адв. М. Н., срещу решение № 118 от 06. 07. 2022 г. по гр. д. № 141/2022 г. на ОС – Разград в частта, с която е потвърдено решение № 21 от 14. 01. 2022 г. и постановено по реда на чл. 250 и 248 ГПК решение № 174 от 21. 03. 2022 г., и двете по гр. д. № 1718/2020 г. на РС – Разград в частта, с която е допусната делба на сгради с идентификатори 61710.502.1992.7 и 61710.502.1992.8 между съделителите и при квоти: М. Я. Е. и А. Й. Е. – 1/2 идеална част, С. М. И. и С. А. И. – 1/2 идеална част. Твърди се, че посочените сгради през 2010 г. били ремонтирани основно и са преустроени като жилище и склад към него, както и че са били придобити по давност от касаторите, които от 2010 г. ги владеят и към предявяване на иска са станали изключителни собственици на същите. Излагат съображения за неправилност на решението, поради необоснованост на фактическите изводи, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 79 ЗС и поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и неправилна преценка на обсъдените. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Жалбоподателите се позовават и на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Подадена е касационна жалба и от съделителите М. Я. Е. и А. Й. Е. срещу решение № 118 от 06. 07. 2022 г. по гр. д. № 141/2022 г. на ОС – Разград в частта, с която, е потвърдено решение № 21 от 14. 01. 2022 г. и постановено по реда на чл. 250 и 248 ГПК решение № 174 от 21. 03. 2022 г., и двете по гр. д. № 1718/2020 г. на РС – Разград, в частта, с която е допусната делба на сграда с идентификатор *** между съделителите и при квоти: М. Я. Е. и А. Й. Е. – 1/2 идеална част, С. М. И. и С. А. И. – 1/2 идеална част, както и в частта, с която, след частична отмяна на въззивното решение, е отхвърлен искът за делба на сграда с идентификатор ***. Твърди се, че сграда с идентификатор ***е изключителна собственост на касаторите, тъй като е придобита от тях по давност, а сграда с идентификатор ***е съсобствена на всички съделители и следва да бъде допусната до делба. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения – необсъждане на всички относими доказателства и възражения на страните, поради постановяването му в противоречие с чл. 97 и 98 ЗС и поради необоснованост на изводите на въззивния съд. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните части, съобрази следното: Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор ***, както и на построените в имота сгради с идентификатори ***– едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 39 кв.м. и ***– едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 44 кв.м., между съделителите и при квоти: М. Я. Е. и А. Й. Е. – 1/2 идеална част, С. М. И. и С. А. И. – 1/2 идеална част. Въззивният съд е приел за установено, че с одобрена от съда на 27. 04. 1987 г. спогодба по делбено дело № 162/1987 г. на РС – Разград съделителят С. М. И. е придобил в дял масивна жилищна сграда от 28, 40 кв.м. и жилищна сграда с площ от 32, 88 кв.м., нанесени като обекти с идентификатори ***и ***по одобрените КККР, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. Съделителката М. Я. Е. е придобила в дял жилищна сграда с площ от 37, 60 кв.м., нанесена като обект с идентификатор ***, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. А. Я. Г. е придобил в дял жилищна сграда с площ 37, 82 кв.м., нанесена с идентификатор ***, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. Майката на тримата съделители М. (Б.) Я. Г. придобива в дял жилищна сграда от 48 кв.м., нанесена с идентификатор ***, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***. С нотариален акт № 181/12. 10. 2007 г. М. Я. Г. прехвърля на децата си С. М. И. и М. Я. Е., срещу задължение за гледане и издръжка, придобитата при делбата жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с 1/4 ид.ч. от поземления имот. Придобитият от А. Я. Г. при делбата имот е бил отчужден в полза на държавата и впоследствие продаден от общината на С. М. И. и на М. Я. Е. с договор № 220/31. 08. 2020 г. Относно сграда с идентификатор ***въззивният съд е приел за установено, че чрез надстрояване и пристрояване площта й е увеличена от 37,60 кв.м. (каквато е била при извършване на делбата) на 126, 70 кв.м. Понастоящем сградата се състои от: а/. сутеренен етаж, съдържащ три зали без врати; б/. етаж, съдържащ 3 стаи и санитарен възел; в/. тавански етаж, съдържащ дневна, кухненски бокс, две спални и баня с тоалетна, до който се достига по външно стълбище, водещо до терасата. Сградата е построена върху стая от сграда с идентификатор ***(върху тази стая е построено стълбището към таванския етаж и терасата), върху цялата стара сграда с идентификатор ***и върху незастроена част от съсобственото дворно място. Според заключението на допуснатата съдебнотехническа експертиза, сграда не отговаря на изискванията на жилище и не представлява търпим строеж. При тези данни съдът е приел, че сграда с идентификатор ***не е самостоятелен обект на собственост, поради което не може да бъде придобивана по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Същата представлява сграда на допълващо застрояване, несамостоятелен обект на собственост, и по приращение е собственост на собствениците на терена, съгласно чл. 92 ЗС. А и от събраните по делото доказателства е установено, че ремонтните дейности са извършени в периода 2010 г. – 2014 г., поради което към предявяване на иска на 26. 10. 2020 г. не е изтекъл придобивният давностен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. По тези съображения съдът е приел, че искът за делба на тази сграда е основателен – същата е съсобствена между ищците и ответниците, при равни права (общо 1/2 ид.ч. за съделителите Е. и общо 1/2 ид.ч. за съделителите И.). Относно сграда с идентификатор ***е прието, че същата не следва да се допуска до делба, тъй като е придобита от съделителите И. на основание чл. 97 ЗС. Сградата представлява фризьорски салон, образуван от построяване на помещение и присъединяването му към сграда с идентификатор ***, изключителна собственост на ответниците И.. Сградата с идентификатор ***е функционално обединена със сграда ***. Тя е построена без строителни книжа, но е търпим строеж и представлява самостоятелен обект на собственост. Съгласно чл. 97 ЗС собственик на присъединената част е станал собственикът на жилищната сграда с идентификатор ***– ответниците И.. Върху сграда с идентификатор ***не съществува съсобственост между ищците и ответниците и искът за делба на същата следва да бъде отхвърлен. Относно сгради с идентификатори ***и ***е прието, че през 2010-2011 г. ответниците И. са направили основен ремонт на същите, като са ги преустроили в жилище (лятната кухня) със склад (гаража), и двете с общ покрив. Според заключението на съдебнотехническата експертизата сградите не отговарят на изискванията за жилище, не представляват самостоятелни обекти на собственост, а са сгради на допълващо застрояване. Не е доказано ответниците да са владели процесните сгради. Същите по приращение са придобити от собствениците на терена, поради което следва да бъдат допуснати до делба, при дялове 1/2 общо за ищците и 1/2 общо за ответниците. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на М. Я. Е. и А. Й. Е. и в самата касационна жалба са развити множество оплаквания за неправилност на въззивното решение, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не формулират нито един правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Обсъждането на оплакванията изисква извършването на преценка за правилността на обжалвания съдебен акт – дали фактическите изводи на съда са обосновани, дали при постановяване на решението не е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждането на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и неправилна преценка на обсъдените, както и на доводите и възраженията на страните, дали е допуснато нарушение на материалния закон, основателни ли са въведените от страните в спорния предмет доводи и възражения. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК, касаещи правилността на въззивното решение, а извършването на преценка за правилността на решението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. Независимо от изложеното, следва да се посочи, че не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на виззъвното решение. Действията на съда не противоречат на посочената от касатора практика на ВКС – решение № 80 от 27. 07. 2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г., 2 г.о., решение № 189 от 06. 01. 2015 г. по гр. д. № 2640/2014 г., 1 г.о., решение № 3 от 25. 01. 2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г., решение № 97 от 19. 10. 2020 г. по гр. д. № 325/2020 г., 1 г.о., решение № 110 от 20. 03. 2012 г. по гр. д. № 870/2011 г., 2 г.о., както и на ППВС № 6/1974 г. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност – писмени, гласни, заключения на основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи, и установените с тях факти, относими към правния спор. Основателността на оплакването в касационната жалба за несъответствие на фактическите изводи с доказателствата по делото не може да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като това оплакване представлява касационно основание за неправилност на решението по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК. Обсъдил е и направените от страните доводи и възражения. Изложил е собствени фактически и правни изводи. Мотивите към решението отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора. При извършването на преценка приложима ли е презумпцията по чл. 92 ЗС, както и дали се е осъществил придобивният способ по чл. 97 ЗС и по чл. 79 ЗС съдът е съобразил действителното състояние на обектите, дали същите представляват самостоятелни обекти на собственост, налице ли е пристрояване на помещение към жилищна сграда индивидуална собственост на част от съделителите на основание одобрена съдебна спогодба, съобразил е формираната задължителна съдебна практика във връзка с презумпцията по чл. 69 ЗС. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на С. М. И. и С. А. И. също не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос като предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че решението е постановено при неяснота относно вида и характера на допуснатите до делба сгради и без да са отчетени настъпилите във времето промени в сградите, че решението е постановено в противоречие с цялата съдебна практика на ВКС относно придобивната давност на недвижим имот, че е несъответен на събраните доказателства е изводът на въззивния съд, според който липсвали категорични доказателства за демонстрирано от касаторите намерение за своене, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбите на чл. 69 и 79 ЗС, без да се съобрази с формираната по прилагането им съдебна практика. По съображения идентични на изложените по-горе, във връзка с жалбата на съделителите-ищци, не следва да се допуска до касационно обжалване на въззивното решение в частта потвърждаваща първоинстанционното в частта, с която е допусната делба на сгради с идентификатори ***и ***. Както бе посочено по-горе, в мотивите към точка 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение ( чл. 281, т. 3 ГПК ). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт би могла да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). Поради недопускане до касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби, разноските за разглеждане на делото пред касационната инстанция следва да останат за сметка на страните така, както са направени. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение