Определение № 504 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3172/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 407, с чл. 245, ал. 3 изр. 2 и с чл. 422, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. Д. К. и частна касационна жалба на К. Ж. К. срещу определение № 800/13.03.2013 г., постановено по частно въззивно гр. дело № 180/2013 г. на Варненския окръжен съд (В.). С него, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на разпореждане (озаглавено „определение”) № 18002/19.12.2012 г. по частно гр. дело № 2698/2011 г. на Варненския районен съд (В.), като краен резултат е постановено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на К. Ж. К. срещу Т. Д. К. за сумата 5 152.21 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.12.2012 г., която сума му е платена без основание по изп. дело № 20117190400034, образувано въз основа на издадени по същото частно гр. дело № 2698/2011 г. на В., изпълнителен лист и заповед № 2040/25.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК – за заплащане на сумата 100 000 E., представляваща задължение по извънсъдебно споразумение от 23.07.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2011 г. до окончателното плащане, и сумата 3 911.60 лв. – разноски, след като изпълнителният лист е обезсилен с определение № 1819/08.06.2011 г. по гр. дело № 823/2011 г. на В.; и е оставена без уважение молбата на К. Ж. К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Т. Д. К. за предаване на по ½ идеална част от следните имоти: ПИ с идентификатор по КК 10135,2051,311, находящ се в [населено място], земл. на[жк], м-ст „Розмарин”, за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 89/2011 г.; 3.014 дка идеални части от ПИ № 050059, находящ се в земл. на [населено място], м-ст „Т. Гечит”, с площ 12 027 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 168/2011 г.; ПИ № 114013, находящ се в земл. на [населено място]. К., м-ст „А. тарла”, с площ 1 351 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 166/2011 г.; и ПИ № 114014, находящ се в земл. на [населено място]. К., м-ст „А. тарла”, с площ 607 кв.м., за който е съставено постановление за възлагане, вписано с № 181/2011 г. Т. Д. К. обжалва въззивното определение в частта му, с която е постановено издаването на обратен изпълнителен лист, а К. Ж. К. – в частта му, с която е отказано издаването на такъв. Двете частни касационни жалби са подадени в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и са процесуално допустими. И в двете жалби се поддържат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на съответната обжалвана част от въззивното определение. В отговорите си двете страни излагат становища, че не следва да се допуска касационното обжалване по жалбата на противната страна, както и за неоснователност на нейната жалба. В изложението към частната касационна жалба на Т. Д. К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три процесуалноправни въпроса: 1) кой съд и кога издава обратен изпълнителен лист; 2) лишено ли е от правно основание принудителното изпълнение, проведено по „действащ” изпълнителен лист, обезсилен по-късно заедно с разпореждането за незабавно изпълнение, но при „действаща” заповед за изпълнение, която не подлежи на отмяна или обезсилване; респ. – заповедта за изпълнение ли се явява годното правно основание по принудителното изпълнение, проведено по незабавно изпълнение, до момента на обезсилването на изпълнителния лист, и към кой момент се преценява липсва ли основание за принудително плащане; и 3) обвързва ли страните и задължителен ли е за съдилищата, вече разрешен въпрос по частна жалба между същите страни. Жалбоподателят поддържа, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка сочи конкретни съдебни актове, т.е. навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В изложението към частната касационна жалба на К. Ж. К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните три процесуалноправни въпроса: 1) налице ли е даване на нещо друго вместо дължимото по смисъла на чл. 65 от ЗЗД в рамките на изпълнителния процес, когато на взискателя – за погасяване на неговото парично вземане – е възложена движима вещ или недвижим имот, без да е извършена публична продан, и при положение, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми от продажба на имота на длъжника, които впоследствие да бъдат изплатени на взискателя по паричното вземане; 2) случаите, при които: взискателят и длъжникът в изпълнителното производство са съпрузи, изпълнението е насочено върху имот, притежаван от тях в съпружеска имуществена общност (СИО), взискателят, в качеството си на съпруг, е поискал публичната продан да не бъде извършвана и е осуетил извършването й на основание чл. 505, ал. 1 от ГПК, като едновременно с това, вместо да внесе равностойността на дела на съпруга си, вече в качеството си на взискател, е поискал и му е възложена ½ идеална част от имота в СИО – вместо изплащане на вземането му, без да заплаща цена, следва ли да бъдат приравнени на случаите, в които за имота на длъжника е проведена публична продан и покупната цена е внесена и е изплатена на взискателя, т.е. да бъдат приравнени на случаите, при които по изпълнително дело за парично вземане са събрани парични суми от публична продан; и 3) какво подлежи на връщане и какъв следва да е предметът на обратния изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 от ГПК, в случай, че по изпълнително производство, образувано на отпаднало основание (обезсилен изпълнителен лист), в изплащане на дължимата парична сума, на взискателя направо е възложен в собственост имот на длъжника, без последният да е изплащал парични суми, т.е. – в случай, че имотът е възложен на взискателя в изпълнение на парично задължение без провеждане на публична продан и без за имота да е внасяна парична сума по сметка на съдебния изпълнител. Жалбоподателката поддържа, че тези процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като в тази връзка сочи конкретни съдебни актове, т.е. навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК; поддържа също, че третият изведен от нея процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Първите два процесуалноправни въпроса, изведени от жалбоподателя Т. К., свързани с издаването на обратен изпълнителен лист при проведено заповедно производство, попадат в предмета на разглеждане (въпрос № 13 и най-вече – изреч. 2 от него, и свързаните с него – хипотезата на буква „г” от въпрос № 5 и въпрос № 9) на образуваното тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение. От друга страна, разрешението на процесуалноправните въпроси, изведени от жалбоподателката К. К., е обусловено от разрешението на тези два процесуалноправни въпроса, изведени от другия жалбоподател, а разрешението на последните ще бъде дадено с посоченото тълкувателно решение. Поради това, преди постановяването на последното, по настоящето дело не може да бъде постановено определение по реда на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да се спре, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 от ГПК, до постановяването на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение