Определение № 696 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 344/2026 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на областния управител на област Хасково против Определение № 8616/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1647/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение № 326 от 04.09.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани и производството по делото е прекратено.

Излагат се доводи за неправилност на постановеното определение с оглед допуснато нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който да бъде отменено Решение № 326 от 04.09.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани.

Ответната страна – Общински съвет – Минерални бани, чрез адв. Ташев, в писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли оспореното определение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, същата е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на областния управител на област Хасково против Решение № 326 от 04.09.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани, с което, на основание чл. 21, ал. 1, т. 10 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл. 4, ал. 1, чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 1 от Закона за общинския дълг /ЗОД/ и чл. 3.2, чл. 4.1 и чл. 18, и чл. 20 от Наредба № 3 за общинския дълг и общинските гаранции на община Минерални бани, колективният орган е взел решение в следния смисъл:

1. Общинският съвет дава съгласие община Минерални бани да поеме дългосрочен общински дълг за финансиране на разходи за инженеринг, строителство и ремонтни работи на обекти, общинска собственост, по Договори с №№ 19-Р/27.02.2025 г.;83-С/19.06.2025 г. и 179-С/03.12.2024 г., в размер на 800 000 /осемстотин хиляди/лева, при параметри, срок и вид на дълга, условия за усвояване и погасяване, лихвен процент при редовен и просрочен дълг, други такси и разноски и начин на обезпечаване на кредита, уговорени в подточки от 1.1 до 1.8 от същото решение;

2. Общинският съвет възлага и делегира права на кмета на община Минерални бани да сключи договор с кредитна институция /банка за финансирането, предмет на настоящото решение, след провеждане на процедура по чл.24 от Наредба № 3 за общинския дълг и общинските гаранции на община Минерални бани и

3. Дава право на кмета на община Минерални бани да подпише договора за кредит и обезпечение в съответствие с предложението на избраната банка и други, относими към решението документи, както и да извърши всички останали необходими правни и фактически действия за изпълнение на решението.

С Определение № 7648/09.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1647/2025 г.на Административен съд – Хасково, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. С Определение 11802/20.11.2025 г. по адм. д. № 11131/2025 г. по описа на Върховен административен съд, касационната инстанция е отменила Определение № 7648/09.10.2025 г. по адм. д. № 1647/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково и е върнала делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, давайки указания на долната инстанция по отношение приложението на закона.

При новото разглеждане на делото Административен съд – Хасково е счел, че независимо от постановения от ВАС резултат за продължаване на съдопроизводствените действия, оспорването, обективирано в Заповед № АК-04-5 от 25.09.2025 г. на областния управител на област Хасково, се явява недопустимо и с обжалваното понастоящем Определение № 8616/18.12.2025 г. по адм. д. № 1647/2025 г., съдът отново е оставил без разглеждане „оспорването, обективирано в Заповед № АК-04-5 от 25.09.2025 г. на областния управител на област Хасково, против Решение № 326/04.09.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани“ и е прекратил производството по делото.

За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че решението за поемане на общински дълг няма характера на властническо волеизявление, поради което не представлява нито общ, нито индивидуален административен акт. Отделно от това съдът е заключил, че правното действие от решението за поемане на дълг е опосредено от приемането на общинския бюджет. Доколкото решението за поемане на общински дълг е волеизявление на плоскостта на гражданското право, с което се упражнява правото на общинския съвет по управление на общинската собственост и няма характер на властническо волеизявление, то нито гражданите, нито областният управител могат да го оспорват, доколкото правомощието на областния управител по чл.45, ал.8, вр. ал.3 от ЗМСМА е допустимо само спрямо постановени от общинския съвет административни актове – индивидуални, общи или нормативни.

Административен съд – Хасково е счел, че изложените от касационната инстанция аргументи квалифицират процесното решение като такова, притежаващо белезите на акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, който от своя страна не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Съдът е преценил, че дори и да се допусне наличието на административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, то същият не би могъл по аналогия, предвид приетото с Тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. на ВАС за решенията по чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, да се приеме за общ административен акт.

Обжалваното в настоящото съдебно производство определение е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Административният съд незаконосъобразно е постановил прекратяване на съдебното производство по оспорване на Решение № 326 от 04.09.2025 г. на Общински съвет – Минерални бани. Съгласно чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, в правомощията на областния управител, като орган на изпълнителната власт в областта, се включва контролът за законосъобразност на решенията на общинския съвет, които представляват индивидуални или общи административни актове, или подзаконови нормативни актове.

Важно е да се отбележи, че общинските съвети не са сред органите на изпълнителната власт по Закона за администрацията, поради което не всички техни актове притежават признаците на административни актове по смисъла на чл. 21, чл. 65 и чл. 75 АПК. Критерият, въз основа на който може да се прецени допустимост на оспорването на актовете на органите на местното самоуправление, е дали те са или не са юридически актове. Тъй като областният управител осъществява само контрол за законосъобразност върху актовете на общинските съвети по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, то се налага изводът, че този контрол е само по отношение на юридически, но не и върху неюридически актове, като пред съда може да се оспори единствено тяхната законосъобразност.

Предвид Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС, разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА и изложените по-горе правни изводи, следва да се приеме, че областният управител има процесуалната легитимация да оспорва пред административния съд всички юридически актове на ОС по отношение на тяхната законосъобразност. Това правомощие е израз на залегналата в чл. 144 от Конституцията на РБ възможност централните държавни органи и техните представители по места да осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното самоуправление, когато това е предвидено със закон. В мотивите на друго тълкувателно решение: ТР № 2 от 16.04.2013 г., постановено по т. д. № 4/2011 г. на ОСК на ВАС, също изрично е прието, че решенията на общинските съвети, взети в изпълнение на правомощията по чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, по своето същество са властнически изявления на орган на местно самоуправление. Решенията на общинския съвет по принцип могат да бъдат оспорени по реда на чл. 45 ЗМСМА от посочените в правната норма правни субекти, които са областният управител и кметът на общината, както и от прокурора. Идентична е и разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията, където е посочено, че областният управител упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация.

Следва да се посочи, че оспореното решение е издадено на основание чл. 21, ал. 1 ЗМСМА и обстоятелството, че то е взето при изпълнение на управленски функции е достатъчно, за да е налице годен за оспорване акт на общинския съвет от страна на областния управител. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по т. д. № 20/2007 г. на ОС на ВАС, а целта на законодателя е била актовете да подлежат на контрол за законосъобразност.

Въз основа на изложеното, доводите на частния жалбоподател, че процесното решение на Общински съвет – Минерални бани представлява годен за обжалване административен акт, са основателни, поради което оспорването от страна на областния управител на област Хасково е допустимо. Това налага Определение № 8616/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1647/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Първоинстанционният съд е следвало да разгледа оспорването по същество, имайки предвид отмененото прекратително определение и съобразявайки се с мотивите на ВАС, дадени в Определение № 11802/20.11.2025 г. по адм. д. № 11131/2025 г.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че определението на АС- Хасково, с което е оставено без разглеждане оспорването на областния управител на област Хасково срещу Решение № 326 от 04.09.2025г. на Общински съвет – Минерални бани и производството по делото е прекратено, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото– върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на осн. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение