Определение № 1240 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 165/2014 г.

Производството е по чл. 288 вр.чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител главен инспектор А. М. срещу решение № 154/18.10.2013 г. по гр.д.№347/2013 г. на Апелативен съд-В.. Ответниците по касационната жалба- П. Д. К., Н. Д. К., А. Б. П. и „С. ”-Е. не вземат становище по нея. С определение № 98/12.03.2014 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до постановяване на ТР по тълк.дело № 7/2013 г.на ОСГК.С приемането на ТР № 7/30.06.2014 г. пречката за движението по делото е отстранена и с определение № 202/03.07.2014 г. производството по делото е възобновено. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е постъпила в предвидения от закона срок и е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1002/13.05.2013 г. по гр.д.№2525/2010 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отхвърлено мотивирано искане на комисията за отнемане на имущество от П. Д. К. и Н. Д. К. на обща стойност 186 221,98 лв. и за обявяване недействителност на сделката, с която са отчуждили безвъзмездно в полза на А. Б. П. недвижим имот- дворно място в [населено място] и на сделката, с която последната е продала този имот на „С. Б.-Е..За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ответникът П. Д. К. със споразумение е признат за виновен по чл.354-а ал.2 пр.1 вр. с ал.1 НК- за това,че на 23.11.2008 г. държал без надлежно разрешение с цел разпространение големи количества наркотични вещества.Престъпната дейност е установена като еднократен акт, но въззивният съд е посочил,че поради естеството на престъпното деяние е било вероятно тя да се е разпростряла и върху предходен период. При проследяване хронологията на придобивните сделки за повечето е счел за опровергана презумпцията за причинна връзка,тъй като имуществото е било придобито значително по-рано от извършването на престъпното деяние и в някои случаи е било безвъзмездно. Установени са били и трудови доходи на ответниците през целия обследван период 1996 г.-2010 г. Така относно придобиването на апартамент през 1996-1997 г. поради голямата отдалеченост във времето въззивният съд е приел,че не са използвани средства от престъпна дейност.Освен това цената на правото на строеж в размер на 62,22 минимални работни заплати/М./ не е била заплатена.Също през 1996 г. ответникът П. Д. К. е придобил дворно място 15 кв.м. и паянтова къща, като ½ ид.ч. му е дарена, а другата ½ ид.част е изкупил от останалите наследници. Въззивният съд е приел ,че дворно място в [населено място] е дарено от лелята на ответницата Н. Д. К., макар сделката да е оформена с договор за покупко –продажба.Действителният характер на същия е установен с обратно писмо с нотариална заверка на подписите от 2006 г.,чието оспорване е било неуспешно. С влязло в сила решение е била установена симулативност на договор за покупко-продабжа на имот в [населено място]. Друго дворно място с къща в [населено място] е било придобито пет години преди извършването на престъпното деяние.Въззивният съд е приел също така,че нивата в [населено място] и поземлените имоти в [населено място] могила не са на значителна стойност, както и че закупените автомобили били придобити много преди инкриминираната дейност и много амортизирани.Въз основа на вариант 2 от назначената по делото експертиза е направил извод,че е налице отрицателна разлика между приходите и разходите в размер на 304,45 минимални работни заплати, която е по-малко от изискваните от закона 400 минимални работни заплати и е отхвърлил мотивираното искане. В приложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Извежда следните материалноправни въпроси: -необходимо ли е да е налице връзка между престъплението,вида престъпна дейност и придобитите имоти; по какъв начин влияе установения в наказателното производство период на осъществяваната престъпна дейност и следва ли той да се обвързва с придобиването на имуществото. Счита, че въззивният съд по тези въпроси се е произнесъл в противоречие с решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК от състави на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, от които са извлечени подробни цитати.Твърди,че въззивният съд неправилно стеснява проверявания период,като изследва наличието на законни източници само в период близък до инкриминираната дейност. С ТР № 7/30.06.2014 г. по тълк.д..№7/2013 г. на ОСГК е консолидирана съдебната практика по въпросите: -необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл.3 и придобитото имущество,за да се постанови отнемане в полза на държавата на имущество,придобито от престъпна дейност по реда на ЗОПДИППД /отм./; -достатъчно основание ли е да не е установен законен източник на доходите за придобиване на имуществото през проверявания период по реда на ЗОПДИППД /отм./,за да е налице основателно предположение,че имуществото е придобито от престъпна дейност. С ТР е прието,че законът изисква връзка между престъпната дейност и имуществото, което се отнема и то именно с установената по чл. 3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ конкретна престъпна дейност, като тази връзка е необходимо условие за уважаване на искането за отнемане. Придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е както пряко,така и косвено от престъпната дейност.Връзката трябва да е установена или да може да се направи предположение за съществуването й. Тя е пряка,когато имуществото е директно придобито от престъпното деяние.Косвена е когато придобиването не произтича от конкретното престъпление, а е опосредено чрез други действия.Достатъчно е и основателно предположение за наличие на връзка, ако не е установен законен източник за придобиване на имуществото.Предположението е основателно когато по правилата на логиката, науката и опита може да се направи заключение за връзка между престъпното деяние и придобитото имущество. Неустановяването на законен източник за придобиването му обаче не може да замести основателното предположение за връзка,а само освобождава Комисията от тежестта да я установи по несъмнен начин. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от приетото в ТР. Въз основа на опитните и логическите правила, при неустановен източник на доходи трябва да може да се направи извод за връзка между него и придобиването на имуществото.То се определя като вид облага именно от установената престъпна дейност.Във всяка конкретна хипотеза преценката за доходите на извършителя и разходите,които е направил той и семейството му се определя от вида на конкретното престъпление, установената или предполагаема връзка с придобиването и начина по който същото е осъществено. В тази насока въззивният съд е изложил подробни мотиви, доколко назад във времето трябва да обследва придобиването и съпътстващите го обстоятелства, които не противоречат на разрешенията ,съдържащи се в ТР. По-нататък в изложението, касаторът без да извежда въпрос, прави оплакване,че неправилно въззивният съд приема,че понятието значителна стойност следва да се отнася за всяка имуществена единица поотделно и самостоятелно, вместо за всички тях като съвкупност. Съгласно разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК –т.1 ,за да бъде селектирана касационната жалба касаторът трябва да обоснове наличието на общо и допълнително основание. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, а допълнително – развитието на изведения въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК.В касационната жалба трябва категорично да се разграничават основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Изложените от касатора оплаквания за неправилност на въззивното решение представляват основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство. За пълнота на изложението следва да се посочи и че изводите на въззивния съд, че някои от имотите поотделно не са на значителна стойност не са решаващи за крайния изход на делото. Идентични са съображенията и относно оплакването на касатора,че въззивният съд неправилно е приел за законен източник на средства предоставен на ответника паричен заем в размер на сумата 140 000 лв.,без да изследва датата на която сумата е получена и дали е вложена в придобиването на имуществото. Касаторът поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпросите относно връзката между осъществената престъпна дейност и придобитото имущество,понятието значителна стойност и относно заемните средства. Прилага решения на различни по степен съдилища, за които няма данни дали са влезли в сила,като само в този случай същите биха представлявали съдебна практика.Поради това не може да се приеме,че е обосновано допълнително основание. Тъй като касаторът не е обосновал общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване ,касационната жалба не следва да бъде селектирана. По изложените съображения ВКС състав на ІІІ г.о.