Определение № 60642 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 513/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. Х. срещу решение №12115 от 15.10.2020 г. по в.гр.д.№5918/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №5719 от 26.07.2019 г. по гр.д.№12442/2017 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. А. Х. срещу Гаранционен фонд иск по чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, за заплащане на разликата над сумата от 5000 лв. до сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. Т. П., настъпила в резултат на ПТП от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва от 29.06.2017 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Какви следва да бъдат отношенията между лицето, претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лице, с което е бил в съпружеско съжителство, за да са налице основания за присъждане на застрахователно обезщетение. 2. Самият факт на съпружеско съжителство обуславя ли право на обезщетение и взема ли предвид съдът продължителността на съжителството. Съпружеското съжителство приравнява ли се на семейни отношения както при сключен брак или е необходимо да бъдат установени и други обстоятелства, за да е налице право на обезщетение за неимуществени вреди, търпени от едното лице по повод смъртта на другото. 3. Когато едно лице претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на лице, с което е бил в съпружеско съжителство и това лице приживе е оказвало помощ и грижа на ищеца, съдът при определяне на размера на дължимото обезщетение, взема ли предвид оказването на тази помощ и грижа. 4. При определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид пир определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Гаранционен фонд заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са от надлежни страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в обжалваната с касационната жалба част, въззивният съд след анализ на събраните по делото доказателства е приел, че са налице предпоставките за възникване на задължение на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на А. А. Х., живял на съпружески начала с починалата в резултат на ПТП, Ю. Т. П.. По спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е посочил, че съгласно ППВС №4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите, като при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението, както и обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат. Изложил е съображения, че въз основа на цялостна оценка на всички релевантни към размера на претендираното обезщетение обстоятелства, преценени в тяхната конкретика откъм значимостта им за размера на вредите, в конкретния случай е налице основание за определяне на обезщетение в размер на 5000 лв. Изразил е становище, че няма основание за определяне на по-голям размер на обезщетението, като за да определи посочения размер на обезщетението, е взел предвид характера на отношенията между починалата и ищеца, както и интензитета на търпените от него след внезапната смърт на партньорката му в живота страдания, за което лаконично съобщава разпитаният свидетел, а според силата и дълбочината на прекъснатата емоционална връзка се определя и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Посочил е, че в случая по делото не е установено съдържание на връзката, на която е основан искът, надхвърлящо обичайното съдържание между лица, съжителствали на съпружески начала, като не се доказва и, че това съжителство датира от 2005 г., както се твърди - свидетелят разказва за отношенията между ищеца и пострадалата без да възпроизвежда конкретни факти за съдържанието на тези отношения /не е достатъчно напр. да се посочи, че отношенията им са били „добри“ и, че не е чувал за пререкания между двамата/. В този смисъл е достигнал до извод, че установените по делото факти не могат да обусловят основателност на иска в пълния му предявен размер от 100 000 лв. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. По формулираните от касатора въпроси, свеждащи се до кръга на лицата материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък и до критериите, които е необходимо да се съобразяват при определяне на конкретния размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, е налице задължителна съдебна практика, изключваща наличие на бланкетно поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2018 г. по т.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд. С последното е прието, че правото на обезщетение за имуществени вреди имат и лицата, между които са съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в постановление №4/61 г., вкл. когато две лица от различен пол са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта на едното от тях, т.е. когато пострадалият и преживелият го са били във фактическа семейна съпружеска връзка, която е била продължителна и трайна, от която може да има и деца, стига да не е в резултат на престъпление - двубрачие. От друга страна съгласно дадените в т.II от ППВС №4/1968 г. указания, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. При причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, като от значение са и редица други обстоятелства. В процесния случай, въззивният съд съобразявайки се изцяло с посочените разяснения е анализирал подробно характера на отношенията между починалата и ищеца /вкл. недоказаната продължителност на съжителството то 2005 г./, както и интензитета на търпените от последния след внезапната смърт на партньорката му в живота страдания, като е обсъдил релевантните факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, поради и което не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Всъщност с посочените въпроси се поддържа неправилност на изводите на съда, респективно по същество се оспорва правилността на решението, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на решението, не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,