Определение № 857 от 28.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2014 г.

Производството e по чл. 389 ГПК. Постъпила е молба от А. Н. Н. и Е. И. Н., чрез процесуалния им представител адв. М. К. с искане за допускане на обезпечение на предявения от тях иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.611, находящ се в [населено място], район М., район В., местността „Шашкъна”, с площ от 853 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс. Същото искане молителите са направили с исковата си молба пред Районен съд – Варна, но произнасяне по него до настоящия момент няма. Производството по ч.гр.дело № 5033 / 2014 г. на ВКС е спряно с определение № 651/11.09.2014 г. на ВКС, III г.о., до приключване на производството по тълк.дело № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС, III гражданско отделение, намира, че не е компетентен да се произнесе по подадената молба. Съгласно разпоредбата на чл.389 от ГПК искания за допускане на обезпечение се предявяват пред съда, пред който делото е висящо. В рамките на обезпечителното производство ВКС се произнася единствено по частна жалба срещу определение на въззивния съд, постановил за първи път обезпечение и то ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК (чл.396, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г.). От изложеното следва, че ВКС не може да разгледа молбата за допускане на обезпечение. Компетентен е първоинстанционният съд, поради което подадената молба следва да се изпрати на Районен съд – Варна, за произнасяне по направеното искане за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение