Определение № 2460 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4884/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. ца и по посочена от майката банкова сметка, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Всички допълнителни разходи, свързани със здравето, медицинските нужди и обслужване на детето, както и всички разходи свързани със задоволяване на образователните му потребности било постановено да се поемат по равно от двамата родители, след съвместно взето от тях решение за тяхното извършване. Съдът е приел, че още пред първата инстанция са събрани доказателства за силно влошените отношения между родителите, конфликти, взаимно отправяне на обвинения и обиди, липсата на самоконтрол в емоциите от страна на майката, различно виждане на всеки от родителите за възпитанието и отглеждането на детето и убеденост на всяка от страните в собствената й правота.Обосновал е извод, че никоя от страните не е положила достатъчно усилия за преодоляване на различията и за разумно, компромисно решение на проблема им като родители. В тази връзка от заключението на вещото лице е счел за установено, че има психологическа дистанция между родителите, дължаща се на спора за правата по отглеждане на детето и последвалите взаимни обвинения за употреба на наркотици, сигнали от бащата за оказвано физическо, психическо и сексуално насилие от майката спрямо детето, че в контекста на сегашния съдебен спор, изострените отношения между бившите партньори и взаимните обвинения, родителите с поведението си засилват у детето конфликта на лоялността и амбивалентните прояви на привързаност, че така против волята на детето, от него се изисквало да избира между мама и татко, а това само по себе си било стресиращо; че изправено пред този избор, детето е измъчвано от чувство за вина и страх от загуба на отношения с другия, неизбрания родител, принудено е да се идентифицира с единия от родителите и за да не го разстрои, да крие чувствата си към другия, че невъзможността за открито показване на любовта, тъгата, гнева към двамата родители е сериозен фактор, който влияел негативно на адаптацията на детето към ситуацията на раздяла на родителите; че принудено да се идентифицира с единия от родителите и да крие чувствата си към другия, детето показвало чувства на омраза и отчуждение към другия родител и потискало емоционалната си привързаност към другия родител. Приел е, че в следствие на ситуацията, в която е поставено детето в резултат на действията на своите родители, е налице влошаване на емоционалното му състояние и повишена тревожност; че липсват доказателства за твърденията на ответника, че детето е бито от майката с пръчка, че на огледания в съдебно заседание клип, в който се наблюдават сексуални действия между жена и дете е заснето детето Й., че майката е бъркала с пръсти в дупето на детето и че същото имитирало сексуални действия, че майката неглижира здравето на детето, че на снимките и видеоклиповете от инстаграм е заснета майката Д. И.. Отчел е, че изявленията на бащата Т. И. и на неговата майка, неподкрепени от други доказателства, не могат да обосноват извод в тази насока. Приел е също, че към настоящия момент не може да се установи по безспорен начин дали Т. И. е извършил престъплението, в което е обвинен - за управление на МПС след употреба на наркотици, тъй като липсва произнесена присъда по това обвинение и анализ на доказателствата, които подкрепят или оборват обвинителната теза, респективно с оглед презумпцията за невиновност. Като е отчел наличните родителски дефицити и у двамата, е обосновал извод, че към настоящия момент по-пригодния с оглед интереса на детето родител е бащата. Обобщил е, че не следва да се възпрепятстват желанието и усилията на майката да се среща и общува с детето, както и да не се пренебрегва нейната личност и роля при отглеждането на детето, тъй като само по този начин ще се достигне до пълен психоемоционален комфорт на детето и ще се избегнат за в бъдеще тежки и нежелани психосоматични проблеми и девиации в поведението му. Съдът съобразявайки заключението на вещото лице, че е в интерес на детето да осъществява личен контакт с всеки от родителите си намерил, че между детето и майката следва да бъде определен максимално широк режим на лични контакти, тъй като именно по този начин ще бъдат създадени условия за пълноценното им общуване, за изграждане и развитие на по - тясна връзка между тях и за постигане на нормална обстановка за общуване между майка и син, както и за запазване на съществуващата между тях емоционална връзка.По този начин и на детето ще бъде предоставена възможност да развива чувства към майка си, да расте и да се развива не само под грижите и обичта на бащата, но и под грижите, обичта и подкрепата на своята майка. Като краен резултат е възприел и направения от първата инстанция извод, че не са налице обстоятелства, които да поставят в риск детето при контактите с майка му, доколкото вещото лице е заявило, че поведението й наподобява парафилия, че не му прилича на кърмене това, което вижда на снимките, а по-скоро на сексуални действия, но и, че все пак е възможно и да е кърмене на детето от майката. Като е съобразил, че липсват данни за родителско отчуждение, но е налице равна отдалеченост на детето от двамата родители, съдът е намерил, че в случая следва да се определи следния режим на лични отношения между майката и детето - майката да взима и връща детето всяка първа и трета седмица от месеца - от 17.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя е преспиване, като майката взема и връща детето от адреса и до адреса на бащата; правото да взема детето при себе си за по четиридесет дни / 40 / дни през летните месеци всяка година, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и правото да взема при себе си детето всяка нечетна календарна година през Коледните празници - от 10.00 часа на 24.12. до 16.00 часа на 29.12.; всяка четна календарна година по време на новогодишните празници - от 10.00 часа на 28.12. до 16.00 часа на 02.01.; всяка нечетна календарна година по време на Великденските празници - от 16.00 часа на Велики петък до 16.00 часа в понеделник, всяка четна календарна година на рождения и именния ден на детето с преспиване, на рождения ден на майката - 25.06., както и по всяко друго време по споразумение между родителите. Приел е, че именно този режим на лични отношения ще осигури една нормална обстановка за отглеждане на дете, без да се нарушава правото му на лични контакти и с двамата родители. Също така с оглед на обстоятелството, че бащата живее в населено място различно от това на майката, следва на детето да бъде осигурена възможност да общува с майката чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно в рамките на определения от съда режим за лични контакти, както и извън него по преценка на бащата и в рамките на свободното си време, съобразно дневния режим, определен от бащата. Поради това следва да бъдат осигурени подходящи условия за осъществяване на отдалечена връзка на детето с майката от страна на бащата посредством подходящи телекомуникационни средства, като на майката да бъде осигурена възможност да разговаря с детето по телефон и чрез интернет връзка. С оглед дадените препоръки както от социалните работници, така и от вещото лице, съдът е споделил извода на първата инстанция, че със съдебното решение следва да постанови и двамата родители по отделно и всеки съвместно с детето да ползват социална услуга по чл.138а, ал.З от СК, като по този начин с подкрепата и съдействието на социалните работници да създадат предпоставки за нормализиране на отношенията помежду си, за стимулиране на детето в изграждането на една нормална връзка с родителите си, в изграждането на взаимна подкрепа и създаването на общи цели по отношение на възпитанието и развитието на детето си, в избягване на конфликти помежду им. За да не станат непредотвратими последиците за детето е необходимо двамата родители - заедно или поотделно, но всеки един от тях съвместно е детето да ползват дългосрочна социална услуга в Център за обществена подкрепа с участието на психолог за подобряване и възстановяване на връзката родител - дете; подобряване на комуникацията и родителското сътрудничество между майката и бащата; спазване на режима на лични отношения на детето с майката, и създаване на подходящ график за общуване по телефон; консултация на родителите за невъвличане на детето в конфликти и осигуряване на правото му да контактува свободно с всеки един от тях, както и активно участие на страните в отглеждането му. Приел е също, че при положение, че единият родител ще упражнява родителските права, пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител, в случая майката, следва да бъде осъден да заплаща издръжка. Обосновал е извод, че ответницата, предвид данните по делото, е в състояние да заплаща издръжка в минимален размер, установен от закона, а именно - 233.25 лева / двеста тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки /, която следва да заплаща до 15-то число на месеца, за който се отнася, считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката. По възражението, че бащата не разполагал с условия да отглежда детето в [населено място], въззивният съд е посочил, че по делото пред първата инстанция е представен и приет социален доклад, че бащата разполага със подходящи условия в [населено място], който следва да бъде кредитиран. Относно съмненията във финансовото състояние на бащата е приел, че като собственик на транспортна фирма, последният има възможност да осигурява издръжка на детето, което е на ниска и разходите за отглеждането му са сравнително ниски. По възраженията във въззивната жалба, че не било доказано насилие над детето тъй като досъдебно производство било прекратено от прокуратурата поради недоказаност, въззивният съд е посочил, че не е обвързан от изводите на прокуратурата след като не са проверени от наказателния съд, а освен това и прекратяването на досъдебно производство от прокуратурата поради извод за липса на извършено престъпление не е окончателен стабилен акт и производството би могло да бъде възобновено. По възражението в жалбата, че не били установени сексуални девиации на майката, въззивният състав е посочил, че кредитира заключението на вещото лице по допълнителната съдебно психологическа екпертиза, ясно пояснено в съдебно заседание, че за съжаление установява парафилия при майката. Относно въражението в жалбата, че бащата бил с характерови особености, хипертимен тип и акцентуация на характера с кверулентна насоченост, съдът е посочил, че този извод на прокурора, прекратил досъдебно производство, е ирелевантен за гражданското дело. Посочил е, че действително се установява по делото, че бащата е приемал сънотворно „Ривотрил“ в комбинация с алкохол, но е приел, че предвид дейността в транспортния бизнес би могло да се предположи, че това е свързано основно с проблеми със съня. По отношение на данните, че е бил обвинен за управление на МПС под въздействие на наркотични вещества, съдът е посочил, че по делото не са събрани доказателства наказателното дело да е приключило, поради което и правилно първоинстанционния съд се е позовал на презумпцията за невиновност. Съдът е обобщил, че при определянето на родителя, който да поеме основни грижи за детето в конкретния случай, по делото са установени дефицити и на двамата родители, установено е, че детето е равно отдалечено, а не равно привързано и от двамата родители. Въпреки, че са насочени към спогодба и дамата родители не са постигнали такава във въззивното дело, нито са създали впечатление, че желаят да постигнат спогодба. Едно от малкото неща за които са постигнали съгласие е, че не желаят детето да бъде отглеждано от бабата по майчина линия, като са сключили съдебна спогодба, за си разпределят родителските задължения и прекратят това временно положение за отглеждане на детето от бабата и дядото по майчина линия. От заключението на вещото лице по допълнителната съдебно психологическа експертиза е приел, че се установява, че и двамата родители искат да отглеждат детето, че когато детето е с бащата, бабата на детето по бащина линия по-успешно изпълнява родителската функция, отколкото бабата и дядото по майчина линия, поради което в интерес на детето е то да има достъп до грижите на баба си по бащина линия като не загуби връзката си с двамата си родители. По възражението, че имало множество безпочвени сигнали от страна на бащата по делото, съдът е посочил, че във въззивното производство е представена справка, от която е видно, че майката е инициирала голям брой наказателни производства срещу бащата, за които няма данни да са приключили с искания от майката резултат, дори с влязъл в сила съдебен акт по гражданско дело е установено, че с неоснователните си обвинения, че бабата по бащина линия е отвлякла детето, майката е упражнила психологическо насилие срещу него. Предвид на изложеното и оглед установените дефицити и у двамата родители, според въззивния съд интересът на детето ще бъде защитен в най-висока степен ако основно грижите за него се поемат от бащата. По възражението, че неправилно първоинстанционният съд е дал заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина въззивният съд е приел, че е естествено детето да пътува, да се запознае с културата на държавите в Европейски съюз, които са и част от Шенгенското пространство и зоната за свободно движение на граждани на ЕС. Останалите две страни, за които е дадено разрешение – Република Северна Македония и Турция са съседни страни, до които има лесен достъп и с които Република България има общо имало в исторически план, но са и страни- кандидат членки за ЕС, което е свързано със засилено междуинституционално сътрудничество, което би обезкуражило родител да се опита да избегне връщането на детето. Срокът за който е разрешено излизането зад граница е до 50 дни годишно и за период от 6 години и се касае за периоди който са кратки и детето няма да загуби връзката си с България. Като се е позовал повторно на обстоятелството, че майката е подала неоснователен сигнал за отвличане на детето след като е оставено от бащата 2 дни да бъде отглеждано от бабата по бащина линия, а също и от оплакванията в жалбата,е обосновал извод, че майката трудно би дала съгласие детето да пътува с баща си в чужбина, въпреки че всяко пътуване в Европа би се отразило положително на детето, като му даде достъп до нови култури, разшири представите му за света за света, би го улеснило при ученето на чужди езици, да възпита любознателност и да го подготви за в бъдеше да се интегрира като пълноценен гражданин в отворен свят, в който познанието и широката обща култура би му дала повече възможности за информиран избор за специализация и реализация. Предвид на изложеното е приел, че даването на заместващо съгласие за пътуване на детето за до 50 дни годишно и за срок от 6 годни е в интерес на детето и решението се явява правилно и законосъобразно и в тази си част. При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Поставените от касатора в изложението под номер 1 и номер 3 въпроси, които са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос за обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса кой да упражнява родителските права по отношение на малолетното дете и какъв режим на лични контакти следва да се определи за детето и родителя, който не упражнява родителските права, както и за правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество и прилагането разпоредбата на чл.272 ГПК, чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК и задължението на съда да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните с оглед интереса на детето, не обуславят допускането на касационния контрол. В решението си въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, като пълно и всестранно е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, установени с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. на Пленума на ВС (ППВС № 1 от 12.11.1974 г.), а също и с трайната практика на ВКС, които са от значение за формиране на преценката за интереса на детето, родителския капацитет за упражняване на родителските права и режима на лични контакти на детето с другия родител съгласно разрешенията на задължителната и константната съдебна практика. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с този анализ, обем и оценка на доказателствата, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи, че в своята практика Върховният касационен съд последователно е изтъквал, че въззивният съд е длъжен в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на личните отношения между децата и родителите, като приоритет има интересът на децата, за който съдът следи служебно. В този смисъл е приетото в решение № 147/4.06.2014 г. по гр. д. № 1557/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ІV г. о., решение № 36/20.03.2015 г. по гр. д. № 4794/2014 г. на ІІІ г. о., решение № 59 от 04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на III г.о. и др. Най-добрият интерес на детето определя решението на съда при определяне мерките за личните отношения включително, а въззивните функции се осъществяват и в защита на публичен интерес предвид указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. В ППВС № 1 от 12.11.1974 г., което не е загубило сила, са изброени примерно обстоятелства, чиято промяна може да обоснове изменение на вече определените мерки относно упражняването на родителските права и/или режимът на лични контакти на детето с родителя, който не упражнява родителските права. Те са разделени в две групи, като в първата група се включват промени, засягащи положението на детето или мерките и тяхната ефективност, а втората група включва обстоятелства, свързани с нововъзникнали права и задължения на родителите, по повод задължителното спазване на вече определените мерки. Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, и висшия критерий за решението на съда е детският интерес. Същевременно режимът на личните отношения трябва да осигури възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, като право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Свиждането и вземането на детето от родителя, на когото не са предоставени родителските права, са неразделни части от поддържането на лични отношения. От изключително значение с оглед защита интереса на децата е при какви условия ще се осъществява контактът. С оглед на това съдилищата следва да посочват достатъчно детайлно и прецизно условията, за да не се препятства изпълнението на определения режим, както и за да се избягват конфликти или спорове между родителите. Във всички случаи следва да се държи сметка от съда и за това, че новият режим на лични контакти действа от влизане в сила на съдебното решение. До този момент са в сила и подлежат на изпълнение в зависимост от конкретния случай или определените от съд привременни мерки, или постановените такива с предходно, вече влязло в сила, съдебно решение. Всички тези положения са съобразени от въззивния съд. Съобразявайки служебното си задължение да следи за най-добрия интерес на детето, в мотивите на решението си съдът е извършил преценка на конкретните обстоятелства и правнорелевантни факти, въз основа на които е приел, кой е по-пригодният родител, който следва да упражнява родителските права, и е определил режим на лични контакти, който да съдейства, за да се осигури нормалното общуване и емоционалната връзка между детето и майката с оглед констатираните по делото прояви. Несъгласието на касатора с оценката и анализа на доказателствата и крайния резултат по спора, респ. изложените в тази връзка доводи не могат да бъдат разглеждани в производството по чл. 288 ГПК. Следва да се посочи още, че според трайно установеното в практиката разрешение, а и предвид изричната разпоредба на 272 ГПК, като втора инстанция по съществото на спора въззивният съд, при съобразяване на ограниченията по чл. 269 ГПК, е длъжен да обсъди събраните в хода на делото допустими и относими доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи ясно правнорелевантните факти, които приема за установени въз основа на тях и върху които основава решаващите си правни изводи, да се произнесе по поддържаните във въззивната жалба и в отговора защитни доводи и възражения на страните и да даде свое собствено разрешение на спора, основано на доказателствата и на закона. Осъществената от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност следва да намери отражение в мотивите към въззивното решение, чието съдържание трябва да отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, а не да се изчерпва с препращане по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. В случая въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване и във връзка с поставеният под номер 2 в изложението въпрос - „Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си с наличието на парафилия като описаното състояние липсва от 547 случая на парафилни състояния, описани от клиницистите?“. На първо място следва да се посочи, че въпросът е некоректно формулиран от касатора – решението на съда кой да упражнява родителските права не се основава единствено и само на извод за наличие на такова състояние у майката на детето. На следващо място въпросът е поставен общотеоретично, а не в контекста на решаващите изводи на съда. Същевременно съдът не е давал в решението си отговор на въпроса, така както е зададен от касатора, и който да обуславя решаващите му изводи по спора. Предвид изложеното този въпрос не съставлява общо основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ГПК, което е достатъчно за обосноваване на извод за липса на основание за допускане на касационното обжалване,без съдът да дължи произнасяне по въпроса налице ли е или не поддържаното от касатора допълнително основание. Не се обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и с твърдението на касатора за липса на съдебна практика, която да дефинира „какво представлява парафилията в релация кърмене на детето“. На първо място в тази част от изложението касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280 ГПК. На следващо място въпросът за дефиниране на понятието парафилия в медицински контекст е свързан с фактите по спора, подлежащи на установяване, а въпроси, свързани с факти, макар и релевантни за спорното право, са фактически, а не правни. Отговорът предполага анализ и преценка на събраните доказателства, каквито не могат да бъдат направени в тази фаза на производството. Не на последно място въпросът не е правен по смисъла на чл.280 ГПК и поради това, че какъвто и отговор да му бъде даден, не би се обосновал различен краен резултат по спора предвид мотивите на въззивния съд и обстоятелството, че крайният му извод кой да упражнява родителските права е обоснован след преценка на много други, обективно установени факти, а не единствено и само на извод за наличие на парафилия. Съдът намира, че не е налице и допълнително поддържаното основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради очевидна неправилност на решението. При постановяване на въззивното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. Искането отново е обосновано с несъгласието на страната с изводите на съда и преценката на доказателствата при формиране на извода на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Поради изложеното не са налице поддържаните от касатора предпоставки за селектиране на касационната жалба. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, а ответната страна не е доказала реализирането на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,