Определение № 2470 от 16.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 215/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Д. срещу реш.№.4689/5.08.24 по г.д.№.2399/24 на СГС, ІІ Бс., с което е потвърдено реш.№.20272/8.12.23 по г.д.№.69895/22 на СРС, 82с., за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обща сума 7580лв. - платени от него разходи за отглеждане на бащата на ответницата в дом за стари хора /общо 6580лв./ и за погребението му /1000лв./, ведно със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна И. А. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е процесуално допустима в частта по претенцията относно сумата 6580лв. Тази относно сумата 1000лв. е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че безспорно страните в производството са живели във фактическо съжителства за времето 2014-2021 и имат общо дете С., родено на ... ... ...; през периода 29.12.16-2020 /т.е. от раждането до 2020г./ ответницата не е работила; за времето 29.12.16–27.12.18 тя е получавала обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, както и майчинство за отглеждане на малко дете, на стойност средно от 396лв. месечно; във връзка с престоя на баща й в дом за възрастни хора „Уют“ /договор за предоставяне на социална услуги в ДСХ от 23.06.18, сключен между „Тейда“ЕООД и И. П./, дължимите месечните такси, както и разходите за погребението му /1000лв./, са били плащани от ищеца; спорен е въпросът дали, предвид фактическото съжителство на страните, процесни суми са платени в изпълнение на нравствен дълг или ответницата се е обогатила с тях, спестявайки разходи като единствена наследница на баща си, като претенцията е квалифицирана по чл.59 ЗЗД. Съдът, позовавайки се на установената безпротиворечива съдебна практика, е посочил, че фактическото съжителство между мъж и жена по съдържание на отношенията не се различава от брака и по естеството си отношенията между фактическите съжители са като между съпрузи; няма основание отношенията между тях да се третират различно в сравнение с тези между сключилите брак - и двете групи отношения изискват грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на общността, материална и морална подкрепа; както всеки от съпрузите, така и всеки от съжителите съобразно възможностите си, имуществото и доходите си, трябва да осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства /опр.№.60887/14.12.21 по г.д.№.2209/21, III ГО, опр.№.1298/18.11.15 по г.д.№.3784/15, IV ГО, реш.№.369/18.06.24 по г.д. №.3821/23, IV ГО). Съзнателното изпълнение на нравствения дълг /чл.55 ал.2 ЗЗД/ представлява основание едно лице да получи нещо от друго, като при преценката съдът следва да има предвид, че обществото се развива стремително, включително и взаимните отношения между хората, като се утвърждават начала на хуманност и отзивчивост /ППВС №.1/28.05.79/. Същевременно отношенията на съпрузите изключват неоснователно обогатяване помежду тях /реш. по г.д.№.2533/73, І ГО/. В случая решението за сключване на договора за социална услуга е било взето съвместно от страните /предвид свидетелските показания/, след обсъждане-което е присъщо на семейството, ответницата не е могла да полага труд и реализира доходи, с които да покрива разходите по договора-тъй като е отглеждала малолетното им дете, а престирането на грижи по отглеждането му е също труд, който се влага в общото семейство и е насочен към неговото благополучие. От своя страна ищецът като баща на детето и фактически съжител на майката е следвало да осигурява нормални условия за живот на общото домакинство според възможностите си, именно с тази цел е и взетото общо решение за настаняване на бащата на ответницата в дом за възрастни хора, където за него да бъдат полагани грижи. Със заплащането на сумите за престоя му Х. Д. е подпомагал съжителката си, като по този начин е осигурявал спокойствие в дома както за нея, така и за себе си, с оглед полагането на по-добри грижи за малолетното дете; изпълнил е свое морално задължение да полага грижи за родителя на жената, с която е бил във фактическо съжителство, като предприетото от него е хуманно, естествено и обосновано; то е част от отношенията, характерни и за обвързаните в граждански брак съпрузи; задълженията за взаимна грижа, в това число и за родителя, възникнали по повод на фактическите съпружески отношения, имат нравствен характер; не е налице обедняване и претенцията е неоснователна. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, като сочи и практика /ППВС 1/28.05.79, опр.№.636/18.07.22 по г.д.№.4/22, реш.№.211/14.12.23 по г.д.№.937/23, ІV ГО, реш.№.332/10.11.08 по г.д.№.219/08, 5-членен състав, реш.№.643/14.03.73 по г.д.№.2533/72, І ГО/: 1.„Допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл.55 ал.2 от ЗЗД, когато искът е квалифициран като такъв по чл.59 ал.1 от ЗЗД, и изгубило ли е приложението си ППВС №.1 от 28.05.1979 в тази му част?“; 2.“Издръжката на членове на семейството, вкл. при фактическо съжителство, до какъв кръг лица се отнася? Заплащането от съпруг на издръжка, дължима на родител на другия съпруг, вкл. и при фактическо съжителство, подлежи ли на връщане, съгласно направеното тълкуване в ППВС 1/28.05.78, а именно: „Така, когато установеното със закон задължение за даване на издръжка бъде изпълнено от лице, което не е задължено да я дава напълно или частично, то има основание да иска от другите законно задължени лица заплащането на даденото“?“; 3. „Специфичната регламентация, дадена със СК на имуществените отношения между съпрузи, разпростира ли се върху фактическото съжителство? Във въззивното решение се цитира константна и непротиворечива практика на ВКС, която установява, че „Както всеки от съпрузите, така и всеки от съжителите, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си трябва да осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства“ и установеното в решение по г.д.№.2533/73 на І ГО на ВС, че отношенията между съпрузите изключват неоснователно обогатяване помежду тях, това отнася ли се и до грижите за възходящи на единия от съпрузите? Имат ли правен характер отношенията между лица във фактическо съжителство?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд. Това е така, тъй като претенцията е намерена за неоснователна както предвид обстоятелството, че в случая е налице изпълнение на нравствен дълг, така и доколкото, съобразно установената практика, няма основание по естеството си отношенията между фактическите съжители да се третират различно в сравнение с тези между сключилите брак, а отношенията на съпрузите изключват неоснователно обогатяване помежду им. Предвид изложеното решаващите изводи не са основани само на приложението на разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗЗД, а и с недопустимостта по принцип, предвид естеството на отношенията между съжителите, на неоснователно обогатяване помежду им. С оглед на изложеното така поставения въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че дадената от страните правна квалификация не обвързва съда, въззивната инстанция се е произнесла по фактите и обстоятелствата, заявени с исковата молба, изложените в нея твърдения - че въпреки, че в периода 2014-2021 страните са били във фактическо съжителство, още с плащането на сумите от ищеца ответницата се е обогатила неоснователно, сочат на претенция за заплащане на платено при начална липса на основание, по отношение на която хипотеза, освен всичко други, безспорно е приложима и разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗЗД. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 ГПК. Вторият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция, като съдът не е и приемал, че се касае до хипотеза на изплащане на издръжка-а за грижи за семейството, за осигуряване на неговото благополучие и с оглед полагане на по-добри и адекватни грижи както за общото малолетно дете на съжителите, така и за възрастния родител на майката. Предвид изложеното въпросът е неотносим, не съставлява годно общо основание по чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. По отношение на третия въпрос, доколкото въззивната инстанция е обсъждала естеството на отношенията между фактическите съжители и ги е съпоставила с тези между съпрузите-в контекста на спорните факти по делото, това е направено при позоваване на трайно установена практика на ВКС /в това число цитирана от касатора - опр.№.636/18.07.22 по г.д.№.4/22, ІІІ ГО, посочените в това определение съдебни актове и отразените от въззивния съд/, в която са разяснени особеностите при прилагането на института на неоснователното обогатяване за уреждане на имуществени отношения, възникнали от фактическо съжителство на страните. Съгласно същите фактическото съжителство по съдържание на отношенията не се различава от брака;. отношенията на живеещите във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, приема се, че отношенията между тях са като между съпрузи; в динамиката на съвременното общество все по-често се срещат хипотезите на фактически сложилите се съпружески отношения, с присъщите на семейството /в юридическия смисъл/ отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа; следователно всеки от тях, съобразно възможностите си, имуществото и доходите си осигурява нормални условия за живот на общото домакинство, като участието може да не е единствено и само чрез влагане на парични средства, а отношенията на съпрузите изключват неоснователно обогатяване помежду тях. Изводите на въззивния съд са съответни на така установената практиката на ВКС, която е съобразена със съдържанието и динамиката на обществените отношения. При тези обстоятелства не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалването. Предвид изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 500лв. платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,