Определение № 10671 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10905/2026 г.

Производството е по реда на чл.58 от Изборния кодекс (ИК) във връзка с чл.132, ал.2, т.8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. Г. С., срещу решение №380-ПВР/20.10.2026 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, свързано с въвеждане на изискване за поставяне на печат върху контролните разписки от машинно гласуване. Иска се отмяна на т. 2 на оспореното решение. Ответникът Централната избирателна комисия, не изразява становище по жалбата. Настоящият съдебен състав счита, че жалбата не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения за съдебна защита материално-правен спор. С обжалваното решение с № 380-ПВР/20.10.2026 г. на Централната избирателна комисия е за допълване на съдържанието и поправка на технически грешки в методическите указания по прилагане на Изборния кодекс за работата на секционните избирателни комисии в страната за изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври 2026 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване, приети с Решение № 343-ПВР от 13.10.2026 г. на ЦИК. Решението е издадено на основание чл. 57, ал.1, т.1 и т.3 от ИК. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.1 от ИК регламентира правомощията на ЦИК да осъществява дейностите и упражнява контрол по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове. Тази на чл. 57, ал.1, т.3 от ИК регламентира правомощията на ЦИК да издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса. С оглед съдържанието на обжалваното решение и разпоредените с него правни последици следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено в хипотезата на чл.57, ал.1, т. 3 от ИК, тъй като касае издаване на методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на кодекса и свързаните с него нормативни актове. Разпоредбата на чл.132 от АПК определя родовата подсъдност и посочва кои дела са подсъдни на административните съдилища и кои на Върховния административен съд. В ал. 2, т. 8 на същия текст е предвидено, че на Върховен административен съд са подсъдни оспорванията срещу други актове, посочени в закон. Разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ИК сочи, че решенията на ЦИК по чл. 57, ал.1, т.5, 6, 10, 11, 12, 12а, 14, 15, 17, 22, 23, 25, 26, 26а, 29, 30, 33 и 45 може да се обжалват пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването им. След като оспорваното решение е прието при упражняване на правомощия по чл. 57, ал.1, т.3 от ИК, то за него не е предвидено спорът да е родово подсъден пред Върховния административен съд. Следва да се посочи, че възможност за оспорване пред този съд не е предвидено и за другото, посочено в обжалваното решение основание - чл. 57, ал.1, т.1 от ИК. Няма и друга разпоредба, която по силата на препращащата норма на чл.132, ал.2, т.8 от АПК да регламентира родова подсъдност на спора пред Върховния административен съд. При така установеното следва да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал.4 от ИК, според която спорът следва да бъде разгледан от съответния административен съд. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на П. Г. С. не подлежи на разглеждане от Върховния административен съд. Съобразно правилата на местната подсъдност, регламентирани в разпоредбата на чл.133 от АПК, спорът е подсъден на Административния съд София – град. Съгласно чл.135, ал.2 от АПК, ако съдът намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд. Воден от горното и на основание чл.135, ал.1 и ал.2 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,