Определение № 81 от 04.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 337/2014 г.

ВКСI търговско отделение04.02.2015 г.докладчик Емил Марков

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1019 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в,от 27.V.2013 г., постановено по гр. дело № 982/2013 г. И ДОПЪЛНЕНО С РЕШЕНИЕ № 1762 от 29.VІІІ.2013 по същото дело. ОСЪЖДАМ. /ЕИК[ЕИК]/ с адрес в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация С. „Н. ”, БУЛСТАТ със седалище в [населено място], [улица], СУМАТА 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща разноски в размер на платеното възнаграждение за един негов адвокат от САК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1

2

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 337 по описа за 2014 г.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 8035/12.VІІ.2013 г. на М.З.Х., подадена чрез неговия старши юрисконсулт против онази част от решение № 668 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 4.ІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 947/08 г., с която – на основание чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - това държавно учреждение е било осъдено за неизпълнени задължения по сключен помежду им по реда на чл. 41 ЗОбП договор за услуга № РД51-54/10.ІV.2009 г. да заплати на С. „Н. ”-София следните суми: 1./ В размер на 56 855.40 лв., представляваща част от дължимото възнаграждение по договора за дейност „А”, съгласно техническото задание по приемо-предавателен протокол от 25.ХІ.2009 г.; 2./ В размер на 1 440 лв., представляваща дължимото възнаграждение за изпълнената част от дейности „Б”, „В” и „Г” съгласно техническото задание, посочено в проформа ф/ра № 4/25.ХІ.2009 г.; 3./ В размер на 6 833.13 лв., представляваща мораторна лихва върху първата за периода от 23.ІІ.2010 г. и до 28.ІV.2011 г.; 4./ В размер общо на 10 611.61 лв., представляваща равностойността на всички направени от ищцовото сдружение разноски за водене на делото в двете инстанции. С допълнително решение по същото дело от 29.VІІІ.2013 г. М. настоящ касатор е било осъдено да заплати на ищцовото сдружение и законната лихва върху присъдените с първоначалното главници от 56 855.40 лв. и от 1 440 лв., считано от датата завеждане на делото (28.ІV.2011 г.) и до окончателното погасяване на тези две парични задължения. Оплакванията на М. касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение /в атакуваната негова осъдителна част/ както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с обективно кумулативно съединените искове с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266,у ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, който да е идентичен по смисъл и съдържание с първоинстанционното решение № 1382/26.VІІ.2012 г. на СГС по гр.дело № 1512/2011 г.- за отхвърлянето на тези претенции, понеже в тази негова част последното било правилно /законосъобразно/. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК държавното учреждение касатор обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваната осъдителна част от решението си САС се произнесъл по следните два материално- и процесуалноправни въпроса, явяващи се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1./ „Допустимо ли е въззивният съд да се произнася без да разгледа в дълбочина спецификата, реда и условията, при които е сключен процесния договор, като излезе с едно решение напълно противоречиво на материалния закон и европейското право?”; 2./ „Допустимо ли е въззивният съд при произнасянето си да не се съобрази и игнорира преди всичко чл. 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, а именно, че регламентът е акт с общо приложение и е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки?” Отделно от това на плоскостта на релевираната предпоставка за допустимост на касационното обжалване М.З.Х. поддържа искане Върховният касационен съд да се произнесе по въпроса: „За спецификата на договор, сключен по реда на закона за обществените поръчки с оглед реда на сключването му, съдържанието му и уговаряне на конкретни условия по него, налице ли е неизпълнение на задължения по договор № РД51-54 от 10 април 2009 г. от страна на М., или е налице изключване на плащането от страна на Разплащателна агенция на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 13 от 3 април 2008 г. във връзка с разпоредбите на чл. 26, § 3, б.б. „б” и „в” и чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. И в случая не е ли било необходимо да се обжалва изключването на плащането, направено от Разплащателната агенция, а не неизпълнение на задължения по договор № РД51-54 от 10 април 2009 г. от страна на м-вото, както приема въззивният съд?” По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация С. „Н. ”-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС /вкл. това за допълването му/, претендирайки за потвърждаването им, както и за присъждане на направените в пр-вото пред ВКС съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 26.ІХ.2013 г. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на М. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи в предявените по делото техни размери обективно кумулативно съединените осъдителни искове на сдружението срещу м-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Софийският апелативен съд е приел, че поетите с процесния договор за обществена поръчка, сключен между страните по спора на 10.ІV.2009 г., права и задължения са напълно различни, „конкретни”, макар и да са свързани с програмата САПАРД, по която бенефициер е било въззиваемото М.З.Х. Поради това дължимото от последното плащане на възнаграждение за приетата работа, извършена от сдружението изпълнител, не се е нуждаело от последващо проверка одобрение по чл. 15 от Наредба № 13/3.ІV.2008 г. („За организацията по предоставяне на финансова помощ за изпълнение на дейностите по линия на техническа помощ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 -2013 г.”). Същевременно не се констатира в отговора по исковата молба министерството настоящ касатор да е основавало защитната си теза върху Регламент (ЕО) № 1975/2006 г. или действието на чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз по отношение твърдяното от сдружението ищец неизпълнение на задълженията му като възложител, поети с процесната обществена поръчка, означена като „Договор за услуга № РД 51-54/10.ІV.2009 г./, чиито предмет е било „организиране и провеждане на мероприятия за информираност и публичност”. При тези данни по делото се налага констатацията, че нито един от 3-те, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата правни въпроса не е такъв, който да е бил надлежно включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите изводи на Софийския апелативен съд в атакуваната осъдителна част на постановеното от него решение. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по същото дело. Докато погрешното отъждествяване на което и да е от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, по никакъв начин не обосновава приложно поле на последния. Според мотивите, изложени към т. 1 от посоченото тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В заключение, въпросът с пореден № 3 от изложението към жалбата има изцяло хипотетичен характер, доколкото съдържа искане по него да се произнесе ВКС, докато базисното изискване към всяка от хипотезите по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е „въззивният съд да се е произнесъл” по конкретен правен въпрос от предмета на спора по делото. При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация сдружение искане за това по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, министерството касатор ще следва да бъде осъдено да му заплати сума в размер на 1 800 лв., представляваща направени от сдружението разноски за изплатения хонорар на един негов адвокат от САК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

Цитирани разпоредби

20