Определение № 870 от 04.10.2010 г. на ВКС по д. № 1679/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. [фирма] е подала касационна жалба срещу решение № 188 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 128 от 2009 г. на Окръжен съд,[населено място], с което е отменено решение № 606 от 16.12.2008 г. по гр.д. № 831 от 2007 г. на Л. районен съд и са уважени предявените от В. “О.”-[населено място], община “Л.” срещу [фирма] положителен установителен иск за трафопост № 5 с идентификационен № 43829.243.231.22 по кадастралната карта на[населено място], одобрена със заповед № РД-18-42 от 18.03.2008 г. и ревандикационен иск за същия обект. В касационната жалба прави оплакване за неправилност на решението като намира същото за недопустимо, поради липса на материално правна легитимация на В. “О.”-[населено място], неправилно, постановено в противоречие с материалния закон – Закона за собствеността, Закона за електростопанството, Търговския закон, Закона и Правилника за държавна собственост и произнесено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необосновано. Заявява искане за неговата отмяна и произнасяне пред настоящата инстанция по съществото на спора като бъдат отхвърлени предявените искове. Към касационната жалба е представено изложение по чл.280, ал.1, т.2 ГПК посочващо, че изводите формирани при постановяването на решението са в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решения по аналогични случаи. В изложението са описани и конкретните съдебни актове, в които се приема, че съоръженията за разпределение на ел. енергията, като част от електрическите уредби и мрежи са държавна собственост и са предоставени на електроразпределителните дружества. Ответника В. “О.”-[населено място], община “Л.” е депозирал отговор на касационната жалба, в което излага подробни доводи както срещу искането за допускане на касационна проверка, така и срещу оплакванията за неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното: Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението, атакувано с касационната жалба на [фирма] следва да се допусне до касационно разглеждане, тъй като сочените основания навеждат на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, т.е. по спорните въпроси са постановени противоречиви решения касаещи аналогични казуси. Изискването се отнася до решения, които са постановени от гражданските съдилища и които се контролират по инстанционнен път от Върховния касационен съд. В изложението липсва поставяне на материално правен или процесуален въпрос по които касатора счита, че съдът се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС или съдилищата, но спорният проблем може да се извлече от изложените аргументи и той е възможността кооперация да бъде собственик на съоръжение от електроразпределителната мрежа когато то обслужва само инвеститора като потребител. Окръжен съд,[населено място] е отменил първостепенното решение и е уважил предявените от В. “О.”-[населено място], община “Л.” срещу [фирма] установителен и ревандикационен иск за трафопост № 5, находящ се в УПИ ІІ- 231 в кв.6 по плана на[населено място], община “Л.” защото е намерил, че трафопоста е изграден от ТКЗС и в последствие е предоставен в дял на кооперацията. Застроен е в терен отреден специално за нуждите на А.- странична дейност през 1967 г. и е нанесен в плана, утвърден със заповед № 898 от 30.08.1983 г. В разписния лист терена е записан на А. –странична дейност. С протокол № 1 от 8.09.1994 г. на Комисия по § 13, ал.5, т.3 ЗПСЗЗ е предоставен на ищеца. Извода на въззивният съд е че трафопоста е кооперативна собственост и принадлежи на ищеца, поради което е уважил предявените в обективно съединение два иска. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за електростопанството от 1948 г., енергийните източници и всички съоръжения за производство, пренос и разпределение на енергията, както и електропромишлеността са държавна общонародна собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон, държавата може да преотстъпва на местните органи на държавна власт, на държавните предприятия, или на обществени организации - водни синдикати, кооперации и др. - строежа и експлоатацията на енергийни обекти от местно значение, или за собствени нужди. По делото е установено, че изграждането на трафопоста е станало при действието на Закона за електростопанството, в сила от 27.03.1948 г., включващ посочената по- горе разпоредба със средства и труд на кооператорите. С § 67 от ПЗР на ЗЕЕ (отм.) е предвидено, че при приватизация на обекти, на чиято територия има изградени енергийни обекти, последните не се включват в предмета на сделката и собствеността им се урежда допълнително по договор. Следователно е възможно части от преносната система и отделни съоръжения да не бъдат собственост само на търговските дружества. Именно условията при които собствеността възниква в полза на други правни субекти извън посочените дружества и осъществени ли са те в конкретния случай обуславя и необходимостта от допускане на касационно обжалване на съдебният акт, тъй като са налице противоречиви съдебни решения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,