Определение № 10354 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5876/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176 и чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на „Д.Д.Д.-1" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Асен Разцветников” № 32, подадена чрез упълномощен адвокат Т. Минкова, за допълване и изменение на решение № 8111 от 16.07.2026 г., постановено по адм.дело № 5876/2026 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. В молбата е направено искане съдът да допълни решението си, като се произнесе по твърденията на дружеството в депозираното по делото писмено становище, в частта му по т. 1.4. Мотивира искането си с твърдението, че с предприемане на действията по изпълнение на съдебния акт ще се породи изменение на утвърдената с решение № F663056 от 17.03.2025 г. на кмета на Община Благоевград за откриване на процедурата документация и по - конкретно на посоченото в нея указание при прилагане на чл. 72, ал.1 ЗОП. По съображения, изведени от нормите на чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, моли постановеното решение да бъде изменено и в частта за разноските, като единствено Община Благоевград бъде осъдена да заплати на касационния жалбоподател сумата в размер на 3 269,20 евро. По делото е постъпил отговор от кмета на Община Благоевград, депозиран чрез процесуалния представител И. Цветанова – началник на отдел „Обществени поръчки“, в който взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите в депозираната молба, мотивите на съдебното решение и данните по делото, намира исканията за допълване и за изменение в частта за разноските за допустими, но неоснователни. С решение № 8111 от 16.07.2026 г. по адм.дело № 5876/2026 г., Върховният административен съд, четвърто отделение, е отменил решение № 422 от 14.05.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-299/2026 г. и вместо него е постановил отмяна на решение № D53387603/09.03.2026 г. на кмета на Община Благоевград за определяне на изпълнител в процедура „публично състезание“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършването на дейности по дезинфекция, дезинсекция, дезакаризация и дератизация на обекти на територията на община Благоевград“, открита с решение № F663056/17.03.2025 г. на възложителя; върнал е преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап извършване на проверка на ценовата оферта на участника "Д. Д. Д. -1" ООД и изискване на писмена обосновка по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗОП, при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания; осъдил е Община Благоевград и „Д. Д. Д. -1“ ООД да заплатят на „Гарант Медикал“ ООД сумата от 3 269, 20 /три хиляди двеста шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/ евро, представляваща направени по делото разноски, при равностойност от 6394 /шест хиляди триста деветдесет и четири/ лева, в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1 АПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и намира приложение само, когато този акт е действително непълен, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Според правната теория непълен е съдебният акт, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Непълен е актът, който не изчерпва предмета на делото и след постановяването му част от спора е останал висящ. В случая посочените предпоставки не са осъществени. Не е налице непълно решение, тъй като съдът е отразил в него напълно формираната своя воля. Предмет на съдебен контрол по образуваното пред Върховния административен съд съдебно производство е била правилността на постановеното от КЗК решение, а със съдебния акт, чието допълване се иска, касационният съдебен състав се е произнесъл ясно и недвусмислено относно базата за сравнение на цените. В решение № 8111 от 16.07.2026 г. ВАС е приел, че липсата на предварително определена от възложителя подходяща и обективна база за сравнение, посочена в обявените условия на поръчката, извън обявената прогнозна стойност, не освобождава възложителя от задължението да идентифицира офертите, които изглеждат подозрителни, с оглед съвкупността от характеристиките на предмета на поръчката, както и да предприеме съответни действия по отношение събиране на допълнителни доказателства и/или информация, с цел обезпечаване законосъобразното провеждане на процедурата. С постановения окончателен съдебен акт спорният предмет е изчерпан, а по съществото си искането за допълване представлява несъгласие с мотивите на касационната инстанция, по които е постановила посочения правен резултат. Това несъгласие обаче не е основание за постановяване на допълнително решение. С искането за допълване ответникът в касационното производство и настоящ молител прави опит да подмени волята на касационната инстанция, като направи ново тълкуване чл. 72, ал. 1 ЗОП. По тези съображения и като приема, че не е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, тъй като съдът се е произнесъл по целия предмет на жалбата и мотивите съответстват на постановения диспозитив, искането подлежи на отхвърляне като неоснователно. По искането за изменение с правно основание чл. 176а АПК, настоящият съдебен състав намира следното: Молбата на „Д.Д.Д.-1“ ООД, касателно изменение на постановеното решение в частта за разноските, по съществото си представлява искане дружеството да бъде изцяло освободено от възложената му отговорност за разноски, единствено по съображение, че не е издател на отменения административен акт. В тази връзка се позовава на чл. 143, ал. 1 АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В хода на възлагателната процедура „Д.Д.Д.-1“ ООД е участникът, определен за изпълнител с оспорения акт на възложителя и е носител на непосредствения благоприятен резултат от него. Предмет на правния спор е била именно законосъобразността на определянето му за изпълнител, при която е констатирано, че не е била извършена необходимата проверка на ценовото му предложение. В производството по преразглеждането и пред касационната инстанция „Д.Д.Д.-1“ ООД е конституирано като ответник и е поддържало становище за законосъобразност на акта на възложителя, за неоснователност на подадените от „Гарант Медикал“ ООД жалби и е претендирало присъждане на собствени разноски. При преценката на отговорността за разноски следва да бъдат отчетени издателят на отменения акт, противопоставените интереси, изходът от спора и причинната връзка между класирането и развилото се касационно производство. Съдът изрично е възложил разноските и на двамата ответници, с оглед резултата от обжалването, при съобразяване на процесуалната им роля и тяхното становище по същество. Искането на „Д.Д.Д.-1“ ООД не може да бъде уважено само въз основа на обстоятелството, че отмененият акт е издаден от възложителя. В този смисъл при произнасянето си тричленният състав на ВАС е съобразил и процесуалното поведение на този участник. По изложените съображения и на основание чл. 176, ал. 2 и чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение