Определение № 60706 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 115/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Ш. А. М. и Л. Ш. П., в качеството им на наследници на своя дядо и баща Ш. М. Х. /ищец по делото/, срещу решение № 260 031/13.10.2020 г. по в. т. д. № 315/2020 г. на Апелативен съд П. в отменителната му част, с която е отхвърлен предявеният от Ш. М. Х. срещу Гаранционен фонд иск по чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане /КЗ/, вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за сума в размер над 25 000 лв. до 78 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от загубата на неговия син М. Ш. Х. в резултат на ПТП, реализирано на 12.05.2018 г.

В подадената жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД. В изложението на основания за касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради отклонение от задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и казуална практика, намерила израз в решение № 310/2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. на II ТО, решение № 179/2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на I ТО, решение № 422/22.12.2015 г. по т. д. № 2407/2015 г. на IV ГО, решение № 95/2015 г. по гр. д. № 5462/2014 г. на III ГО, решение № 20/2019 г. по т. д. № 871/2018 г. на II ТО, решение № 215/2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО, решение № 151/2019 г. по гр. д. № 3044/2018 г. на III ГО, решение № 63/2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. на II ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО.

Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Относно наличие на принос и какъв е неговият обем на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД“

2. „Относно размера на присъденото обезщетение с оглед приложение на чл. 52 ЗЗД.“

3. „Относно задължението на въззивната инстанция да изложи мотиви относно несъстоятелността на възприетите от първоинстанционния съд изводи, за да измени решението на първоинстанционния съд и да обсъди всички оплаквания и доводи по същество на спора.“

При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен в размер на 78 000 лв. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация Гаранционен фонд е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище за липса на основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси касаят изцяло правилността му. Претендира се недопускане на касационен контрол, евентуално оставяне на жалбата без уважение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Съвместната касационна жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Исковото производство е било образувано по предявени от Ш. М. Х. и Л. Ш. П. срещу Гаранционен фонд претенции за заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния син и брат М. Ш. Х. - последната, настъпила при реализирано на 12.05.2018 г. ПТП по вина на неизвестен водач на лек автомобил. Претърпените вреди ищците са оценили на 200 000 лв. за Ш. М. Х. и 80 000 лв. за Л. Ш. П.. Ответникът е релевирал възражение за съпричиняване. Първостепенният съд е присъдил в полза на наследниците на Ш. М. Х. /конституирани в хода на процеса/ обезщетение в размер на 120 000 лв. при признато съпричиняване в обем 35%, или обезщетение в размер на 78 000 лв. Отхвърлил е предявения от Л. Ш. П. иск и в тази част производството по делото е приключило.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд по жалба на Гаранционен фонд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен до размер от 50 000 лв. при наличие на съпричиняване в обем 50%. В мотивите на въззивното решение съдът е възприел за установено, че на 12.05.2018 г. в тъмната част на денонощието неизвестен водач на неидентифицирано МПС е навлязъл в насрещното платно за движение по пътя П. – Пещера и е блъснал в гръб намиращият се в средата на платното М. Х.. Към момента на произшествието починалият е бил на 51 години и е страдал от афективно халюцинаторно параноиден синдром в рамките на Параноидна шизофрения - състояние, налагащо множество хоспитализации, особено зачестили през 2011 г. Наред с това, при него са били обективирани инсулиново зависим диабет и туберкулоза. Заболяванията са изисквали прием на невропаралетици и други медикаменти, но по делото въззивният съд е приел, че са установени данни за неглижиране на системния им прием.

След анализ на приетите експертни заключения съдът е извел заключение, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на неизвестното МПС, който е нарушил задълженията си, регламентирани в чл. 4, чл. 8 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, тъй като е карал с технически несъобразена скорост при движение на къси светлини и в насрещното платно за движение. Това е попречило на водача да спре преди мястото на удара. Съдът е възприел експертното становище, че в резултат на причинения удар пострадалият е получил множество увреждания, несъвместими с живота, и е направил извод за наличие на причинна връзка между противоправното поведение на водача и настъпилата смърт. Увреждащото деяние според съда не е било случайно по смисъла на чл. 15 НК. Тъй като починалият се е движел в средата на платното и е демонстрирал неадекватно поведение – последното, счетено за установено от събраните чрез разпита на свидетелите С. и И. гласни доказателства /те минали покрай мястото на инцидента в предходен момент и подали сигнал на телефон 112, за да бъдат предприети мерки по отстраняване на дезориентирания М. Ш. Х. от пътното платно/ - възражението за съпричиняване е било уважено в обем 50%. Съставът на Апелативен съд П. е преценил, че починалият е допринесъл за настъпване на ПТП и собствената си смърт в равна на водача степен.

При преценка размера на дължимото обезщетение въззивният съд е отчел близката родствена връзка баща – син и силната негативна емоционална реакция от загубата, но в същото време е взел предвид липсата на провеждана приживе системна грижа за починалия, тъй като предписваното му лечение не е било спазвано и не е бил придружаван от близките си при хоспитализациите. Съдът е отчел и определените лимити на застрахователни обезщетения, социално-икономическите и обществени условия в страната към датата на ПТП. При съобразяване на всички тези обстоятелства въззивният съд е преценил, че обезщетението за причинени неимуществени вреди от смъртта на Х., претърпени от неговия баща Ш. М. Х., следва да бъде определено в размер на 50 000 лв. При отчетено съпричиняване от 50% съдът е присъдил на неговите наследници по закон Л. Ш. П. и Ш. А. М. обезщетение в размер на 25 000 лв.

Не са налице твърдените от касаторите основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Първият въпрос е некоректно зададен, с оглед задължителните разяснения на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът не изисква отговор на материалноправен проблем извън конкретиката на развилия се в предходните инстанции граждански спор, ето защо не удовлетворява общия селективен критерий, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори да се приеме, че той изисква разясняване критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне обема на съпричиняване, то същият не покрива допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – да е разрешен в отклонение от практика на касационната инстанция, обективирана в решение № 301/2018 г. по т. д. № 2503/2017 г. на II ТО. В сочения съдебен акт съставът на II ТО, позовавайки се на дадените в т. 7 ППВС № 17/18.11.1963 г. разяснения, е дала отговор, че за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и на вина. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. С решението по същество е прието, че пострадалият е допринесъл 75% за реализиране на вредите поради наличие на алкохолно опиянение. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от ВКС са постановени и множество други решения по реда на чл. 290 ГПК - решение № 117/08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на І ТО, решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на II ТО, решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на II ТО, решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на I ТО, решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на II ТО, решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на II ТО, решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ІІ ТО. Въззивното решение на Апелативен съд П. е постановено изцяло в съгласие с цитираната практика, както и с разрешението, дадено от касационната инстанция при идентични факти в решение № 4/06.03.2019 г. по т. д. № 1168/2018 г. на II ТО – пострадалият, който не е бил в състояние да разбира и ръководи действията и постъпките си, е намерил смъртта си в резултат на ПТП в тъмната част на денонощието при ограничена видимост, тъй като се е намирал по средата на пътното платно, изложен на изключителен за живота и здравето си риск. Съставът е определил равен принос за реализиране на вредоносния резултат на водача и пострадалия.

Вторият въпрос касае определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се удовлетвори изискването, въведено в чл. 52 ЗЗД – то да бъде справедливо. Формулираният от касаторите въпрос удовлетворява общия селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да е от значение за изхода на делото. В същото време и по отношение на него не е изпълнено изискването да е удовлетворен допълнителният селективен критерий, закрепен в чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. I ГПК – въззивният съд да се е отклонил от задължителната практика на касационната инстанция, обективирана в ППВС № 4/1968 г., както и доразвиващата я казуална практика. В цитираното постановление е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Основните разрешения, дадени в постановлението, са съобразени от Апелативен съд П.. Решаващият състав е взел в предвид интензитета на причиненото страдание, силната връзка между първоначалния ищец и починалия, отчел е и разбирането за справедливост на обществото към релевантната дата, определено от икономическите условия в страната, както и полаганите приживе грижи за пострадалия. Следва да бъде посочено, че приложението на чл. 52 ЗЗД във всеки конкретен казус зависи от конкретно установените релевантни факти, различни по всяко дело, както и от самостоятелната им преценка от страна на съдебния състав, който я извършва по свое вътрешно убеждение в изпълнение на регламентираното от чл. 12 ГПК правило. В този смисъл недостатъчно основание за позитивна селекция на касационната жалба се явява обстоятелството, че исковите претенции на ищеца са останали частично неудовлетворени.

Отговорът на третия въпрос се съдържа в разпоредбите на чл. 12 ГПК, чл. 235 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, както и в сочената от касаторите практика на ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил, тъй като е разгледал всички, събрани по делото доказателства, както и е анализирал всички възражения. Необходимо е да се отбележи и, че формулираният въпрос не кореспондира с оплакване в касационната жалба кое точно доказателство или наведен довод въззивният съд не е обсъдил и, ако беше го обсъдил, би достигнал до друг извод.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС