Определение № 372 от 27.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3737/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Г., чрез адвокат Е. П. против определение № 12130 от 25.05.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5920/2016 г. на Софийски градски съд, ГО, III „Б“ състав, с което е потвърдено определение от 17.12.2015 г. по гр. д. № 47264/2014 г. на Софийски районен съд, 59 състав. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответницата по частната касационна жалба П. П. В. е подала писмен отговор, с който смята същата за неоснователна по същество. Наред с това подържа, че не са налице предпоставките за допускане до касация. ВКС допуска касационното обжалване на тези определения когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното: С обжалваното определение Софийски градски съд е потвърдил определение от 17.12.2015 г. по гр. д. № 47264/2014 г. на Софийски районен съд, 59 състав, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 58835/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав. За да постанови този резулат, въззивният съд е приел, че по делото за делба и по гр. д. № 58835/2014 г. по описа на СРС /и двете на една фаза, висящи пред СРС/ е повдигнат идентичен спор – дали основният предмет на делбата офис № 5 в [населено място], [улица] – 41 ет. 1 е съсобствен между страните /като бивша СИО/ или е собственост само на ответницата по настоящата жалбата – П. В.. Така съдът е приел, че предметът на установителния иск за собственост се явява обхванат от същността на спора по конститутивния иск за делба, а именно между кои лица и за кои имоти следва да се извърши тя. Изложил е съображения, че при наличие на висящо делбено производство е допустимо спора дали имота е собственост само на един от двамата съделители да се решава в самостоятелно производство. Поради това въззивният съд е приел, че процесното дело за делба, което има по – широк предмет, правилно е спряно до приключване на преюдициалното дело – установителен иск за собственост. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, с оглед на което спряното производство по делба да бъде продължено. Навежда твърдения, че между производството по делба и производството по установителния иск за собственост не е налице връзка на преюдициалност, а двете дела имат идентичен предмет, поради което по – късно започнатото производство по установителния иск за собственост следва да бъде прекратено. Евентуално подържа, че са налице предпоставките на чл. 213 ГПК и двете производства следва да бъдат обединени. В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният правен въпрос, с който се обосновава допускането до касация, а именно: „ При наличие на дело за делба на съсобствен имот и образувано между същите страни за същия имот друго дело, с което едната от страните претендира, че е едноличен собственик на този имот, тези две дела следва ли да се обединят и в едно общо дело да се реши въпроса за дяловете, или следва искът за еднолична собственост да се разгледа пръв, а след решението по него, да се продължи делото за делба? “ Настоящият съдебен състав намира, че по първата част на формулирания от жалбоподателя въпрос не са налице предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Основание за селектиране на касационните жалби е произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните изводи на съда. В случая въпросът за наличието на предпоставките по чл. 213 ГПК за обединяване на делбеното производство с това по установителния иск за собственост не е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение. Решаващите мотиви на въззивния съд са относими към въпроса дали е допустимо паралелното разглеждане в отделни производства на искове и претенции, които би могло да се разгледат и в делбеното производство. На този въпрос въззивният съд правилно е дал утвърдителен отговор, вземайки предвид задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 71 от 10.03.2014 г. по ч. гр. д. № 7287/2013 г. Второ гражданско отделение, постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да бъде отчетено обстоятелството, че най – новата практиката на ВКС приема, че е допустимо предявяването на самостоятелен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен след започване на делбеното производство /в този смисъл определение № 142 от 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 1707/2016 г. ВКС, II ГО/. В посоченото определение е прието, че в делбата съдът действително дължи произнасяне по преюдициалния спор, който е от значение за изводите налице ли е съсобственост, но по преюдициалните спорове не се формира сила на присъдено нещо, с оглед на което за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на присъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост. След като практиката приема, че установителният иск за собственост при висящо дело за делба за същия имот е допустим, то делбеният съд правилно в правомощията си по чл. 235, ал. 3 ГПК е взел предвид фактите, настъпили след предявяване на иска и е спрял делбеното проиводство до приключване на преюдициалното дело. В. съд е потвърдил първоинстанционното преграждащо определение, като се е съобразил със задължителната практика на ВКС, предвид което настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за допускане до касация и по втората част на изведения от жалоподателя правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение