Решение № 160 от 09.04.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Я. Р. срещу определение № 119 от 15.02.2010 г. на П. окръжен съд по в.гр.д. № 606 от 2009 г., с което е изменено постановеното по това дело решение от 06.01.2010 г. в частта за разноските, като жалбоподателката Ф. Я. Р., С. Р. Р., С. Р. Р. и С. Р. Р. са осъдени да заплатят на М. К. Р. и Ф. К. Р. разноски за адвокат в размер на 200 лв. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба М. К. Р. и Ф. К. Р. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.2 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.248, ал.3 от ГПК /тъй като е за изменение в частта за разноските на въззивно решение за обезсилване на първоинстанционно решение по иск с правно основание чл.108 от ЗС с цена на иска, респ.обжалваем интерес над 1000 лв., което съгласно чл.280 от ГПК подлежи на касационно обжалване/. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното определение въззивният съд е приел, че поради обезсилването на решението на първоинстанционния съд и прекратяване на делото жалбоподателката Ф. Я. Р. дължи на ответниците по делото разноски за адвокат в размер на 200 лв. Видно от представения по делото договор за правна помощ и съдействие от 10.12.2009 г. обаче уговореното в този договор адвокатско възнаграждение на адв. И не е заплатено. Няма и никакви други доказателства за плащане на тази сума на адв. И. П. това и тъй като съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да търси само онези разноски, които действително е направил по делото, неправилно въззивният съд е осъдил жалбоподателката да заплати горепосочената сума. Поради това обжалваното определение в частта, с която Ф. Я. Р. е осъдена да заплати на М. К. Р. и Ф. К. Р. сумата 200 лв. разноски по делото, следва да бъде отменено. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение