Определение № 760 от 14.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4122/2013 г.
ВКСII търговско отделение14.11.2013 г.докладчик Камелия Ефремова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против определение № 2365 от 01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2006/2013 г. на Пловдивски окръжен съд. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението до частн ия жалбоподател за постановяването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение [фирма], [населено място] против определение № 2365 от 01.08.2013 г. по ч. гр. д. № 2006/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.02.2013 г. по гр. д. № 22979/2011 г. на Пловдивски районен съд. С първоинстанционния акт е върната подадената от дружеството-частен касатор частна жалба вх. № 6901 от 13.02.2013 г. срещу определение № 11655 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 22979/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на същия за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по това дело заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 15982 от 12.12.2011 г. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай, тъй като процесното заявление по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 6 190.83 лв., представляваща задължение по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, а именно договор за наем от 14.10.1993 г., сключен между търговски дружества във връзка с упражняваното от тях занятие. Оттук и изводът за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение