Определение № 3764 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 541/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И.,чрез адв.Зв.С. от АК Варна срещу решение №.1098 от 09.10.2023г по в.гр.дело № 1830 за 2023г. на Окръжен съд-Варна,с което е потвърдено постановено по трудов спор решение №114 от 21.06.2023 г. по гр.д. № 245/2023г.на Добрички районен съд, по отхвърлени искове на касатора на основание чл.344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ срещу Община Суворово. Ищецът е уволнен като кметски наместник в [населено място] със заповед на кмета на Община Суворово на основание чл.44, ал.1 т.3 вр. чл.46а ал.3 ЗМСМА, което уредено в специален закон основание за прекратяване на трудово правоотношение въззивният съд на свой ред е приел за законно приложено по отношение на ищеца. Въззивният съд е съобразил специалния характер на основанието,уредено в специален закон и подчинено на неговите цели,същото не се съвместява с никое друго по КТ и прекратяването не се нуждае от мотивиране, то е по целесъобразност.Закрилата по чл.333 КТ също няма отношение към трудовоправното положение на кметските наместници ,основанието не попада в списъка на случаите по ал.1 от текста.Затова въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията за незаконност на уволнението поради изтъкнатия от ищеца факт ,че като е бил в болнични до 09.01.2023г и на следващия ден 10.01.2023г като се явил в местоработата си, в 8.38часа на работното му място заповедта за уволнение е връчена незаконно, защото последващо издаден му болничен лист включва и деня 10.01.2023г.Отхвърлени са възраженията за нарушена закрила по чл.333, ал.1 т.4 КТ като въззивният съд е добавил,че правата на ищеца не са нарушени доколкото същия ден,но след връчването, ищецът е потърсил нова медицинска помощ.В деня следващ връчването на уволнителната заповед са настъпили оспорваните с иска последици.Въззивният съд е упражнил контрол за законосъобразност в насоките, указани в практиката на ВКС с решение №293/2020г по гр.д №272/2009г на Трето г.о По същество е приел,че недобросъвестност на работодателя по чл. 8 КТ не се установява, от компетентен орган са упражнени делегираните от закона права които са потестативни,нито е извършена дискриминация по някой от признаците в чл.4 ЗЗДискр. Касационната жалба съдържа оплаквания за незаконосъобразност ,което в изложението се сочи като материалноправен въпрос,конкретизиран в насока допустимо и законосъобразно ли е заповедта за уволнение да се връчва по време на ползване на отпуск по болест за временна неработоспособност,не нарушава ли това трудовите права и защитата им. Изтъква се касационно основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК,тъй като в реш №9/2011г по гр.д №1105/2009г на 4-то г.о на ВКС по сходен казус съдът отбелязва ,че заповедта за уволнение не е била връчена по време на законоустановен отпуск,с което защитата обяснява и резултата от изхода на делото – потвърдена законосъобразност на уволнение на същото основание. В настоящия случай се поддържа ,че заповедта е връчена по време на законоустановен отпуск. Сочи се и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като се поддържа да е налице противоречива практика по въпроса. Ответникът по жалбата Община Суворово, представлявана от кмета Д. С., чрез адв Р. А. я оспорва Въззивното решение е съобразено с установената практика на ВКС по процесното уволнително основание,което е специално Не е вярно, че заповедта е връчена в извънработно време. Освен това предварителната закрила по чл.333 КТ е неприложима .Не са налице сочените основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,няма изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото.Претендират се разноски в размер на 1200 лева, приложен е списък и банков документ за плащане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото - така е според т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. №1/2009г ,ОСГТК. Необходимо е да се отговори и на специалните критерии при обосновка на изтъквани основания по чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посоченият общ селективен критерии не е удовлетворен при поставите в изложението въпроси, не се обосновават и специалните. В практиката на Върховен касационен съд основанието по чл.44, ал.1 т.3 вр. чл.46а ал.3 ЗМСМА безпротиворечиво е разяснено като уредено в специален закон основание за прекратяване на трудово правоотношение,към което закрилата в чл.333 КТ не намира приложение /решение №293/2020г по гр.д №272/2009г на Трето г.о на ВКС /. Противоречие с решение 9/2011г по гр.д №1105/2009г на 4-то г.о на ВКС по относим към закрилата правен въпрос не е налице. В практиката на Върховен касационен съд също така безпротиворечиво се приема,че произвежда правни последици връчване на уволнителна заповед,осъществено в момента на явяване на работника или служителя на работа, на работното му място, преди последният да го напусне и да се яви на медицинския преглед,въз основа на който е издаден болничния лист, включващ същия ден. В случая не е изпълнено общото изискване формулираните правни въпроси да имат обуславящо за изводите на съда значение,което е достатъчно за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Застъпваното от защитата на касатора тълкуване,че връчване на заповедта за уволнение в ден, за който ищецът е доказал отпуск по болест води до незаконосъобразност на уволнението,няма да промени изводите, че при процесното уволнение работодателят няма как да е нарушил закрилата по чл.333 ал.1 КТ с прилагане на специално уволнително основание, за което същата е неприложима. Касаторът следва да понесе разноски и за настоящата инстанция. След депозирането на отговора с постъпило становище от адв Зв.С. в което на основание чл. 78, ал.5 ГПК се прави възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за адвоката, представлявал Община Суворово в настоящето производство. Възражението е основателно. Спорът е трудов, делото не представлява фактическа и правна сложност. Защита от адвокат е осъществена с депозиране на отговор на касационна жалба,която не се допуска до разглеждане. Възнаграждение над размер от 600лева, платено на адвокат при конкретните обстоятелства, съдът намира за прекомерно. Воден от горното ВКС, състав на ІІІ г.о.