Определение № 705 от 19.06.2015 г. на ВКС по д. № 2036/2015 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд София по гр.д. №640/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от К. М. срещу касатора иск по чл.79 от ЗЗД, за реално изпълнение на сключения между страните договор за доставка на природен газ, като ответникът по иска е осъден да възстанови подаването на газ към имота на ищеца, след заплащане от последния на направените от ответника разходи за възстановяване на доставката. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК. Намира, че въпросът: при предявен иск за реално изпълнение на договор по чл.79, ал.1 ЗЗД и при направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си, защото ищецът е неизправна страна по договора и има / неизпълнено/ насрещно задължение, допустимо ли е / може ли да се постанови/ осъдително решение с диспозитив, с който страните са осъдени да изпълнят едновременно насрещните си задължения, без да е посочен размерът на насрещното задължение на ищеца, като този размер не е определен и в мотивите на решението ? - се решава противоречиво от съдилищата. Представя р. по гр.д. №1680/07 г. на СГС, с което - при осъждане на страните да изпълнят едновременно на осн. чл.90 ЗЗД, въпросът е разрешен по различен начин, като насрещните задължения са определени по вид и размер. Намира, че въпросът: При направено от ответника – длъжник възражение, че не изпълнява задължението си / да достави газ/ по сключен между страните договор, защото ищецът е неизправна страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение / за разходите по доставката/, следва ли въззивната инстанция за разпредели доказателствената тежест по отношение доказване размера на насрещното задължение на ищеца, при условия, че това не е извършено от първоинстанционния съд в доклада по чл.146, ал.1 и 2 ГПК, а въззивният съд променя резултата от спора и уважава иска, като осъжда страните да изпълнят едновременно насрещните си задължения ? - е от значение за спора и точното прилагане на закона, защото не е разработен в съдебната практика. ВКС намира, че касационно обжалване следва да се допусне по първия от въпросите, поради противоречие на въззивното решение с посоченото от касатора р. по гр.д. №1680/07 г. на СГС – осн. по чл.280, ал.1,т.2 ГПК и във връзка с приетото за възражението по чл.90 ЗЗД в ТР №1/13 г., т.4. Затова ВКС на РБ, трето г.о.