Определение № 514 от 13.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1664/17.03.2015 год./ пощенско клеймо 16.03.2015 г./ на Х. А. Х. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. И. И. - САК срещу въззивно Решение No 39 от 18.02.2015 година постановено по В.гр.д Nо 49/2015 година на ОС-Сливен, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция по уважения срещу него иск по чл. 109 ЗС и е осъден да премахне постройка-незаконно изградена лятна кухня, заснета в КК като самостоятелен обект с идентификатор No 67338.555. 21.5, както в частта, с която е осъден за вреди на основание чл. 45 ЗЗД. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса за възможността съдът да се разпореди премахване на постройки в собствен/ съседен на ищеца/ имот, ако само някои от тях който „пречат“ на ищеца свободно да упражнява правото си на собственост, при възприето от задължителната съдебна практика виждане, че целта на закона е бъде преустановено неправомерното поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца, обективирана в Решение No 122/ 06.06.2012 година по гр.д.No 6600/2013 год. I г.о., Решение No 33 / 06. 04. 2010 година по гр.д.No 27/2009 год. 2 г.о. Решение No 23/ 09. 04. 2014 година по гр.д.No 5465/2013 год. 2 г.о. и в тази връзка допустимо ли е съдът да не анализира и да не изложи мотиви дали има причинна връзка между действията на ответника и причинените в имота вреди и допустимо ли е да се постанови премахване на постройка/ сграда/ само на основание, че е изградена без строителни книжа при услови, че само част от нея реално пречи на ищеца и то по отношение на сграда изградена също без строителни книжа? С довод, че по последните въпроси няма съдебна практика- основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпросите: трябва ли винаги, при иск по чл. 109 ЗС, да се доказва при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на имота и придобивното основанието от което черпи правото, налице ли е идентичност на имота по актуалния регулационен статут и документите, легитимиращи го за собственик ? Допустимо ли е съдът при постановяване на съдебния акт да се позовава на представени писмени доказателства от едната страна и ги приема за безспорни, без да ги анализира, доколкото не е открито производство по оспорването им ? Задължен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да анализира всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а при констатирани несъответствия да изложи мотиви както приема за установено. С писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК С. С. Ш. ответник по касация по касационната жалба на Х. Х. оспорва основателността на релевираните основания за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно.Няма оспорвания на основанията за допускане на касационно обжалване. Със самостоятелна касационна жалба вх. No 2151/02.04.2015 год. на С. С. Ш. от [населено място] ,подадена чрез адв.К. К.-АК С. се обжалва въззивно Решение No 39 от 18.02.2015 година по гр.В.д.No 49/2015 год. на ОС-Сливен, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления му иск по чл. 109 ЗС касаещ претенцията за премахване на незаконно изградена постройка на имотната граница с ответника Х. Х. „стая – хоби“ и по отхвърлената облигационна претенция по чл. 45 ЗЗД до пълния и размер от 1250 лв. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от него част е в противоречие с възприетата теза с ТР 31/84 год. на ОСГК на ВКС, „ че искът по чл. 109 ЗС представлява правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи на допустимо пълноценно ползване на недвижимия имот“, след като съдът не е осъдил ответника да южен зид на пристройката, да заусти в съществуващата канализационна мрежа водосточните тръби на трите сгради, съгласно Заповедта на кмета. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Х. А. Х.. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм.ДВ, бр. 86/2017 год./ намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещно право, намира същитите за процесуално допустими. След преценка на изведените въпроси по чл. 280 ал.1 ГПК по двете касационни жалби в контекста на приетите разяснения по приложение на чл. 109 ЗС по ТР 4/2015 год. на ОСГК на ВКС, прието на 6.1.2017 година,настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Негаторният иск също е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на делото не е нито правото на собственост върху (засегнатия) имот на ищеца, нито правото на собственост върху (пречещия) имот на ответника. Правото на собственост върху тези два имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на делото (по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения) и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. С цитираното тълкувателно решение се очерта ясно предмета на спора по иска по чл. 109 ЗС- а имено „Предмет на делото по негаторния иск може да е не само несъществуването на сервитут, но и не съществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Решението по негаторния иск не съдържа диспозитиви за правото на собственост върху засегнатия и пречещия имоти, а само за съществуването или несъществуването на сервитут, на някакво ограничено вещно право или на друго бреме, което собственикът е длъжен да търпи. Негаторният иск, като иск за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение,без да отнема владението на собственика.С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. С тези разяснения, поставените правни на касаторите по двете касационни жалби въпроси намират отговор и доколкото постановения от окръжния съд въззивен съдебен акт недава разрешения, които да не са в унисон с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, то и няма основание да бъде допуснато касационно обжалване по нито една от двете касационни жалби. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия