Определение № 1103 от 06.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 270/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по допустима касационна жалба от Б. С. Б., М. Найденова И., Д. Г. Г., К. А. А., С. Ц. Ц., В. А. А., Д. А. Г. и Е. Г. Т., подадена чрез общия им пълномощник адв. М. А. – САК, срещу въззивното решение № 893 от 29.07.2024 г. по в. гр. д. № 2192/2023 г. на АС – София, постановено по предявените субективно съединени искове по чл. 108 ЗС и по искане по чл. 537, ал.2 ГПК. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано, нарушени са процесуални правила и неправилно е приложен материалния закон. Ответникът в производството „Съюз на слепите в България“ чрез процесуален представител адв. В. К. - САК, оспорва жалбата с писмен отговор. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 260797/31.05.2023 г. по гр.д. № 3097/2018 г. на СГС, 23 гражд. състав, е отхвърлен предявеният от ищците (сега касатори) срещу Сдружение „Съюз на слепите в България“, иск за собственост с основание чл.108 ЗС, за установяване правото на собственост на ищците и за предаването владението на следния имот: реална част с площ от 3 930 кв.м. от имоти, находяща се в [населено място] - „М. п. - кв. О.- ІІ-ра част", посочена на комбинираната скица, изготвена от инж. В. К. Б., на лист № 393 от делото, по точки с номера от 1 до 5 и очертана със зелен цвят, която реална част по действащата КККР на [населено място], район "Л.", в сила от 2010 г., одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, попада в конкретно посочени в решението поземлени имоти и сгради с идентификатори ***, ***; ***; ***; ***; ***; ***; ***, и с посочени съседи на спорната реална част, съответно и обозначаване с текст каква площ от тази реална част в кой от горепосочените имоти и сгради попада и с какъв цвят е защрихована в комбинирана скица на вещото лице лист № 393 от делото, и която реална част е на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел”, бул. „Сливница” № 138, съгласно същата комбинирана скица, съставляваща неразделна част от съдебното решение, като е оставено без уважение искането от ответника с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК, по отношение на констативен нотариален акт № 6/1995 г. и нотариален акт № 38/1995 г. на нотариуси при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд. Съответно на този резултат, ищците са осъдени да платят на ответника разноски по делото. Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: С решение № 0221/22.07.1994 г. на ПК „Връбница“, на наследниците на Г. Ц. Д. е възстановена собствеността върху две ниви, една от които е нива от 1, 965 дка, четвърта категория, в землището на О., в местност „Б.“, имот № /непосочен/, к.л. 171 от кадастрален план, изработен 1951 г., съставляващ част от имот с обща площ 3,930 дка съсобствен с наследници на С. Ц. Д., при граници: североизток - М. Ц., югоизток- братя Г., северозапад- Г. С., югозапад- С. Ц.. С решение № 0221/16.12.1997 г. на ПК „Връбница“ е изменено горепосоченото решение на ПК, като е отказано възстановяването на собствеността на наследниците на Г. Ц. Д. върху нивата от 1, 965 дка в землището на [населено място], местност „Б.“. Последното решение е обжалвано по съдебен ред, и с влязло в сила съдебно решение от 15.10.1999 г. по гр.д. № 485/1998 г. по описа на СРС, то е обявено за нищожно. Наследниците на Г. Ц. Д. са се снабдили с констативен нотариален акт № 6 от 17.08.1995 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, поправено с нотариален акт №7, д.№187/2002г., с който са признати за собственици на наследствените им части от 1965/3930 идеални части от недвижим имот, целият с площ от 3930 кв.м., съставляващ имот с отреден планоснимачен номер *, нанесен в кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м. „М. п.“- „О. 2“, при същите съседи, като посочените в решението на ПК-Връбница. С друго решение № 294 от 22.07.1994 г. на ПК „Връбница“ гр. София е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], на наследниците на С. Ц. Д. върху пет описани в решението ниви, между които и нива от 1, 965 дка в м.“Б.“ кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м. „М. п.“- „О. 2“, като е в решението е посочено, че тя е съсобствена с наследници на Г. Ц. Д. при равни дялове от ид.ч., с площ цялата от 3, 930дка. Преките наследници на С. Ц. Д. /две деца/ са се снабдили с констативен нотариален акт № 38 от 26.06.1995 г. на нотариус при Софийска нотариална служба, с който са признати за собственици въз основа на горепосоченото решение на ПК, при равни квоти, на 1965/3930 ид. части от недвижим имот с площ от 3930 кв.м., с отреден планоснимачен номер *, нанесен в кадастрален лист № 171 по плана на [населено място], м. „М. п.“ - „О.-2“, при съседи на целия имот: североизток - М. Ц., югоизток -братя Г., северозапад - Г. С., югозапад - С. Ц.. За ответника е установено, че със Заповед 70/19.02.1962 г. на Зам. - председател на ИК на СГНС, че е одобрен проект за отреждане на парцел II, западно от ДИП „Малчика“ в м. „Модерно предградие“ – Обеля, за нуждите на Съюза на слепите в България. Заедно с това, по Протокол №42 от 26.11.1965г. от заседание на Съвета за планово изграждане на населените места при СГНС е взето решение (статия-5) за изменение на утвърдената регулация на м.“Модерно предградие“, като към вече отредените 38 дка за жилищен комплекс на Съюза на слепите в България, се отредят още имоти - частни, от бившия фонд на МНО (към момента собственост на СГНС) и от имоти, собственост на ТКЗС. На основание 16 бр. нотариални актове, издадени в периода 1964 г. – 1973 г., е признато право на собственост на Сдружение „Съюз на Слепите в България", върху различни недвижими имоти по силата на отчуждаване по регулация на имоти, като голямата част от тях са отчуждени от ТКЗС - с. Обеля, съответно и заплатени на ТКЗС от Съюза на слепите в България. Въз основа на част от представените нотариални актове, и на осн. чл. 287 ППЗТСУ, е съставен констативен нотариален акт № 93 от 27.08.2014 г., дело № 82/2014 г. на нотариус Е. Е. с рег. № *, с който ответникът се легитимира като собственик, въз основа на отчуждаване по регулация, на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД № 18-54/30.08.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София, район Люлин, бул. ••• В, с площ от 92 991 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: друг вид производство, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 1,2,16,18,3, парцел *, при посочени съседи. Издаден е бил и позволителен билет за изграждане на контролно- пропусквателен пунк на ПБ „УСПЕХ“ и сграда на ул. „Баба Парашкева“, м. Модерно предградие в полза на ПП „Успех“. От приетите по делото основно и допълнителни заключения на вещото лице по съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът с идентификатор ***, описан в КНА № 93 от 27.08.2014 г. на Съюза на слепите в България, е променян няколко пъти, и от него са формирани три имота с идентификатори както следва: ***, *** и *** със Заповед за изменение на КККР № 18-1652/13.02.2019 г. на началника на СГКК-София-град, като общата им площ е от 92 974 кв.м. Процесната реална част се намира на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел“ на бул. •••, в урбанизирана територия, кв.3, без УПИ, в зона „За административен комплекс, научен институт и паркинги“, според регулационния му статут, и е с площ от 3 893 кв.м. Имот с пл. № *, посочен в двата легитимиращи ищците нотариални актове № 6/1995 г. и № 38/1995 г., се установява с тези индивидуализиращи данни само в неодобрен кадастрален план на [населено място], „М. п.“,[жк], като процесната реална част представлява трансформиране на контура на този имот. В процесната реална част има застрояване от полумасивни стопански постройки, т.е. с бетонни основи, но не и железобетонни стени и колони, някои от тях са с тухлени стени, други не, сградите са с производствен характер, използват се и към момента, като в тях са разположени работилници и фирми с различен характер. Сградите са построени поне преди 20 години. Също така от СТЕ е изяснено, че реституираната с решението на ПК на н-ците на Г. Ц. Д. нива от 1 965 дка, в землището на О., в местност Б., съставляваща част от имот с обща площ 3930 дка, при посочени граници, съвпада с имот с планоснимачен номер * с площ от 3 930 кв.м., посочен и в КНА № 6/1995 г., и се намира на 50 м. в североизточна посока от бензиностанция „Шел“ на бул. „Сливница“ № 138. Такъв имот с планоснимачен номер * не съществува в регулационния план на района от 1986 г., както и в последния кадастрален план, съществувал преди одобряването на КККР. Регулационния план на района от 1998 г. използва за основа неодобрен кадастрален план. Вещото лице е констатирало видима промяна в застрояването на терена в периода между плановете от 1986г. и 1998г., както и че района на процесния имот е включен в различни регулационни планове, изработени след 1951 г., като към 1951 г. имотът е бил земеделски, незастроен и не е бил включен в регулационния план. Вещото лице изяснява още, че процесният имот е одържавен в границите на бившето ТКЗС - с. Обеля, а в последствие е одържавен за мероприятие по регулация - „Изграждане на комплекс за Съюза на слепите в България“. От показанията на свидетелите на ищците е установено, че след решението за възстановяване на собствеността, правоимащите са отишли сами в района на имота и сами са определили местонахождението му, респ. са го очертали с колчета. Свидетелите сочат, че колчетата им били премахнати, както и че никой не се е отзовал на поканите отправени до ответника за освобождаване на имота (установено е връчването на такава покана на ответника през 2016 г.), че при посещенията си в имота са установили, че сградите в него се ползват от различни наематели, които въпреки техните посещения, не са ги освободили. Свидетелите са чували заплахи към ищците да спрат да се занимават, че ще им запалят къщите. Сочат, че достъпа до имота на Съюза на слепите и движението в него, е свободен, там има борса, има и охрана, но тя не пречи на влизащите в него. Свидетелите на ответника са негови членове, които твърдят, че знаят имота от много години, същият е ограден с ограда и се ползва от Съюза на слепите, като в границите му има борса за търговия, с административен адрес на бул.“Европа“. Тези свидетели знаят, че към имота на Съюза има претенции от бивши собственици още от 2010 г. и че се водят и съдебни дела. Твърдят, че сградите които се отдават под наем са старите сгради на комплекса и нищо в него не се е променило пред последните 20 години. При така установените факти, въззивният съд е формирал правните си изводи: Посочено е, че основният спор по делото е дали решенията на ОСЗ „Връбница“, с които ищците се легитимират като собственици на процесния недвижим имот, са законосъобразни. Доколкото тези решения са оспорени с отговора на исковата молба, въззивният съд, по аргумент от чл. 17, ал.2 ГПК, е осъществил инцидентен контрол за тяхната валидност и материална законосъобразност. Приел, че и двете решения на ОЗС са валидни от гледна точка на състава, който ги е постановил и подписал, също и че не е съществувала пречката по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, в актуалната ѝ редакцията към датите на издаване на процесните решения (ДВ, бр. 64 от 1993 г.) за възстановяване на правото на собственост на ищците, тъй като ответникът не е установил законността на изградените в имота сгради. За основателно, обаче, е прието възражението на ответника за наличие на пречка за възстановяване на правото на собственост на ищците по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията на тази норма към 22.07.1994 г. - датата на постановяване на реституционните решения в полза на ищците, според която собствениците на земи, които са били включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане с равностойни земи от държавния или общинския поземлен фонд или при условия и по ред, определени със закон. Въззивният съд е посочил, че за преценката по чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ дали са налице пречки за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, е достатъчен обективния факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата, като е без значение обстоятелството дали имотът е отреден за строителство или друго мероприятие на държавата, както е ирелевантна и законността на строежите, както и вида и предназначението на последните, като следва да се съобрази и легалната дефиниция на §1в, ал.1, т.1 от ДР на ППЗСПЗЗ сочеща кои са строителните дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността (наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп линии и др.). Решаващият съд е приел, че в случая е доказано от приетите заключения на СТЕ, че върху претендирания имот са били построени стопански постройки, които са полумасивни, имат бетонни основи, някои от тях са с тухлени стени, но без железобетонни стени и колони, както и че са с производствен характер. Приел е, че същите са съществували към датата на постановяването на позитивните решения в полза на ищците от ОСЗ “Връбница“ – 22.04.1994 г., установено от показанията си свидетелите Б. и А.. Първият е категорични, че поне от 1989 г. знае сградите на борсата на Сдружение „Съюз на слепите в България“, като целият имот, в който е развивана стопанската дейност от ответника, е бил ограден. От своя страна свид. А., която е на 64 г., сочи, че още като ученичка е ходила на стаж в сградите на предприятието на Сдружение „Съюз на слепите в България“, което сега е борса и даже е живяла в този комплекс, който има масивни сгради и е ограден с ограда. Свидетелката е посочила, че в комплекса има сгради на две общежития и жилищен блок на слепите, както и предприятие, които са построени много отдавна, още преди закона за реституцията. Въззивният съд е отчел, че е установено по делото, че по ЗРП, одобрен със заповед от 08.10.1986 г., комплекса на „Съюза на слепите в България“ попада в парцел *, кв. 2, в очертанията на който попадат имоти с идентификатор *** и идентификатор *** по КККР, и че мероприятиято, за което са били отчуждени по регулация имотите на ТКЗС – с. Обеля, не е отпаднало, нито е налична заповед за отмяна на отчуждаването. Предвид това, съдът е приел, че тъй като отчуждените по регулация по реда на ЗПИНМ и ППИНМ имоти, придобити от „Съюза на слепите в България“ са застроени, те са изгубили характеристиката си на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСПЗЗ, а върху същите, включително и върху процесната част, са построени сгради и проведени мероприятия по смисъла на чл. 10б, ал.1 от ЗСПЗЗ. Позовал се е съдът на заключенията по СТЕ, че процесният имот е бил в границите на земеделските земи на бившето ТКЗС – с. Обеля, а в последствие е одържавен от ТКЗС за мероприятие – „Изграждане на комплекс за Съюза на слепите в България“. Също така бившият земеделски имот на наследодателите на ищците, който е с проектен номер *, се намира в границите на имоти с иденитификатор *** и ***, заснети в действащите КККР, одобрени 2010 г., и отредени по регулационния план за „Административен комплекс, научен институт и паркинг“ на ответното сдружение. Доказано е също, че върху имота с проектен номер *, който е предмет на делото, са построени сгради от този комплекс, които съществуват на място и са съществували към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ. С оглед на така приетите за установени обстоятелства, въззивният съд е направил решаващ извод при осъществения косвен съдебен контрол по чл. 17, ал.2 от ГПК, че не са били налице основанията за възстановяването на претендирания имота с решение на ОСЗ “Връбница“ на наследниците на Г. Ц. Д. и на С. Ц. Д., поради което ищците не се легитимира като собственици на този процесен имот. Поради липсата на първата кумулативно необходима предпоставка – легитимация на ищците като собственици на претендирания имот, искът за предаване на владението от ответника в тяхна полза, е неоснователен и подлежи на отхвърляне, независимо от установеното, че ответникът владее процесната площ от 3 930 кв.м., заснета като поземлен имот с проектен идентификатор ***, който е инкорпориран в поземлен имот с идентификатор *** и идентификатор *** по КККР одобрени със Заповед № РД-18-54/30.08.2010г. на изпълнителния директор на АГКК. Предвид изложените мотиви за неоснователност на иска, въззивният състав е посочил, че е безпредметно да обсъжда възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответника, тъй като искането за зачитане на същата е формулирано при условията на евентуалност. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/ В кои случаи съдът може и е допустимо да извърши косвен съдебен контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК ?, 2/ Възможно ли е при наличието на влязло в сила решение на друг съд по друго дело извършвайки косвен съдебен контрол за законност да отмени или не зачете влязлото в сила решение?; 3/ Може ли при косвен съдебен контрол да се заобиколи силата на присъдено нещо, с която се ползват влезли в сила съдебни решение ?. По тези въпроси не е посочена конкретна практика на ВКС по приложението на чл. 17 ГПК, представя се решение по гр.д. № 485/1998 г. на СРС, 39 състав, което не попада в кръга на съдебни актове по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Също така се твърди, че обжалваното въззивно решение противоречи и на съдебно решение на ВКС по аналогични дела със същия предмет на спора с ответник „Съюза на слепите в България“, в които се е произнесъл, че съществуващите сгради в процесния имот, като част от имота на ССБ, придаден по регулация през 1962-64 г., не са пречка за реституция по ЗСПЗЗ, за което се представя решение по гр.д. № 1139/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. Предвид мотивите на въззивния съд, поставените с изложението въпроси не могат да обусловят допускане касационното обжалване. Съображенията за това са следните: Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС рамките, в които се селектират касационните жалби, се определят от поставен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е определящ изхода на делото, правният въпрос следва да е свързан с предмета на делото и да е от значение за формиране решаващата воля на съда като обща предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не и за правилността на обжалваното решение или за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, както и от обосноваване на някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Наличието на общата и допълнителната предпоставка /основание/ за селекция са кумулативно изискуеми. Въпрос № 1 е обусловил изводите на въззивния съд, но по него касаторите не са обосновали специфичната предпоставка – не е посочена относима практика на ВКС/ВС, с която да се преценява противоречие, което е достатъчно да не се допусне касационно обжалване по този въпрос, защото както формулирането на правен въпрос, така и обосноваването на специфичната предпоставка, е задължение на касатора. За пълнота на изложението се отбелязва, че по този въпрос е налице богата практика на ВКС, според която косвеният съдебен контрол за законосъобразност върху административни актове по чл. 17, ал. 2 ГПК е допустим в случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването на административния акт. В случая не е налице отклонение от тази практика на ВКС, доколкото ответникът в производството „Съюз на слепите в България“ не е участвал в производството по издаване на решенията по ЗСПЗЗ в полза на наследниците на Г. Цв. Д. и С. Цв. Д., от които ищците черпят права, поради което е допустимо съдът по иска за собственост като настоящия, в който на ответника се противопоставят тези реституционни решения на административния орган по ЗСПЗЗ, да упражни върху тях косвения контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК по направеното от ответника възражение в този смисъл. По въпроси № 2 и № 3 не са налице нито общото, нито специфичното основание за селекция по смисъла на т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Въпросите първо, не е кореспондират с фактическата и правна рамка на спора, нито с мотивите на въззивния съд. Противно на насочеността на въпросите, въззивният не е упражнил косвен административен контрол нито спрямо влязло в сила решение на административен съд, нито спрямо административен акт, издаден въз основа на влязло в сила такова решение. Съдебното решение по гр.д. № 485/1998 г. на СРС, 39 състав, с което е била прогласена нищожността на решение № 0221/16.12.1997 г. на ПК „Връбница“ за изменение на предходно решение на ПК (и към което се реферира с изложението), не е съдебно решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с него не е осъществена съдебна проверка на предходното/първото/ позитивно решение № 0221/22.07.1994 г. на ПК „Връбница“ в полза на наследници на Г. Цв. Д., а именно на последното ищците се позовават като съсобственици на процесния имот. Така в случая са били налице законовите предпоставки на чл. 17, ал. 2 ГПК за упражняване косвен административен контрол спрямо позитивното решение № 0221/22.07.1994 г. на ПК „Връбница“ в съответствие с установената съдебна практика, посочена по-горе. В останалата част на изложението не е формулиран конкретен правен въпрос, а се прави оплакване на неправилност на извода на въззивния съд, че е налице пречка за реституция по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ ЗСПЗЗ. Липсата на правен въпрос изключва преценката дали е налице допълнителното, специфично, основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 или т. 3 ГПК, като такива също не са обосновани от касаторите. Посочването на правния въпрос, който е от значение за изхода на конкретното дело и е обусловил решаващите изводи на съда, също и обосноваването на някоя от специфичните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, е задължение на касатора съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Касационният съд няма право да извежда правния въпрос от оплакванията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Също така представеното от касаторите решение № 243/4.12.2013 г. по гр.д. № 1139/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., дава отговор на въпрос дали постройките с временен характер представляват мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и дали препятстват възстановяване на собствеността, вкл. с оглед тълкуването в пар. 1в ДР на ППЗСПЗЗ, но в сега обжалваното въззивно решение съдът не е установявал, нито е формирал извод, че изградените в процесната реална част постройки са такива с временен статут, поради което това решение на ВКС по друго дело, макар с участието на Съюза на слепите в България, се явява неотносимо. Различният изход на спора по двете дела е обусловен от различни приети за установени факти, решението по другото дело не се ползва със сила на присъдено нещо спрямо настоящето дело, поради което самостоятелно с това друго решение на ВКС касаторите не може да обосноват наличие нито на общата, нито на специфичната предпоставка по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационното обжалване. При извършената служебна проверка не се установяват пороци в кръга на тези, за които се следи служебно по чл.280, ал.2 ГПК. С оглед изхода на спора касаторът няма право на възмездяване за разноски в касационното производство, като дължи на насрещната страна разноските в касационното производство за защита от адвокат, в размер на 3500 лв., удостоверени с приложения към отговора на касационната жалба договор с адвокат К.. Сумата се превалутира съгласно ЗВЕРБ на 1789,52 евро. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, Гражданска Колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК