Определение № 650 от 20.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 561/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Р. А. и И. И. А. чрез адв.С. П. срещу разпореждане от 26.06.12г.по гр.дело № 105/12г.на Окръжен съд - Хасково,с което е върната касационна жалба вх.№ 4951 от 7.06.12г.на същата страна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Против постановеното въззивно решение по в.гр.дело № 105/12г.на Окръжен съд- Хасково е постъпила касационна жалба от Е. Р. А. и И. И. А. чрез адв.С. П.,която с разпореждане от 7.06.12г.е оставена без движение за отстраняване на допуснати нередовности от жалбоподателите - да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв и да приложат изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.Препис от разпореждането е връчено редовно лично на пълномощника на Е. А. на 12.06.12г.За да постанови обжалваното определение на 26.06.12г. въззивният съд е счел,че не са изпълнени указанията му в срок,изтекъл на 19.06.12г. Определението е законосъобразно.Към касационната жалба не е било приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и доказателства за внесена държавна такса,поради което правилно е оставена без движение от въззивния съд с ясни и точни указания за отстраняване на нередовността й.Доказателство за внесена държавна такса и изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са представени на след изтичане на законоустановения срок,дори и след постановяване на обжалваното разпореждане – на 9.07.12г.,съответно на 23.07.12г.Ето защо,настоящият състав намира,че поради неизпълнение на законосъобразните указания на въззивния съд в срок, правилно е върната касационната жалба като нередовна. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.