Определение № 76 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. С. С., против Решение №370 от 10.04.2024г. по в. гр. д. №306/2024г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение №4154 от 20.12.2023г. по гр. д. №13839/2022г. по описа на Районен съд - [населено място], 48 състав, с което е бил отхвърлен предявения от П. С. Д., ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено в отношенията между страните, че П. С. Д. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата в размер на 10364,54 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], м. Т., [улица] за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. по фактура № [ЕГН]/11.10.2022г. за клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН]. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на предявения иск. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.280, ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], В. тауърс-Е, [улица], чрез пълномощника му по делото адв. Н. Банков, с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между ищцата П. С. Д. и ответното дружество „Електроразпределение Север“ АД, явяващо се оператор на електроразпределителна мрежа, в периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. са съществували договорни правоотношения по силата на сключен договор при общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия за обект на ищцата, присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника, находящ се в [населено място], м. „Т.“, [улица] клиентски номер [ЕГН] и с абонатен номер [ЕГН]. Приел е, че на 30.09.2022г. служители на ответното дружество са извършили на основание чл.49 от ПИКЕЕ в присъствието на свидетел проверка на електромера, измерващ доставената в имота на ищцата електрическа енергия, при която са констатирали липсата на пломба, като електромерът е бил демонтиран и изпратен за експертиза. Съдът е приел, че проверката е извършена при спазване на изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ, като за същата е бил съставен констативен протокол, подписан от представител на оператора и един свидетел. Приел е, че съгласно протокола за извършената експертиза от БИМ и заключенията на изготвените по делото СТЕ при процесния електромер е налице промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, тъй като е отстранена част от платката му и са поставени допълнителни елементи. Ответното дружество е извършило корекция на доставената в обекта на ищцата електрическа енергия, като й е начислило допълнителна такава за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. на стойност 10364,54 лв., за което е била съставена фактура № [ЕГН]/11.10.2022г. Корекцията е била извършена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като допълнително начислената електрическа енергия е изчислена на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната мрежа. Съдът е посочил, че в случая корекцията е можело да бъде извършена и по реда на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, но ответникът е приложил по- благоприятен за потребителя метод на изчисление. Приел е, че след като от заключенията и на двете изготвени по делото съдебно-технически експертизи се установява, че е налице неотчитане на цялата потребена електрическа енергия, като не може да се установи точното неотчетено количество за минал период, то са налице предпоставките на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, поради което корекцията е била извършена законосъобразно. Изложил е съображения, че корекционната процедура е извършена по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с Решение на ДКЕВР, обнародвани в ДВ бр. 35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., издадени на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, които имат характер на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Приел е, че посочените правила не са в противоречие на Директива 2019/944 и Регламент 2019/943, доколкото тези европейски норми не касаят отношенията, регулирани с ПИКЕЕ. Посочил е, че Преамбюлът на Директива 2019/944 задава единствено мотивите за приемането й и принципите и насоките, в които следва да бъдат тълкувани разпоредбите й, и не създава права на физическите лица, а разпоредбите на чл. 21 и чл. 22 от Директивата, въвеждащи право на потребителя да получи интелигентен измервателен уред или традиционен измервателен уред, които точно измерват действителното потребление, са въведени с цел оптимизация на потреблението и намаляване на разходите на крайния клиент. При наличие на установено външна намеса в СТИ съдът е счел за неотносимо към законосъобразността на корекционната процедура обстоятелството дали електроразпределителното дружество е изпълнило задължението си за монтиране на измервателен уред, който да отговаря на Директивата. Изложил е съображения и че ПИКЕЕ не влизат в противоречие с Регламент 2019/943, тъй като корекциите на сметки не са поискани от потребителя, а са способ за избягване на неоснователното обогатяване на потребителя, когато същият не е заплатил частично или изцяло потребената от него електрическа енергия. по причини, изрично посочени в ПИКЕЕ. Посочил е и че ответното дружество прилага одобрените от ДКЕВР тарифи за пренос и разпределение, както при изчисляване на месечните сметки във връзка с продажбата на електрическа енергия, така и при изчисляването на корекции по реда на ПИКЕЕ, които правила уреждат правомощия на операторите на съответните мрежи да извършват проверки на измервателните системи /чл. 45, ал.1/, вкл. технически проверки /чл. 46, ал.1/, да съставят констативни протоколи за проверките /чл.49, ал.1/, както и да коригират сметките на абонатите в резултат на извършените проверки /чл. 50 и сл./

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, касаторката твърди, че в решението въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Приложими ли са едновременно разпоредбите на чл.50, ал.1, б.Б и на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ или приложимостта на първата е обусловена от установяването чрез метрологична експертиза на средство за търговско измерване като неизмерващо и пораждаща право на изчисление на количества електроенергия по една трета от пропускателна способност на измервателна система, а приложимостта на втората е обусловена от установяване на промяна в схема на свързване на средство за търговско измерване и пораждаща право на изчисление на количества електроенергия по една втора от пропускателна способност на присъединителните съоръжения?

2. През периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г. действали ли са текстове от Общи условия на договор с „Електроразпределение Север“ АД и ПИКЕЕ, които да регламентират правото му като оператор на електрическа мрежа да получи заплащане от битов потребител на цена за доставена електроенергия през този период и ако такива текстове са действали, съответстват ли на разпоредбата на чл.44, ал.3 от Закона за енергетиката или поради несъответствие, на основание чл.15 от Закона за нормативните актове, следва да бъде отречено такова право на дружеството- оператор на електрическа мрежа, и съответстват ли на разпоредби от Директива 2019/944 и Регламент 2019/943?

По втория въпрос в частта му за съответствието на нормите от националното ни право с правото на Европейския съюз, както и за пряката приложимост на Директива 2019/944, в изложението се иска и отправяне на преюдициално запитване на основание чл.629, ал.3 от ГПК във връзка с чл.267, б.Б, изр.3 от Договора за функциониране на Европейския съюз за тълкуване на действителното им съдържание от Съда на Европейския съюз.

По така формулираните въпроси се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение и като очевидно неправилно.

В изложението се обосновава допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като се твърди, че при постановяване на решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /т.19 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022г. по т.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС; Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение №4 от 14.04.2022г. по т.д.№4/2022г. на ОСГК на ВКС; Тълкувателно решение №11 от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС / по следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивирането на своето решение да обсъди всички действителни и установени факти по делото, да се мотивира само с необорени законови презумпции, да приложи императивни правни норми и да изследва действителност на сделката, по която се иска плащане на процесната сума от потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите, включително след искания във въззивната жалба?

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Първият въпрос от изложението не е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същият е свързан с твърденията на касаторката, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд бил приел, че процесната сума се дължи едновременно на две правни основания- по чл.50, ал.1, б.Б и по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ. Така изложените твърдения и съдържащото се във въпроса условие не съответстват на мотивите на обжалваното решение, видно от които въззивният съд е приел, че ищцата дължи на ответното дружество сумата от 10364,54 лв. по фактура № [ЕГН]/11.10.2022г., представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от 03.07.2022г. до 30.09.2022г., изчислена по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ на база 1/3 от пропускателната способност на измервателната мрежа, който метод на изчисление е по- благоприятен за нея в сравнение с този по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ. Съдът не е приемал, че разпоредбите на чл.50, ал.1, б.Б и чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ са приложими едновременно, а е приел, че в полза на ответното дружество действително е възникнало вземане спрямо ищцата за заплащане на стойността на допълнително начислена електрическа енергия в посочения във фактурата размер и се е произнесъл по основателността на иска, с който е бил сезиран, а именно- дължи ли ищцата начислената й в същата сума. За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, съдът е изложил съображения, че от доказателствата по делото се установява наличието на предпоставките на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ за извършване на корекция на сметката на ищцата, поради което корекцията е била извършена законосъобразно. При посочените решаващи мотиви на въззивната инстанция формулираният от касаторката въпрос няма обуславящо значение за правните изводи на съда.

Вторият въпрос от изложението в частта му за съответствието на разпоредбите на ПИКЕЕ със Закона за енергетиката е от значение за изхода на спора, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче поддържаното от касаторката допълнително основание по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по въпроса за съответствието на нормите от ПИКЕЕ, предвиждащи право на електроразпределителното дружество да получи заплащане от битов потребител на цена за доставена електрическа енергия, с разпоредбата на чл.44, ал.3 от Закона за енергетиката е налице формирана практика на ВКС / Решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/2021 г., четвърто г.о./, в която се приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗЕ на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по ЗЕ, каквато е и дейността по снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители. Съгласно чл.94а, ал.1 ЗЕ, енергийното предприятие - краен снабдител (т.28а, б.”а” от ДР на ЗЕ) осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти ( т.2а и т.27г ДР ЗЕ), които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия, като съгласно разпоредбите на чл.97, ал.1, т.4 и чл.98а ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие- краен снабдител. Съобразно предвиденото в разпоредбите на чл.94а, ал.1, във вр. с чл.97, ал.1, т.4 ЗЕ, чл.98а ЗЕ и чл.15, ал.2 т.3 от Правила за търговия с електрическа енергия носител на облигационното (договорното) задължение за продажба на електрическа енергия на потребител- краен клиент по смисъла на т. 27г ДР ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б.”а” ДР ЗЕ. Разпоредбите на чл.50-56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ не уреждат договорните правоотношения по продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са и тези суми, които са преизчислени по реда на чл.50-56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б, б.а ДР ЗЕ. В същия смисъл, а именно,че предвидената в ПИКЕЕ възможност за корекция на сметката на потребителя в полза на оператора на електроразпределителната мрежа и заплащането на стойността на ползваната електрическа енергия директно на мрежовия оператор, с когото потребителят също е в облигационно правоотношение (вместо на и чрез доставчика на електроенергия – по продажбеното правоотношение), не е в противоречие с разпоредбите на ЗЕ са и Решение №85 от 27.06.2022г. на ВКС по гр. д. № 2528/2021г., четвърто г.о.; Решение № 50243 от 07.02.2023г. на ВКС по гр. д. № 339/2022г., трето г.о., Решение №77 от 30.05.2022г. на ВКС по гр.д.№2708/2021г., трето г.о., Решение №103 от 23.09.2022г. на ВКС по гр.д № 2535/2021г., трето г.о.; Решение № 55 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2022 г., четвърто г.о.; Решение № 115 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2021г., четвърто г.о., и др. Настоящият състав на съда споделя така формираната съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което и не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос за съответствието на нормите от ПИКЕЕ с разпоредбите на ЗЕ.

Липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по частта от въпроса за съответствието на ПИКЕЕ с норми на правото на Европейския съюз- Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС и Регламент /ЕС/ 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия, както и за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на действителното им съдържание.

Съгласно чл. 267, ал. 1, б. "а" и б. "б" от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС/, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 от чл. 267 от ДФЕС предвиждат, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз, ако са налице предпоставките за това. Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство с нормите на чл. 628 и чл. 629 от ГПК. Според посочените разпоредби, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Съгласно практиката на Съда на ЕС националният съд, чието решение не подлежи на обжалване, не е длъжен да отправя преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от правото на ЕС в следните случаи: когато по друго дело вече е разглеждан идентичен въпрос; когато въпросът е ирелевантен, т. е. от него не зависи изходът на делото пред националния съд; когато правилното прилагане на правото на ЕС е очевидно и не оставя съмнение относно начина, по който трябва да бъде решен въпросът; когато спорът пред националния съд не е свързан с приложение на правото на ЕС, когато се касае до вътрешнонационален казус.

В касационната жалба и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката е изложила бланкетни твърдения за противоречие на ПИКЕЕ с посочените директива и регламент, но не е навела конкретни доводи за това и не е посочила разпоредби от тях, които се нуждаят от тълкуване. Доколкото в първата част от въпроса касаторката се позовава на противоречие на ПИКЕЕ с разпоредбата на чл.44, ал.3 от ЗЕ, забраняваща на лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, да се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, то следва да се приеме, че твърденията й за противоречие на ПИКЕЕ с норми на правото на ЕС са свързани именно с възможността електроразпределителното дружество да претендира заплащане на неизмерени количества електрическа енергия от краен клиент в резултат на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване. По посочения въпрос обаче е налице практика на СЕС, която го изяснява и която съдът е длъжен да съобрази. С постановеното решение на СЕС от 27.04.2023 г. по дело С-677/21 г., 7 състав, е прието, че "доставката на електроенергия от оператор на разпределителна мрежа, макар да не е планирана, представлява икономическа дейност, но упражняването й може да се счита за незначително, ако нейният мащаб е минимален в пространството или във времево отношение, и следователно с толкова слабо икономическо въздействие, че нарушенията на конкуренцията, които може да предизвика са, ако не никакви, то поне незначителни". В мотивите на акта, който е именно по казус за начислена в резултат на неправомерно въздействие неотчетена електрическа енергия, претендирана от оператор, който по принцип не е доставчик на такава, е прието, че неправомерното ползване на електрическа енергия е "нежелано от оператора и изолирано явление", но тази "дейност на оператора на електроразпределителната мрежа не му е чужда и не може да бъде отделена от задачите му, разглеждани в тяхната съвкупност" и няма пречки да се предвиждат както административни, така и финансови последици в резултат на незаконното потребление. Следователно Съдът на Европейския съюз е дал отговор на въпроса в смисъл, който не съответства на поддържаната от касаторката теза. Настоящият състав следва да съобрази това решение на СЕС, поради което няма необходимост от отправяне на преюдициално запитване по въпрос, на който вече е отговаряно в смисъл, че операторът на мрежата, макар да не е доставчик, има право да претендира заплащане на неотчетена електрическа енергия в случаите на т. нар. непланирана доставка в резултат от неправомерно въздействие. Предвид горното е налице хипотезата на чл.629, ал.3 от ГПК, поради което не се налага отправяне на преюдициално запитване. Отделно от това следва да се посочи, че в случая на практика се иска тълкуване на разпоредби на националното законодателство / ПИКЕЕ /, а не тълкуване на разпоредба от общностното право. СЕС се сезира с преюдициално запитване от българския съд, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Съгласно практиката на СЕС въпросите в преюдициалното запитване трябва да са в конкретна връзка с предмета на делото, но същите следва да са свързани не с обстоятелства, изискващи отговори, относими към решаване на делото по същество, а само с такива, отнасящи се към тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, като СЕС не би могъл да изследва прилагането на вътрешноправната уредба (в този смисъл Решение на СЕС от 16 юли 1992 по дело С-83/91, точка 22 и 23; Решение на СЕС от 24 март 2009 по дело С-445/06, точка 65; Решение на СЕС от 5 февруари 2004 по дело С-380/01, т. 20 и др.). С оглед гореизложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че искането за преюдициално запитване не следва да бъде уважено, тъй като не са налице предпоставките по чл. 628 от ГПК /в този смисъл- Определение № 935 от 16.04.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1574/2023 г., второ т.о./.

Доколкото обжалваното въззивно решение е съобразено със съществуващата практика на ВКС за съответствие на ПИКЕЕ с разпоредбите на ЗЕ, с който съгласно разпоредбата на §1а от ДР са въведени и инкорпорирани във вътрешното ни право изискванията на Директива 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС, както и с практиката на СЕС по тълкуване на общностното право, съгласно която оператор на електроразпределителна мрежа има право да претендира и получи заплащане на неотчетени количества електрическа енергия от краен клиент в резултат на незаконно потребление, то не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускането на касационното му обжалване по въпроса за съответствието на ПИКЕЕ с Директива 2019/944 и Регламент /ЕС/ 2019/943, разпоредбите на който са и неотносими към процесния казус, тъй като не уреждат хипотезата на незаконно потребление на електрическа енергия в резултат на неправомерни действия. Що се отнася до частта от въпрос №2, отнасяща се до Общите условия на ответното дружество, то в тази му част въпросът не е от значение за изхода на спора, тъй като, за да приеме, че ищцата дължи оспореното от нея и претендирано от ответника вземане, въззивният съд се е позовал на разпоредбите на ПИКЕЕ, а не на текстове от Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД.

Третият въпрос от изложението, с който се обосновава наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, е свързан със задълженията на въззивната инстанция при постановяване на решението й по съществото на спора. Същият е от значение за изхода на всяко производство, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче твърдения от касаторката допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въпросът не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, включително тази, цитирана в изложението. Съгласно същата в рамките на предмета на проверката по чл. 269 от ГПК въззивният съд в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК е длъжен да разгледа всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по делото доказателства във връзка с техните доводи, а преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на събраните доказателства във връзка с тези факти, следва да бъдат отразени в мотивите на съда. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обжалваното въззивно решение съответства на посочените изисквания, тъй като въззивната инстанция е обсъдила всички доводи и възражения на страните, събраните по делото доказателства, и приложимите правни норми и е изложила мотиви по същите, поради което не е налице отклонение от установената съдебна практика по въпроса. От съдържанието на изложението по този пункт е видно, че касаторката всъщност не е съгласна с направените от въззивния съд изводи. В този смисъл поставеният от нея въпрос е свързан с правилността на обжалваното решение, поради което и с оглед приетото в цитираното по- горе тълкувателно решение същият не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Правилността на въззивното решение не е предмет на проверка в настоящото производство, а може да бъде проверена само при разглеждане на касационната жалба в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на посочените в чл.280 от ГПК основания.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество направените от него разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3192 лв.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,