Определение № 60567 от 21.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2509/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД „ Кардиф – Животозастраховане, клон България“КЧТ България против решение № 25 от 09.04.2020 г. по т.д. № 16/2020 г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касация – Щ. И. Щ. е на становище че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба – „Уникредит Булбанк“ АД не е заявил сатновище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си- адв. В. К. е разгледал и интерпретирал правните изводи на въззивния съд, като е поставил въпросите –1/ „ Материалноправната легитимация на ищеца по смисъла на фактическия състав на нормата на чл.134 от ЗЗД, правата на застрахования и задължението на кредитора, респективно техния обем от какво произтичат и какъв е редът за тяхното упражняване, предвид липсата на изрична регламентация в чл.199а от КЗ / отм/. 2/ „ Предвид липсата на изрична регламентация в нормата на чл.199а, ал.2 КЗ / отм./на правата на застрахования респ. на неговите наследници… приложими ли са общите разпоредби на ЗЗД за добросъвестно упражняване на правата визирани в чл.21,ал.2, чл.23 и чл.83,ал.2 от ЗЗД при преценка от съдилищата на материалноправната легитимация… на ицеща по иска по чл.134 ЗЗД във вр. чл.199яа, ал.2 от ЗЗД“, 3/Какъв е целеният от нормата на чл.134 от ЗЗД и страните … баланс между насрещните права на банката да се удовлетвори за вземанията при учредени по договор за ипотечен кредит алтернативно обезпечения … „ 4 / „ Има ли право банката да се удовлетвори по своя преценка алтернативно по всяко едно от обезпеченията по договора за кредит…“, 5/“ Нормата на чл.199а от КЗ урежда ли задължение на банката да приспадне застрахователното обезщетение от дължимата по кредита сума“. И 6/ „ В случай на настъпило застрахователно събитие „Смърт“ на застрахованото лице, материалноправната легитимация наследниците на застрахованото лице – ищци по предявения иск по чл.134 от ЗЗД вр. чл.199а от КЗ / отм./ предпоставя ли наличие на правен интерес на банката да предяви претенция към застрахователя.“ Страната е заявила общо, че така поставените въпроси съставляват основания за допускане на касационно обжалване по „ чл.280,ал.1, т.1 предл.2 ГПК, чл.280, ал.1,т.3 ГПК/ и чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК“.Страната е развила оплакване, че съдът е направил своите изводи само въз основа на част от доказателствата по делото“, тъй като не бил обсъдил мотивите на застрахователя да откаже изплащане на обезщетение по застраховката, съобразно настъпилия застрахователен риск.Така след посочване общо на противоречие с ТР ОСГТК № 1 /13г. е въведен процесуален въпрос – „ Относно задължението на съда да изпълни изискването на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК при постановяване на решението да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, които са релевантни за предмета на спора“. Под надслов: „ по приложението на чл.134 ЗЗД/ страната е изброила съдебни актове – едно решение и четири определения по чл.288 ГПК на ВКС, като е посочила общо и лаконично, че тези решения съдържали изводи за легитимираните страни по предявения иск „ за заплащане на обезщетение по сключена в полза на кредитора застраховка“. Посочено е решение на ВКС във връзка с приложението на чл.21, ал.2чл.23, чл.83,ал.2 ЗЗД, но са разгледани изводи по отношение на поставения процесуалноправен въпрос като общо е посочено, че то има отношение към „правните изводи за уважаване на иска“.Направено е също така общо оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства като е изброена съдебна практика казуална и тълкувателна.Посочено е също така че отговорът на поставените от касатора въпроси бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-като подробно е развито разбирането на страната за това, че липсвал отговор в решенията на ВКС по отношение приложението на чл.199а КЗ/ отм./която норма освен това била неясна и непълна норма Развити са оплаквания за неправилност на акта, буквално възпроизведени от касационната жалба, в контекста на защитната теза на страната, която вижда тази неяснота в това, че липсвала изрична регламентация застрахования да реализира някакви права. Поддържано е още, че в тази насока има и противоречива съдебна практика на съдилищата при прилагане на нормата.Страната е развила разбиране, че решението било очевидно неправилно.В тази връзка, касаторът е посочил, че очевидната неправилност в случая е обусловена от правните изводи за „ основателност на предявения иск“. Развити са подробни доводи, възпроизведени от касационнота жалба за неправилност на изводите на съда. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. К. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. С оглед така установената дефинитивност, поставените „материалноправни “ въпроси – от 1 до 6, въпреки неточните на места формулировки, съдържателно обосновани със защитната теза на касатора, биха могли да бъдат възприети като релевантни, тъй като са разглеждани от съда и са обусловили постановения резултат. Страната, обаче, по тях не е обосновала допълнителен критерий. Соченото основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК и то само във връзка с приложението на чл.134 ЗЗД, чрез изброяване на съдебни актове, в болшинството си определения по чл.288 ГПК не обосновават поддържаното основание, още повече, че страната не е посочвала кои изводи в тези актове противоречат на приетото от състава и то във връзка с конкретно поставените въпроси. Тук следва да се отбележи, че както страната сама е посочила определенията по чл.288 ГПК не обосновават валидно въведена съдебна практика тъй като не формират такава. Цитираното решение, с което се отменя и връща за ново разглеждане делото, не дава пряк отговор на нито едни от поставените въпроси от касатора, който да е в противоречие с приетото по тях от въззивния съд. Т.е. дори и да се приеме за обективиращо практика това решение, което не слага край на спора, то същото не съдържа изводи, от които съдът да се е отклонил, като такива не са и посочени от касатора. Не се обосновава и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Страната е възпроизвела буквално оплакванията си в касационната жалба, които не съставляват обосноваване на това основание, съобразно приетата му със задължителна практика дефинитивност – т.4 ТРОСГТК № 1 /09г. Същото е относимо и към общо защитното в контекста на тези оплаквания твърдение за непълнота на чл.199а КЗ / отм./. Това, че нормата не съдържа основание потвърждаващо защитната теза на касатора, в конкретния случай и не обосновава отказа му от заплащане на дължимо застрахователно обезщетение при доказано настъпил риск не означава, че същата е неясна или непълна, а само обосновава тезата на страната за несъгласие с правните изводи на съда по основателност на иска, с оглед нейното приложение. Извън това, основанието не е налице и поради обстоятелство, че противоречивата практика на съдилищата по приложението на нормата е била преодоляна с установяване на константна такава на ВКС, с постановяване на редица решения по чл.290 ГПК цитирани и от въззивния съд, с които изрично е прието в аналогична на разглежданата от съда хипотеза, обосновано наличие на материална и процесуална легитимация, както и правен интерес на кредитополучателя, респективно неговите наследници, който е застраховал живота си и здравето си, да иска по реда на чл.134 ЗЗД осъждането на застрахователното дружество по застрахователния договор да заплати дължимата сума при осъществяване на застрахователното събитие. С тази практика на ВКС е отговорено в смисъла възприет от състава и на въпроса, третиращ разглежданата от него хипотеза на групова застраховка „Живот“, сключена от банката, като е изведено правото на кредитополучателя / респ. наследниците му/ да предявят иска по чл.134 ЗЗД в защита на интереса на банката за удовлетворяване на вземането й, когато тя бездейства. Прието е още / с оглед и другите поставени въпроси от касатора, разрешени с тази практика/, че с предявяване на този иск би се постигнала нормативната цел уредена в чл.199а,ал.1 КЗ / отм./, а именно - да се ангажира обезпечително гаранционната отговорност на застрахователя до размера на непогасената част от задължението за обезпечение, на което е сключен застрахователния договор. Следва да се отбележи още и това, че нормата вече е претърпяла и своето законодателно развитие, с оглед и тази практика, тъй като с действащия КЗ е уреден прекият иск на кредитополучателя респ. неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение / чл.302 ,ал.1 КЗ, предл.послд.“ /. Или, страната не обосновава довод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. За да бъде релевантен, поставеният общ процесуалноправен въпрос, който е значим по всички дела, с оглед твърдяно нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, по отношение на задължението му да мотивира постановения правен резултат, с оглед цялостната относима фактическа обстановка, то страната следва изрично да посочи кои обстоятелства и доказателства възззивният съд не е обсъдил и как това негово действие рефлектира върху крайният изход на спора. В случая страната не е защитила адекватно въведеното общо основание като относимо към конкретния правен спор. Посочването, че съдът не е обсъдил доказателствата по спора и малко по конкретното, че не бил обсъдил мотивите на застрахователя да откаже плащане, са фактически неверни. Съдът подробно и с оглед указанията дадени при предходното касационно разглеждане на спора е обсъдил всички събрани релевантни по делото доказателства и също така е обсъдил и отказа за заплащане на сумите от застрахователя, като подробно е разгледал неоснователността на разбирането му, че застрахованата- наследодател на ищеца, въпреки ясното решение на ТЕЛК за намалена 72 % работоспособност е могла да изпълнява трудова функция като продавач. Съдът е приел тези доводи като незаконосъобразни, поради ясната клауза в застрахователния договор, определящ процента на трудоспособност, над който настъпва уреденото като покрит риск, застрахователно събитие. Съдът освен това, с оглед данните по делото е приел за доказан този факт, съобразно представените решения на ТЕЛК. Или страната в случая не обосновава наличие на предпоставки по чл.280 ал.1, т. 1 ГПК, поради липса на валидно формирано общо основание. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез възпроизвеждане на оплакванията за неправилност на акта от касационната й жалба. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е извела от оплакванията си за неправилност на изводите на състава, поради несъгласие с крайния изход на спора т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. На основание чл.78,ал.3 ГПК и съобразно изхода на спора, на ответника по касация, чрез неговия пълномощник, с оглед безплатно оказаната правна помощ следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА, в размер на 4351, 40лв.-съставляващи адвокатско възнаграждение на адв. Ел. П.. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение