Определение № 551 от 12.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2203/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД, гр. София срещу определение № 523 от 23. 02. 2022 г. по ч. гр. д. № 706/2021 г. на Софийски апелативен съд, ТО. С него е отменено определение № 92 от 14. 10. 2020 г. по т. д. № 25/2019 г. на Видински окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага, че въззивният съд се е произнесъл по следния правен въпрос „Налице ли е „същото искане“ по смисъла на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в различни производства се иска обявяване на относителна недействителност на едни и същи правни сделки, макар и фактическото основание за тези искания да е увреждането на масата на несъстоятелността на различни дружества?“. Счита, че произнасянето по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото по него няма формирана практика на ВКС. Ответникът по частната касационна жалба „Корпоративна Търговска Банка“ АД /н./, гр. София изразява становище за недопустимост на жалбата поради необжалваемост на въззивното определение и при условията на евентуалност поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и жалбата е неоснователна. Ответникът „Елит Петрол“ АД /н./ депозира становище за основателност на частната касационна жалба, а останалите ответници по исковете не изразяват становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в производството, но е недопустима. Определението на Софийски апелативен съд не подлежи на касационен контрол, тъй като не е от категорията на определенията, посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. По аргумент на противното определенията на въззивните съдилища, с които се отменят определения, преграждащи развитието на делото, каквото е атакуваното определение на Софийски апелативен съд, не подлежат на касационен контрол. Обжалваното определение не попада и в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, доколкото няма за предмет разрешаването по същество на друго производство или преграждане на развитието на последното. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС определенията, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. С атакуваното определение въззивният съд не се произнесъл по молба за съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство, а е разрешил процесуалния въпрос за допустимостта на предявените искове с оглед направения отвод за висящ процес /чл. 126, ал. 1 ГПК/, поради което същото не е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. По изложените съображения частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение