Определение № 343 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4850/2024 г.

ВКСII гражданско отделение29.01.2025 г.докладчик Пламен Стоев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд. О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Върджин Груп България“ ЕООД, гр. София, срещу определение № 827 от 08.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 520/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1 от 11.10.2024 г. на съдия по вписванията при Новозагорския районен съд за отказ за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд. Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния и закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че жалбоподателят е подал молба за вписване на влязло в сила решение № 115 от 11.07.2024 г. по гр. д. № 225/2024 г. на Новозагорския районен съд, с което е обявен за окончателен сключеният между него и „ГН АГРО“ ЕООД договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в с.Пет могили, обл. Сливен, представляващ УПИ I, кв. 38, с площ от 10 190 кв.м. Съгласно действащата редакция на ДОПК, в сила от 03.05.2024 г., съдията по вписванията е длъжен да извърши служебна проверка за задълженията към НАП (подлежащи на принудително изпълнение – чийто падеж е настъпил, а плащане няма), в това число и подлежащи на принудително изпълнение глоби по Закона за движение по пътищата и др. закони, като с тези изменения отпада изискването за представяне на декларация липса на задължения. При изпълнение на задължението за служебна проверка по електронен път в НАП съдията по вписванията е установил, че продавачът по предварителния договор „ГН АГРО“ ЕООД има задължения за плащане към НАП в размер на 55 061,58 лв. към дата 11.10.2024 г. Съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдията по вписванията може да откаже вписване на нотариален акт, ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК. Следователно задължение на съдията по вписванията е преди да разпореди вписване на съответния нотариален акт, да извърши проверка относно това дали прехвърлителят има непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за цел да замести окончателния договор (нотариален акт) между страните и съгласно чл. 298, ал. 3 ГПК (отм.) за издаване на препис от него страната е следвало да докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите задължения на праводателя към държавата и към банките по местожителството на праводателя, поради което при незаплащане на дължимите от праводателя й задължения тя не би го получила. Действащата разпоредба на чл. 364, ал. 2 ГПК предвижда, че не се издава препис от решението докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота. От действието тази разпоредба са изключени всички останали публични задължения, извън тези които се отнасят към конкретния имот, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, т.е. съдът не може да откаже издаването на препис от съдебното решение, ако са налице други публични задължения на прехвърлителя. Нормата на чл. 364, ал. 2 ГПК не се явява специална по отношение на чл. 264, ал. 1 ДОПК, тъй като въвежда по-ограничени изисквания, касаещи единствено издаването на препис от решението, но не и условията за неговото вписване. След като са били изпълнени изискванията на чл. 364, ал. 2 ГПК съдът е издал препис от решението, но за да го впише, съдията по вписванията е бил длъжен да извърши вмененото му с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК задължение за проверка и при констатираното наличие на задължение към НАП от страна на продавача по предварителния договор, правилно е постановил отказ за вписване. По тези съображения отказът е потвърден. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължение към НАП за „продавача“; 2. Следва ли, при действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ДОПК (в сила от 03.05.2024 г.), при представено за вписване влязло в сила съдебно решение, с което предварителен договор е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдията по вписванията да извърши проверка за наличие на задължения към НАП за „продавача“; 3. Към кой момент трябва да е изпълнено изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на задължения. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното определение е предпоставена от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Поставените от касатора свързани въпроси относно приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и проверката, която следва да извърши съдията по вписванията са решени в съответствие с практиката на ВКС – определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., ІІ г. о., която се споделя от настоящия състав и според която действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ГПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Разрешаването на обуславящите изхода на спора правни въпроси съгласно практиката на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

Цитирани разпоредби

16