Определение № 5540 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3088/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. П., чрез адв. Д. С., срещу Решение № 233 от 28.05.2025 г. по в. гр. д. № 245/2025 г. на Окръжен съд – Плевен, с което след като е потвърдено Решение № 202/17.02.2025 г., постановено по гр. д. №3391/2024 г. по описа на РС – Плевен, е отхвърлен предявеният от касатора против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 361, 98 лв., представляваща сума за коригирано количество електроенергия по констативен протокол № 3036593/30.05.2024 г. за периода 01.03.2024 г. до 30.05.2024 г. по партида № 530002461103. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 2 ГПК, като счита обжалваното решение за очевидно неправилно. Ответникът по касационната жалба „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на районния съд, е констатирал, че съобразно заключението на вещото лице, изготвило заключението към изслушаната в производството пред районния съд съдебно-техническа експертиза, описаното в констативен протокол № 3036593/30.05.2024 г. въздействие е повлияло върху точността на измерване на електрическата енергия от средството за търговско измерване. Обоснован е извод, че това представлява нерагламентиран достъп - промяна в схемата на свързване на измервателната система, водеща до непълно измерване и отчитане на потребявана електрическа енергия, а именно измерване в две от общо трите фази на електромера. Въззивният съд е възприел извода на вещото лице, че преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено математически правилно съобразно формулата, заложена в чл. 50, ал. 2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), както и че преизчислението на сметката на касатора е по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от ДКЕВР, съгласно изискването на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ. Окръжният съд е допълнил, че твърденията на касатора, че потребената от него по некомпрометираните фази електрическа енергия е платена съобразно доставеното и потребено количество, са въведени едва във въззивното производство, а и доказателства в подкрепа на истинността им не са събрани. При тези мотиви решението на районния съд за отхвърляне на иска е потвърдено. Касаторът иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 2 ГПК с твърдение, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Атакувното решение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Трето отделение,