Определение № 50401 от 14.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 637/2021 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез процесуален представител адв.Л., срещу въззивно решение от 05.11.2020г., постановено по в.гр.д.№1393/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 26.03.2020г. по гр.д.№15987/2019г. на Варненски районен съд, за уважаване на предявения от Л. Щ. А. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение №494 от 01.06.2022г. Производството е спряно с протоколно определение от 29.09.2022г. на основание чл. 292 ГПК, до приключване на производството по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС. Спирането е постановено тъй като предмет на разглеждане по това тълкувателно дело са правните въпроси:1. Допустимо ли е касационно производство останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК по спорното право пред ВКС, в резултат, на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК; 2. Какви са правните последици при частичен отказ от иск заявен по реда на чл. 233 от ГПК в касационното производство, относно частта от спорното право, за разглеждането на която съдът е десезиран и останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице десезиране от спора. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение №4/2021 от 23.11.2022г. Следователно, пречките за движението на настоящото дело са отпаднали и касационното производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1 ГПК. С молба вх.№4434/26.05.2021г., подадена чрез процесуален представител адв.В. Г., ищецът Л. Щ. А. е направила частичен отказ от иск по реда на чл. 233 ГПК за сумата от 1 460лв. и е поискала да бъде прекратено касационното производство, предвид висящността на производството след частичния отказ от спорното право по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК с цена 4 998.39 лв. Направил е евентуално възражение по чл.78, ал.5 ГПК. С решението по тълкувателното дело е прието: 1.Допустимо е касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл.233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. 2. При частичен отказ от иска, заявен по реда на чл.233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл.280, ал.3, т.1 ГПК. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за частичен отказ от иска по чл.124, ал. 1 ГПК до размер на сумата 1 460лв., т.е. за размера над 4 998.39лв. до предявения размер от 6458.39лв., поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК за размера над 4 998.39 лв. до предявения размер от 6458.39лв. и потвърденото в тази част първоинстанционно решение, и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. В останалата част производството по делото е допустимо и следва да бъде насрочено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение