Определение № 5969 от 19.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), чрез А. В. – държавен инспектор в ТД – Варна, срещу въззивно решение № 53/18.03.2025 г. по възз.гр. д. № 457/2024 г. на Апелативен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 200006/04.07.2024 г. по гр. д. № 173/2021 г. на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени предявените от касатора срещу П. В. К., С. П. С. и Ц. В. К. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 33 000 лв., както следва: от С. С. – лек автомобил „Мерцедес“ с пазарна оценка 25 000 лв.; за обявяване на недействителен спрямо държавата на договор за продажба по нот. акт № .../20.01.2020 г., т. І, рег. № 200, дело № 10/2020 г., с който П. К. е продал на Ц. К. ПИ с идентификатор ...., представляващ изоставена орна земя с площ от 1688 кв.м, в землището на [населено място], [община], при описани в акта граници и за отнемане на този имот (с посочена пазарна стойност - 8 000 лв.) в полза на държавата; а при условията на евентуалност - от продавача да се отнеме заместващата облага в размер на сумата 6 000 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението си жалбоподателят сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК касационното обжалване следва да се допусне по въпросите: 1) допустимо ли е отъждествяването на понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ с придобитото и наличното в края на периода имущество; 2) възприетият от съда подход за изключване на установения недостиг на парични средства от анализа за определяне на несъответствието, съответства ли на легитимната цел на специалния закон – предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него; 3) съществува ли норма в ЗОНПИ, съгласно която отнемане на незаконно придобито имущество е допустимо, само ако то е на стойност над 150 000 лв. в края на проверявания период; 4) съществува ли норма в приложимия закон, съгласно която размерът на нетния доход има значение за определяне размера на несъответствието, само ако е положителна величина. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по жалбата – С. П. С., П. В. К. и Ц. В. К., представлявани от адв. К. Х. и адв. В. В., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: С въззивното решение е прието за установено, че ответникът П. К. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ, като проверката пред КОНПИ е за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. Първоначалната претенция срещу С. С., П. К. и Ц. К. (във фактическо съжителство) е за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 301 404,42 лв. Ответниците С. С. и Пл.К. са във фактическо съжителство от 2016 г., а по страните по сделката с претендирания за отнемане недвижим имот - П. К. и Ц. К. - са братя. С определение от о. с. з. на 07.09.2023 г., поради направен от ищеца частичен отказ от исковете за отнемане на имущество общо на стойност 268 404,42 лв. (представляваща преминали, но неналични в края на проверявания период парични суми в патримониума на ответниците) първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в тази част. Делото е продължило по претенциите на ищеца за отнемане от ответниците на имущество (лек автомобил и недвижим имот) на обща стойност 33 000 лв. Обсъждайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че сумата на доходите, приходите или източниците на финансиране на П. К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С. С. за периода от 11.04.2016 г. - 12.03.2019 г. възлиза общо на сумата 228 392,38 лв. Общият размер на обичайните и извънредни разходи на Пл.К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С.С. за периода от 11.04.2016 г. до 12.03.2019 г. е в размер на 429 980,20 лв. Нетният доход, изчислен като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и размера на извършените обичайни и извънредни разходи на Пл.К. за периода от 12.03.2009 г. до 12.03.2019 г. и на С.С. за периода от 11.04.2016 г. до 12.03.2019 г. е отрицателна величина (- 201 587,82 лв.). Стойността на общо придобитото от ответниците Пл.К. и С.К. имущество за изследвания период възлиза на сумата 70 292,96 лв. При конкретно установените данни за придобито от ответниците и налично в края на проверявания период имущество, съдът е приел, че липсва релевантното по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“, тъй като не се констатира превишение с над 150 000 лв. на стойността на имуществото в началото и в края на периода. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. Въпросите в изложението нямат претендираното от жалбоподателя значение след заявения отказ от исковете, с които е претендирано отнемане на неналични, преминали през патримониума на ответниците парични средства. Предмет на делото е искане за отнемане на имущество на обща стойност 33 000 лв. При установено да е придобито за изследвания период имущество на обща стойност 70 292,96 лв. и налично в края на проверявания период имущество на стойност 33 000 лв. (т.е., под прага от 150 000 лв. по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ), то няма как да се обоснове релевантното превишение, респ. - значителното несъответствие от 150 000 лв., което изисква законът. В тази връзка, в мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на този период. Когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. В случая, след като в патримониума на ответниците в края на проверявания период е налично имущество на обща стойност 33 000 лв. и липсва друго движимо и недвижимо имущество и налични парични средства, то приетото с обжалваното решение, че не е възможно да се формира релевантното за закона „значително несъответствие“, не влиза в противоречие с постановките на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Както се посочи, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значителното несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи (изчислени, съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ). Наличието на задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд, изключва допускането на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно установената практика, основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно от касационната инстанция. „Очевидната неправилност“ предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебния акт и при установените от инстанцията по същество факти. В случая касаторът не сочи обстоятелства, които да могат да се подведат към хипотезата на квалифицирана неправилност на обжалвания акт, а излага доводи за неправилно приложение на материалния закон. Тези доводи не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК, поради което касационно обжалване на основанието чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК не може да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение