Определение № 55 от 05.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1343/2011 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Образувано е въз основа на протоколно определение от 21.03.11 на Софийски районен съд, с което е прекратено съдебното производство по НЧХД № 16256/10, повдигнат е спор за подсъдност[населено място] съд, Велики Преслав и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от РС-Велики Преслав. ВКС, І НО намери следното: Наказателното производство първоначално е образувано в Районен съд, Велики Преслав по тъжба на В. В. П. срещу А. Н. И. и С. Ж. С., с оглед на престъпление по чл. 172, ал. 2 НК. С разпореждане на съдия-докладчик № 313 от 29.11.2010 г съдебното производство по НЧХД № 554/10 по описа на Районен съд, Велики Преслав е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на С. районен съд. С разпореждане от 11.01.2011 г по НЧХД № 16256/10 по описа на Софийски районен съд съдията-докладчик е приел делото по подсъдност и го е насрочил в открито съдебно заседание за 21.03.11 г. С разпореждане от 24.02.11 г докладчикът е приел, че делото не му е подсъдно, повдигнал е спор за подсъдностРайонен съд, Велики Преслав и е изпратил делото във ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение от 21.03.11 г, по НЧХД № 16256/10 по описа на СРС, по повод разпореждане на ВКС от 14.03.11, с което е отказано образуване на производство по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, на основание липса на прекратителен диспозитив по НЧХД № 16256/10, съдебното производство е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност Районен съд, Велики Преслав и делото отново е изпратено във ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Съгласно чл. 36, ал. 1 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. В случая, от обстоятелствената част на повдигнатото с тъжбата обвинение е видно, че деянието е извършено в[населено място], общ.[населено място]. С оглед правилата на местната подсъдност делото е подсъдно на Районен съд, Велики Преслав, но съдията-докладчик от посочения съд, при условията на чл. 248, ал. 2, т. 1 вр. чл. 42, ал. 2 НПК, е приел, че делото не му е подсъдно и е постановил то да бъде изпратено на С. районен съд. Съдията-докладчик от Софийския районен съд е приел делото по подсъдност и с разпореждането си от 11.01.2011 г е дал положителен отговор на въпроса по чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК. Нарушението на правилата за местната подсъдност, визирани в чл. 36, ал. 1 НПК, представлява несъществено процесуално нарушение. Следователно, ако делото бъде разгледано в отклонение от правилата по чл. 36, ал. 1 НПК, това не би довело до отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Друго е положението, ако се касае за нарушение на правилата за родовата подсъдност, в какъвто случай допуснатото процесуално нарушение е съществено и винаги обуславя необходимост от отмяна на съдебния акт и изпращане на делото за разглеждане от родово компетентния съд. В случая, Софийският районен съд, макар и неправилно да е преценил правилото по чл. 36, ал. 1 НПК, е приел да разгледа делото, а в посочената хипотеза се явява недопустимо да пререшава вече решен от него въпрос / този по чл. 248, ал. 2, т. 1 НПК /. Ето защо, Софийският районен съд е длъжен да продължи с разглеждането на делото и да се произнесе по същество, а оттам, и спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, В. П.. С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,